Забравяте ли – ще ви забравят

1246
Георги Крумов

Понеже сега ще критикувам фукнята в областта на културата на Смолян, длъжен съм да призная, че нашият град има свои писатели, с които заслужено се гордее. Достатъчно е да изброя само тези, които ми бяха и са ми приятели: литературното явление Никола Гигов, нежния лирик и преводач на Есенин Димитър Златев, даровития в различни литературни жанрове Светозар Казанджиев, проникновения родопчанин Филип Марински, хайде без епитети-прилагателни Елена Алекова, Величка Петкова, Ганчо Керечев, Тинко Илиев …. Някъде на опашката съм и аз. Много от нас с благодарност си спомнят за голямата селянка от Момчиловци Дора Янкова. Тя напускаше кметското кресло и тичаше да присъства на едно или друго представяне на книга на местен автор. Често търсеше начин, дори леко да е избягвала от формалните бюджетни разпоредби, как да финансира една или друга книга. Стига толкова увод. А сега обещаната критика. Няколко години не бях в Смолян и сега не зная има ли си направление „Култура“ към общината, какви са правомощията на Клуба на дейците на културата в Смолян, на Дружеството на писателите в областта. Към тях и към подобните им институции имам питане и искам отговор в името на паметта на покойните.

Взехте ли да забравяте вече Георги Радев? Или си спомняте за него като журналист в „Родопски устрем“ и кореспондент на БНР приживе. Един куп стихотворения имаше и има той. Дълго време по радиото звучеше песен по негов текст. Скромен и болезнено плах пишеше чудесни стихове върху салфетки в кръчмата. Много от тях ми подаряваше и ги пазя. Отиде си милият без без да види приживе своя книжка. Ами съпругата му, близките му пазят неговия поетичен архив. Мръднете си културтрегерските седалища, потърсете, намерете, изберете и издайте още една книжка. Издаването и ще струва колкото един адвокатски хонорар на външни юристи, дето дава кметът Мелемов, защото „не било забранено“. Е, да, ама си имаш платени юристи в общината!

Спомняте ли си Никола Видолов, актьора? Сам той ловец, поместваше чудесни ловджийски разкази в централния и местния печат. Загина нелепо в катастрофа, но съпругата му Мария Видолова пази всички негови ръкописи. Че издайте му една книжка, направете един авторски помен, забраванковци.

Росица Примовска като Ташева има сигурно поне стотина стихотворения. Ами стъкмете една книжка. сега се гордеете с възродения „Здравец“, но някога тя създаде този „Здравец“ и се радваше на всеки брой като на новородено бебе.
Не ги забравяйте, защото иначе и вас ви чака същото.
Бог да прости покойните, нови успехи за живите!

Георги Крумов

Коментари

коментара