Стефан Сабрутев: Смолян се нуждае от целенасочена държавна политика

1341
Стефан Сабрутев

„Чечосан“ стана на 20 години, честито, г-н Сабрутев! Да започнем с равносметката?
В начало беше трудно, без капитал без собствени средства, може би голяма доза късмет съм имал. Трудни времена бяха, съчетавахме работата в семейството. Горе долу всички бяхме в този бизнес. Лека полека започнахме да го развиваме, с един гараж започнахме, след това направихме втори магазин, трети магазин. После взехме да излизаме извън Смолян. В Мадан направихме магазин, след това и в Девин. Исках да започна от Златоград, от изток, от където изгрява слънцето, но не можах на намеря подходящо помещение. Сега са 4 магазина. Като се върна 20 години назад, някак си България започваше да се оттласква от дъното, може би, лека полека икономиката да тръгва. Да, беше много трудно, кредитите бяха с по 17, 18, 20% лихви и за един бизнес без собствен капитал ползвахме и при такива условия на банките.

Спомняш ли си какви бяха първите стоки, които започна да продаваш?
Да, разбира се. Преди да стана търговец, имах един занаят, който бях усвоил още от ученическите години – това беше монтаж на ВиК инсталации. Аз съм тръгнал от там и точно заради това, че аз съм първия човек, монтирал от новите модерни тръби – полипропиленови тръби. В града нямаше откъде да си ги купя. Аз купувах толкова, колкото ми е необходимо за дадения клиент. И в един момент ми стана неудобно с постоянно пътуване до Пловдив и реших да ги търгувам, а заедно с тях и дребна железарийка. Няма да забравя първите клиенти – единият беше Кристиян Канев, Бог да го прости – в неговия апартамент на центъра. Другият беше една американска фондация в Серафимово, Любомир Левчев беше човекът, който движеше строителството, и ме нае да направя там инсталацията. Това беше началото на новите технологии във ВиК в града. Благодарение на това, че съм търсил винаги нещо ново, което излиза в сферата на строителството и строителните материали, съм се развил. Не съм пропускал изложения и в България, и в чужбина. И така се стигна до момента, когато имаше бум на строителството на Пампорово. Тогава бяха златните времена и може би най-добрите условия за целия град. Дори когато се върна назад, с по-ниски доходи хората живееха по-добре в сравнение със сега. За 20 години много неща са се променили, най-вече се промени населението на общината и областта, за съжаление в отрицателен аспект. Магазините стават по-големи, а населението намалява. Сигурно съм бил голям мечтател като съм построил един голям магазин през 2006 година, защото очаквах наистина градът да се разраства. Беше така докъм 2008 – 2009 година, оттам нататък всичко се срина. И това, което беше тогава, имаше толкова много хора в града усмихнати, щастливи. През 2006 година аз бях инвеститор на годината, тогава общината имаше такива награди, поощряваше не с някакви предметни или парични награди, а по-скоро морални бяха наградите. Спомням си какви думи съм изричал тогава, че Смолян е най-добрият град за живеене и тогава съм вярвал, че е така. Сега не мисля така, за голямо съжаление. За голямо съжаление, всички ние „помогнахме“ – слагам се и аз в това число, младите хора да избягат от града. Може би и аз като работодател съм част от причината да се случи това, но не съм в основната. И не знам колко е безвъзвратен процесът, дали нещо може да се направи, надявам се, че има някаква формула, която да накара поне местните хора, поне тези които са свързани със Смолян по някакъв начин да се върнат. Но всичко това минава през едни по-добри условия за бизнес, през едни по-добри доходи и по-добро управление, разбира се, на нашия град.

Каква е средата за бизнес в нашия град?
Сега само луди хора могат да правят бизнес тук.

Обективни или субективни са причините?
Ами има и от двете. Но да се върна в периода 2005 – 2008 година – бяха най-добрите, не само за моя бизнес, а за всички. Дори след това имаше едни добри 2 – 3 години. Имаше интерес от чужди инвеститори да правят бизнес тука. Аз сега не виждам чужд инвеститор след „Костал“, някой да е дошъл който да иска нещо да прави. А за да няма чужди инвеститори има много причини и най-важното е, че нямаме хора вече. А тези хора искат добри доходи. За да има добри доходи трябва да има добра бизнес среда, а я няма. Не се подпомага, според мен, в последните десет години местния бизнес, а освен че не се подпомага аз не съм видял и не съм присъствал на някоя смислена среща, която управата на тази държава и на тази община да направи и да помогне на бизнеса – било то за европроекти, било то за нещо друго, просто няма го този интерес да се погледне малкия и средния бизнес. А малкия и средния бизнес трябва да се погледне и с двете очи, както се казва, за да се помогне на тези хора. За да се види какви са причините те да бягат. Никой не си задава тези въпроси. Всичко е оставено на самотек и виждаме какви са резултатите в крайна сметка.

