Смолян – културна столица на Родопите или столица на кича?

1388
Кметът Николай Мелемов се любува на мечето върху току-що поставената пластика от дърво "СМОЛЯН" на Васил Говедарски

За съжаление е по-скоро второто. Към тези тъжни за мен констатации ме насочват немалкото безотговорни издънки по отношение на действията на градските управници към градската среда и природата. Смолян е един уникален град с множество уникални сгради и градски пространства, а заобикалящата го природа просто няма аналог.
Вестник „Отзвук” публикува снимков материал с коментар по повод монтирането на входна табела от дървен труп на входа на града.

Поставянето на издълбана върху дървен труп входна табела на Смолян в никакъв случай няма да вдигне имиджа на г-н кмета. Градът си има перфектен градски герб, доказа се през годините и ако беше необходимо да е върху дървен труп, то можеше да стане, но не с мечка като съдържание и не с пренебрегване на всички инстанции.

Навремето работеше Национален художествен съвет, в който се приемаха всички работи по синтеза на архитектурата, градската и природната среда с останалите изкуства. Спомням си, че за един бюст в селска градинка тази комисия ни връща – скулптура и архитекта на няколко пъти, за да се постигне добрият резултат.

В днешно време в Смолян поне не е така. Властимеющите си поръчват и слагат където и както си решат произведения на изкуствата без да са наясно, че за това има цяла наука – синтез на архитектурата с изкуствата. И в Смолян има останали достатъчно добри примери за това, а и достатъчно пошли изпълнения.

Да започна с паметника на Орфей и Евридика на каскадата в центъра на града. Поръчан паметник, за да се осигури работа на Иван Маразов и Чапата, неподходящо ситуиран и загърбващ водната каскада. Направеното преди изпълнението обществено обсъждане беше напълно режисирано и на него с хвалебствия се изказаха и млади ученици, и други непосветени с подготвени изказвания. Синтез на скулптурата с градската среда има в пространството на другия паметник на Орфей на скулптора Любомир Далчев, където той се проектира на фона на планината.

Пак около каскадата са поставени толкова много каменни изработки, че само от двете страни на Орфей и Евридика има по една скулптура, а отстрани и една металопластика от ръждясали железа с не дотам убедителни художествени качества, каквито са и тези по пешеходната връзка между театъра и бившата сграда на ДСК. Водната каскада е изцяло игнорирана като пластичен елемент от централното градско пространство.

Сградата на театъра – всепризнато произведение на архитектурата от висока класа с много примери на синтез също от висок ранг. Пластиките на Михалис Гарудис, Данчо Пампоров, емблемата на театъра на проф. Серезлиев са пример за учебник как се обвързва в една висша симбиоза архитектура с приложни изкуства. И всичко това ненатрапчиво изразено, с много точна мярка. В настояще време по фасадата се появиха табели с огромни букви „Родопски драматичен театър”, „Кино Арена”, ресторант „Театро”, без да се зачитат авторските права на тези, които са сътворили обекта. Емблемата на театъра сама за себе си е достатъчно красноречива и ако беше необходимо изписване на фирми, би следвало да е неутрално с табели в зелената площ или дискретно изписани в стъклените витрини.

На връх Снежанка по инициатива и ръководство на ски клуба на ветераните спонсори построиха паметник на арх. Петър Петров. С малки букви беше отбелязано, че е дарение от ски ветераните. Ръководството на клуба реши, че този надпис е по-важен от самия паметник и на гранита под главата на арх. Петров монтираха мраморна плоча с размер на надгробна с четлив надпис кои са инициаторите.

Очевадно е, че в днешно време мнението на смолянската интелигенция не се търси и за нищо не се зачита. Поставена в унизително положение, че всичко си може и без нея, единствено признак на съществуване й дава само Клубът на дейците на културата със своите изяви.

Това е моето лично мнение по въпроса, което искам да споделя с обществеността без да го налагам като меродавно. Определено майсторът с дърворезачката не трябва да замести скулптора. Нека всички смолянчани да си защитим града, така че той да си остане културната столица на Родопите, а не столица на кича.

Арх. Антон Иванов

Коментари

коментара