В чест на Гения, превърнал гробищния парк в Устово в негово подобие

1371

Само зъл Гений може да предначертае и създаде визия за по-добре изглеждащ гробищен парк, като го приведе във вид, по-неугледен и от преди. Сякаш е направил опит да пресъздаде или картина на Шолоховата „Разорана целина“, или на перманентна финална битка от филмовия сериал „Игра на тронове“. Малко в страни от центъра, в Неговата творба е сътворил колоритен образ на единствената главна алея, по която всеки ден безусловно известно ни, кривват наляво тъжни и умислени хора. Алея, която вече е още по-неравна, още по-кална и с още повече хаотично разпилени отпадъци върху нея. Но, тъжните и умислени хора я напускат бързо, защото през тази вече много по-тъжна алея те продължават към гробовете по старите, отдавна затревени пътечки, отправяйки пожелания за недосегаемостта им за творчеството на Гения, „разкрасил“ останалото. Като неразбиращи изкуството и добрината, от която се води Геният, те сякаш продължават да намират красота и естетика много повече в непипнатото от Него. Защото Неговото творчество се е разпростряло за жалост и върху единствения постамент, служещ за място, на което може да се поставят продукти и приготвени нещица, които да бъдат раздадени. Отнета е всъщност възможността за раздаването и не създадена нова такава. Геният е нарисувал картина, но грозна. Творецът е създал проект, но неприемлив за обществото. Разрушено е и не е съградено наново.

Кои почитатели могат да устоят на такова изкуство?! Едва ли има такива. Ще се даде ли прошка за некадърността?! Нито ще се даде прошка за причиненото към последния дом на покойните, нито за неудобството за живите. И не защото прошката не е присъща на почитателите на изкуството и на такъв вид „добрина“, а защото дадена, тя не може да бъде разбрана от творец, създал с ентусиазъм картина, по повод на която всички сме категорични, че прилича на ад и за която се питаме – автопортрет ли е? Не е ли крайно време, Авторът да положи своя автограф върху гробищния парк в Устово, да го постави редом до всички жалейки, и да го оплакваме и него. Жив. И дано внукът на писателя Шолохов не се оказва прав, когато през 2015 година пише, че гениалността е като наследствената болест.

Карина Ранина
*Мненията, изразени в статията са лични на автора и не обвързват никого.

Коментари

коментара