Д-р Емилия Апостолова: Едно от много тежките предизвикателства, с които се занимавам, е липсата на кадри

2190
Д-р Емилия Апостолова

Д-р Апостолова, от два месеца сте зам.-директор по медицинската дейност в смолянската болница. Какво ви накара да приемете предложението?

Много мислих дали да приема това предизвикателство, защото от моя гледна точка това е един много тежък допълнителен ангажимент. Дойдох на това място, защото искам да работя и да подобря основното, заради което съществува болницата ни. На територията на област Смолян структороопределящото болнично лечебно заведение се казва МБАЛ Смолян. В него са концентрирани най-напред голямата материална база, повечето лекари-специалисти и което е изключително важно – това е лечебното заведение, поемащо тежките и сериозни диагнози. За съжаление общинските болници на нашата територия все още не могат да решават всички проблеми на цялата нужда от здравна помощ. В тази връзка смятам, че трябва да се работи в посока на стабилизиране именно на медицинската помощ в болницата. При нас съществуват почти всички отделения, които са необходими за нормална работа. Едно от много тежките предизвикателства, с които сега се занимавам, е липсата на кадри – на лекари и на специалисти по здравни грижи – медицински сестри, акушерки и т.н.. Разбира се, това е проблем за цялата страна, но в нашата област, предвид намаляване на населението, мигриране на младите се отразява много тежко именно върху специалистите, с които ние бихме могли да работим. Мога да кажа, че е критично състоянието за лекари в педиатричното отделение. Педиатри няма вече и в България, защото по различни причини тази специалност беше игнорирана и не й се обръщаше внимание. Имаме много тежък дефицит в Отделението по анестезия и интензивно лечение (ОАИЛ) – нямаме достатъчно анестезиолози и реаниматори. Една част от колегите напуснаха, друга част се пенсионираха. И не на последно място изключително тежкият дефицит на лекари в Спешно отделение. Това отделение е лицето на болницата и там се концентрира много патология, стрес и недоволство от страна на пациентите. За съжаление ние  не можем да решим проблема с титуляри, макар че се увеличиха заплатите, дава се възможност за взимане на специалност по спешна медицина, но така или иначе работата в това отделение не е атрактивна. Имаме нужда също и от уролози. За специалистите по здравни грижи е ясно – почти във всяко отделение има вакантни места. Ще дам пример с Хирургично отделение, където в момента половината щат е свободен. Моето мнение е, че трябва да се обединим. Да се създаде някакъв механизъм, с който да можем да заложим, за да имаме кадри.

В болницата има много лекари-специализанти, тече и обучение за медицински сестри. Това няма ли да помогне, за да се преодолее отчасти дефицитът?
В болницата почти всички отделения вече са бази за специализация. С новата акредитация ще се включат още нови бази. В момента имаме 15 лекари-специализанти в отделенията, но нямаме в педиатрията. Чрез филиала на Софийския медицински университет в момента се обучават 33 медицински сестри, които са почти на финала. Тези момичета догодина ще бъдат вече дипломирани. За съжаление обаче така е направено това обучение, че по никакъв начин няма гаранция, че тези 33 сестри ще останат да работят в болницата. Така или иначе тази дейност консумира от нашата енергия, от нашите ресурси, но в същото време не е обвързана с осигуряване на кадри. При следващо обучение догодина, ако подписваме договор с университета, във всички случаи трябва да бъде заложено това. Обучението е платено и може да стане така болницата, общината или областта да осигури средствата за студентите и да подпише договори с тях. Колкото и да е архаично, старата форма на разпределение се оказва, че, особено за периферните региони, има огромно значение. Същото е за специализантите и лекарите. Младите хора искат кариера, пари и да специализират. Това нещо трябва да им се осигури, за да може да имаме  някакво спокойствие, че ще имаме лекари. Бих казала, че терапевтичният блок е много добре осигурен в момента – и със специалисти, лекари-ординатори, специализанти. Същото трябва да се случи и с другите отделения.

Но липсата на кадри не се ли свързва и със заплащането?
Така е, заплатите са изключително важен момент. Аз открай време повтарям едно и също. Не може клиничната пътека да е финансовият инструмент за формиране на заплата. Това е ненормално. Клиничната пътека трябва да бъде стандартът, по който ще лекуваме пациента. Там е разковничето и за тези всичките негативи, които се трупат по отношение на стационарно болните. Чувам, че има виждане в нашето министерство да се променят нещата по отношение на трудовите възнаграждения в системата.

Предполагам, че сериозно влияние оказва и драстичното намаляване на населението. Така ли е?
Да, за съжаление намалява населението, увеличава се възрастовото население. Но в същото време има и отлив на пациенти. Това е другото предизвикателство, което стои пред нашата болница. Има специалности, в които отливът на пациенти е драстичен. Това говори, че тази структура е не конкурентноспособна. Пациентът има информация – влиза в интернет, чете. Това вече е работа на всеки един началник на отделения и на неговия екип – така да си подредят нещата, че да може да привлече с нещо пациента. На фона на всичко това лично аз смятам, че в нашата болница има има много качествен персонал. Просто трябва да се подобри организацията на работа, така че пациентите да бъдат обгрижвани и по-малко недоволни, макар че в нашата система всички са недоволни.

Недоволство има от всички и то се натрупва от години, имате ли свое обяснение, каква е причината?
Това се дължи на грешна политика в години. Недоволни са пациентите, недоволни са докторите, недоволни са медицинският персонал. В системата има много пари, но те се разходват неправилно. Това се прави, защото има неправилни нормативни актове. Но такава е националната политика. За мен тук има проблем в изграждането на визията за здравеопазването и нормативните актове, по които работим. А това са Националният рамков договор, Законът за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване и т.н. В последните години освен много добрите практики, които съществуват в смолянската болница, са се натрупали и доста негативни практики, които рефлектират върху качеството на обслужване на пациентите и увеличават недоволството. Мисля, че тук е моето място, като зам.-директор по медицинската част, да се опитам да коригирам тези неща. На този етап мисля, че успявам. Доста активно работим с медицинския съвет, със съответните комисии също.

Как стои въпросът с материалната база?
На фона на останалите областни болници нашата материална база е сравнително добра. Имаме апаратура и има възможност да бъдат прилагани новите методи за диагностика и лечение. Мисля, че стоим добре на фона на здравните заведения в страната. Напълно наясно съм, че населението в общината и областта по принцип е повече недоволно. Има хора, които са доволни, има такива, които са неправилно недоволни, защото някои неща не зависят от нас. Но така или иначе, щом като разходваме обществен ресурс, сме длъжни така да работим, че обществото да е доволно. За съжаление в нашия град и област няма пациентско сдружение, което да има активна позиция. Аз мисля, че ако нямаш опонент, не можеш да се развиваш. Идвайки на тази позиция в ръководството, нямам намерение да откривам топлата вода. Тази болница има традиции, тя е изградена и трябва да се стремим да я надграждаме.

Коментари

коментара

Реклама