Все пак, ако един бизнес застине на едно място и не се развива, той линее. Въпреки тежката бизнес среда и намаляващо население, мислиш ли как да задържиш бизнеса и да го развиваш по-нататък? Какво да очакваме от „Чечосан“?
Ако говорим за бизнеса търговия със строителни материали, според мен, градът е със затихващи функции и още преди няколко години видях, че това, което съм инвестирал, е прекалено голямо за пазара, който има в нашия град, но работим в различни посоки и търгуваме извън нашата област, защото просто нашия пазар го няма тук. Стремим се да работим със строителни материали в различни точки на нашата страна, просто търсим и другаде пазари. Преди време помогнах на сина ми да направи бизнес и производство в друга посока. Не мога да кажа, че бизнесът е цъфнал и вързал, но се опитваме да се борим и да оцеляваме. И точно там виждам какви трудности среща той всъщност с производството, с това, че този бизнес зависи на 80% от държавата като доставчик на суровини, виждам какво е отношението на държавата към местния бизнес в тази посока и тъй като имам поглед, не съм толкова в детайли наясно, но още през 2015 година, когато бях кандидат-кмет предложил да се мисли и в тази посока. Ние имаме тука единствено чист въздух и като суровина – гора. За туризма е ясно – винаги говорят, че туризмът е най-важното нещо и е приоритет, но аз не виждам туризмът да се развива. Развива се единствено Пампорово, дори не мога да кажа, че и то се развива, каквото е направено по-него с много малки изключения се инвестира или се правят някакви текущи ремонти. Селският туризъм мисля, че е на изключително ниска позиция в момента, защото няма как с 20 – 30 лв. на стая ти да оцелееш и с една събота и неделя да посрещаш гости и туристи. А що се касае до това, което Господ ни е дал, суровината с гората – експлоатираме го по най неправилния начин. Първо не виждам никаква защита за местния бизнес нито от държавата нито от местната власт. Суровината се продава на фирми извън областта дори, изнася се непреработена и мисля, че в тази посока общината и държавата могат да направят много.

Това е най-голямата глупост, която вършим, че изнасяме непреработен дървен материал?

Абсолютно! Ей тука отсреща (по пътя за Турян – бел. ред.) падна над 50 хиляди кубика дървен материал. Интересувайте се коя част е продадена в Смолян, колко извън Смолян и къде е отишла дървесината непреработена, ще намерите интересни данни. Това е един бизнес, който е бил традиция в Смолян. Аз мога да ви кажа, че по времето на социализма Смолянска област е ползвана като суровинна база т. е. дървеният материал, който е бил добиван, е продаван като суровина на трупи, на техническа дървесина, никога не е мислено да се създава нещо трайно тук. Това е нещо, което може да се направи. Това е и много трудно, защото няма кадри тук, но трябва да се почне от някъде. Това е нашето богатство, ние трябва да го преработваме и да печелим от него. Трябва да се работи в един голям екип, заедно с целия бизнес, но не виждам да има някакви усилия тука в последните 15 години в тази посока, да се работи. Кризата, която я има, може би е здравословна, и би довела до развитие в тази посока. Поне се надявам да е така.

Много песимистично върви това интервю, съвсем неподходящо за 20 годишнина.
Ние можем да си говорим много хубави неща, но това е действителността.

Какво трябва да направим? Ти си човек прагматик, бизнесмен, доказал си, че можеш да управляваш пари, хора?
Не знам дали вече не е късно да направим нещо за нашия град. Не знам дали не изтървахме влака, защото тези процеси, които текат, на обезлюдяване, са страшни. Според мен, трябва да се направи един много задълбочен анализ на цялата ситуация и да видим какви позитиви имаме в нашия район за всяко едно населено място и да търсим подкрепата и на държавата. Без тази подкрепа няма как да спасим нашия край. Тази подкрепа трябва да я търсим и да я искаме всички. Трябва да се върнем назад, в годините, когато се е основавал Смолянски окръг, колко откъснати сме били, колко трудно е било, да почерпим опит от там, да видим как сме настоявали пред държавата за различни закони и постановления, които са помагали за това да се задържат хората и да се връщат една част от тях. След това да се работи изключително позитивно с местния бизнес и да му се дава шанс. Практиката от последните години е нашият ресурс да го черпят фирми, които дори не са регистрирани тук в Смолян. Това според мен не е правилно. Има райони в страната, които се развиват много добре и хората се концентрират там. Не мисля, че е безнадежден случаят, но ще бъде много трудно да обърнем тренда. Това става със сядане на една маса, с много общи усилия, без политически окраски на всички, които желаят и могат да направят нещо. Като почнем от образование, минем през култура и стигнем до бизнес, защото мога да кажа, нито театърът ни е в някаква кондиция в момента, запазваме го с триста зора и с подкрепата и на държавата, но ние в близкото минало помним как го закриваха. А с подкрепата на някои хора нямаше да се стигне до това нещо. Да не забравяме кой го закри, а и какви други идеи имаше да се закрива и Родопския ансамбъл, и добре че се запази, но трябва да влезем в много тежка политическа тематика, а не ми се иска това интервю да е така. Но това не трябва да се забравя.

Малко статистика за бизнеса? Колко са служителите ви?
Между 50 и 60 човека в зависимост от сезона.

Какви обороти има „Чечосан“?
Могат да се вземат точно, но мога да кажа, че през 2008 година оборотът е бил два пъти по-голям отколкото е сега. Тоест от тогава до сега оборотът е намалял наполовина. Може би тогава сме били най-голямата търговска фирма. Сега какво да строят, тук-таме по селата нещо дребно, някоя вила. Аз не виждам от 2009 година до сега да е започнато строителството на някоя нова многофамилна жилищна сграда. Има довършващи се такива 2 – 3 в града, които са започнати, изоставени и сега се довършват. Големият бум, който се чака и много разрешителни са давани, аз не виждам нещо да се случва.

Как ще отбележите годишнината?
Скромно, но от сърце. Няма да е нещо гръмко и голямо. На 20 април – 20-годишнината, с 20% отстъпка, по-лесно да се чете. На рождения ден магазинът ще работи. Той се затваря само 3 дни в годината – на Коледа, на 1-ви януари и на Великден.
Градът ни е прекрасен, но не мога да кажа, че сега е добро място за инвестиране, за живеене за млади хора. Средата не е добра за бизнес за млади хора и изобщо не е добра за живеене. И се моля с общи усилия да си стиснем ръце всички, които милеем за този град, и можем да направим нещо, защото съм убеден, че това може да стане.

Зарко Маринов

Коментари

коментара