Смолян се сбогува с кръводарител № 1 на България

994
Атанас Френкев

На 88-годишна възраст почина Атанас Френкев, един от борците за Смолянски окръг

В събота казахме последно „СБОГОМ“ на кръводарител № 1 на България, основателя на Смолянски окръг Атанас Френкев. На 88-годишна възраст почина Човекът, отдал целия си живот в името на родния край и спасил стотици човешки животи.

Атанас Френкев е кръводарител повече от 40 години, безвъзмездно е дарил 107 литра кръв в над 400 случая. Почетен гражданин е на Община Смолян, награждаван е от БЧК с три сребърни и една златна значка, получил е златна значка и от някогашното Министерство на народното здраве. Има седем ордена и медала за гражданска доблест и заслуги – Първа степен. Член е на пленума на Червения кръст. През 2005 г. получава грамота и статуетка на НС на БЧК за Кръводарител №1 на България. Отличен е със званието „Достоен гражданин на Смолян за 2008 година”.

Френкев дарил кръв за пръв път през 1948 г., а за последен през 1990 г. Заради кръвната му група с 15 добавки, които рядко се откриват в човека, той е бил постоянно в списъците на кръвните центрове на БЧК за повикване при нужда. Без аналог в наше време, през 1959 г. Френкев е дарил в три последователни дни общо 1,5 литра кръв за спасяването на родилка. Кръводарител №1 на България е роден на 26 април 1930 в Райково.
На човека, спасил стотици човешки животи, от местната управа пожелаха доброто, което е направил, да му се връща стократно.

Да се дава кръв срещу плащане е грях, бе убеден Атанас Френкев. Според него по-важно е да се даде пример на младото поколение. А примерът е цял живот да поддържаш тонуса си, да бъдеш готов винаги за повикване да спасиш човек, по всяко време на денонощието, да нямаш абсолютно никакви пороци. Живял е без никакви пороци. „Не съм вкусвал и капка алкохол, не съм палил цигара, нито накриво съм поглеждал“, разказваше приживе кръводарителят.

Кръвната му група е от редките – нулева, отрицателен резус фактор. Веднъж, през зимата, Френкев бил в Атина, където ходел да плува. Понастинал обаче и един професор го прегледал. Веднага го запитал колко литра кръв е дал, защото черният му дроб е много твърд. От него научил, че с нулева отрицателна група е един човек на хиляда, но с една от съставките в кръвта му са 10 000 на един.

Френкев е уникален от гледна точка на медицината. По правило кръв се взема от един човек минимум на два месеца веднъж. Смолянчанинът обаче е прескочил всякакви норми.

През 1980 г. кметът на Михалково Георги Кацаров бил подложен на тежка операция в Девин. Три последователни дни източвали за него по две банки от смолянчанина. И го спасил. После разбрал, че майката на кмета и майката на хирурга проф. Петър Учиков били сестри. И който от Смолян ходел на операция при него, като предаде поздрави от Френкев, професорът го приемал много радушно.

За родилка в Мадан източили три банки по 250 мл за един ден. Майката имала заболяване на кръвта и бебето наследява болестта. Трябвало на новороденото да му се смени цялата кръв, за да живее.

Родопчанинът не е лягал болен докато дарявал кръв. Казва, че организмът свиква и скоро възстановява загубите. Изкачвал е всички върхове, балкански първенци – Елбрус, Мусала, Триглав, Олимп.

Когато бил 18-годишен младеж, го извикали в Устово да даде кръв за шофьор от Мадан с тежка анемия. Васил Лазаров бил много блед , гаснел. Тогава помпали директно от ръката на здравия в ръката на болния, без да мерят количество. По едно време мъжът се свестил и се събудил. Усмихнал му се и рекъл: „Благодаря ти, момче”.

„Този поглед никога няма да го забравя. Тогава разбрах, че може да се спасяват хората. И си дадох обет, че никога няма да отказвам кръв”, спомня си бай Атанас в едно от последните му интервюта, дадени пред „Отзвук“ .

Стотинка не е взел за кръвта си. Съпругата му Радка също е била кръводарител. Редовно го хранела с коприва и радика, за да го подсилва. Тя обаче си отишла без да боледува през 2012 година. И той изведнъж капнал.

Момент от награждаването на кръводарител №1 в София.

Освен с кръводаряване бай Атанас ще бъде запомнен и като един от основателите на Смолянски окръг. Навремето бил шофьор на Околийския комитет. Обиколил е всички населени места, за да агитира сам за тази идея по събрания. Веднъж, тъкмо му дали да кара нова „Волга” и го пратили в къщата на министър Георги Караманев в Розовец, защото искал да го види първият секретар на ЦК на БКП – Тодор Живков. Първият го попитал: „Сега доволни ли сте за окръга?“. А Френкев му отговорил: „Другарю Живков, просто ви правя поклон и Ви благодаря. Знам, че сте били 50 на 50, но вашият глас е бил за Смолян”. А Живков му рекъл: „Твоят военно-стретегически доклад ми обърна мнението“.

Атанас Френкев на церемонията по удостояването му за почетен гражданин на Смолян

Френкев е завършил висше танково-военно училище във Велико Търново с пълно отличие. Когато се водела тихата война дали окръг да е Смолян или Асеновград, той подготвил доклад, в който описал какви сили могат да влязат през моста на Дунав, каква мобилизация може да се организира на хора и техника в нашия край, по границата. Докладът бил секретен, но заради него натежали везните.

После станал съветник в Окръжния народен съвет в Смолян. Първата му сесия била открита от Юсеин Афъзов – директор на родопския пансион в Пловдив. Той бил най-възрастен. Изправил се и казал: „Откривам първата сесия на Окръжния народен съвет…”. Недоизрекъл от вълнение и починал на място.

Цял живот съм се раздавал, казва бай Атанас. След военната му служба в Смолян поел транспорта на окръга. Бил заместник по техническата част, защото е с инженерно образование. Сварил 38 автомобила и за 2 г. ги направили 3 800. 11 000 били пощенските коли. Тогава са построени всички авторемонтни бази, авторемонтният завод, автогари. После със заповед го назначили в профсъюза на транспортните работници. А допреди да се пенсионира отговарял за работническия спорт. Помагал е за спорта в Пампорово, Чепеларе, Смолян.

През 2005 г. е награден от председателя на Народното събрание доц. Борислав Великов. Получил почетна грамота и статуетка за кръводарител №1, изобразяваща капка кръв. За награждаването пристигнала акад. Ищван – заместник-председател на Световната федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Виждайки колко скромно е облечен награденият, казала, че би могла да го предложи за Книгата на Гинес, за да получи парична награда. Родопчанинът простичко й отвърнал: „Скромността краси човека. Никога не сме били сребролюбци”.

Екипът на вестник „Отзвук“ изказва съболезнование на близките!

Коментари

коментара

Реклама