Смолян – градът, в който нито едно радио не оцеля, дори и радиоточката

2730
Парти за първия рожден ден на радио "Родопа"

На 25 януари бе отбелязан Деня на българското радио, но никой в Смолян не се сети за него. В годините на прехода изгряха много радиостанции, но нито една не оцеля, дори и общинската радиоточка.

На този ден през 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. В резултат на този указ се поставя началото на Българското национално радио. При създаването си първата българска радиостанция получава името „Радио София“. Датата 25 декември е приета за Ден на българското радио през 2001 г. В годините на социализъм радиото е било едно от основните средства за информация. Долепил ухото до VEF-а жадният за новини българин попивал всичко, което се излъчвало.

Първото частно радио, което се чува в смолянски ефир, различно от „Хоризонт“, е софийското „Радио 99“, което тръгва през 1994 г. Офисът му е на ул. „Спортна“ 17 в дома на Красимир Кисьов, а първите водещи са Стефка Анастасова и дъщерята на Кисьов Виолета. Дотогава единственото местно радио, излъчващо също по два часа на ден, е кабелното радио на Община Смолян. Мечтата за създаване на местно радио в Смолян отдавна е в сърцето на няколко човека. Един от пионерите е и Адриан Петров – сега зам.-областен управител, но свързал живота си с радиото.

„Първоначално идеята бе частно дружество, заедно с Община Смолян да създадат радио, като се поиска помощ от „Радио 99“ за осъществяването на тази идея. Всъщност, сега ме връщаш в едно много романтично време, изпълнено с много носталгия и прекрасни и хубави спомени. Това беше лелеяна мечта – да си чуеш гласа в ефира, и то не в онези малки радиоточки, а да звучиш на ултра къси вълни, където по това време „Хоризонт“ и „Дарик“ бяха единствените радиа, които можеха да се слушат в Смолян. Щастлив съм, че и ние в Смолян не останахме по-назад“, започна разказа си Петров.

Адриан Петров

Така през 1995 година в Смолян стартира първото частно радио „Радио Родопа“. Студиото се намира на последния пети етаж в сградата на областната администрация, която тогава бе Бизнесцентър.

„Повече от 30 души се бяха записали в Община Смолян. Въртяхме се като различни екипи. Част от хората събираха новините, други се занимаваха с подготовката им, имаше водещи, тоноператори. Спомням си и моето първо предаване. Аз бях един от тези, които попадаха по-назад от кандидатите да заемат длъжността радио-водещи или пък да бъдат радиожурналисти. Падна ми се да водя предаване в късните часове. Реших да направя радиоигра с хитове – 3 в 1, която много бързо придоби популярност още след първата вечер. В радиото работеше и бившият директор на театъра Кръстю Кръстев, който водеше през деня предаване на медицинска тематика. Имаше опити за директни включвания. Просто се опитвахме да правим модерни неща, независимо, че тогава тепърва навлизаха CD-та и компютрите. Музиката се пускаше непрекъснато от компактдискове и касетки, може да си представите колко работа са имали тоноператорите, които постоянно сменяха музиката. Имаше няколко екипа, които се въртяха през нощта, за да може и тогава слушателите да бъдат с радиото“, добави Петров.

За съжаление по различни причини радиото е просъществувало само три месеца, след което спира излъчването си. В основата стои финансовата част. Голям персонал и липса на свеж капитал. Две години по-късно Адриан Петров е повикан на разговор. На срещата присъства Иван Захариев – бивш служител на Комитета за регулация на съобщенията, Петър Кадиев и още двама човека. Взема се решение да се основе ново дружество, с което да се реализира частно радио, наречено „Чан“.

„Стартирахме късната есен на 1998 г. от сградата на театъра. На четвъртия етаж направихме студио и апаратна. Поставихме си доста амбициозна програма“, каза бившият радиоводещ и артист, който тогава е избран за програмен директор.

Радиото тръгва много стабилно. За кратко време успява да събере популярност и аудитория. Екипът се разраства, като в редиците на радио „Чан“ влизат Митко Мазаров, Румен Чобанов – първите тоноператори. Може би мнозина смолянчани с носталгия ще си спомнят звънкият глас на Веселина Бабаджанкова, сериозното и чаровно излъчване на Даниела Топова. Няколко години единственият водещ на радио „Чан“ е Николай Райшинов – сега кореспондент на БНТ в Пловдив.

„Дълго време аз и Даниела бяхме гласът на радио „Чан“, но започнаха разногласия за това как трябва да изглежда радиото, да се разширява и да бъде наистина едно новинарско радио или да кара по-скромно и да е само музикално с новини от време навреме. Притесненията на част от дружеството бяха, че много бързо ще се изразходва финансовият ресурс. И една сутрин, когато дойдохме на работа се оказа, че студията са заключени и запечатани. Това беше извършено от мажоритарния собственик Иван Захариев с подкрепата на някои други акционери“, връща се назад във времето Адриан.

И радио „Чан“ спира излъчване, а на неговата честота тръгва програмата на „Дарик“. Следващата година „Чан“ отново е в ефир, но вече без Адриан Петров. Несъгласен с политиката продава дяловете си на Петър Кадиев, който пък по-късно успява да изкупи всички дялове и да стане едноличен собственик.

Паралелно със старта на радио „Чан“ в Смолян върви подготовката и на друго смолянско радио – „Родопа“. То стартира на 7 януари 1999 г.

„Заформи се един много сериозен екип. Студиото беше на Стария център в бившия Дет Маг, който е известен и като Дом на науката. Сигналът се предаваше до кулата „Снежанка“. Радио „Чан“ излъчваше от „Петровица“ над Устово. Това бяха малки, но съществени разлики и обуславяха покритието на двете радиа. „Родопа“ се чуваше в района на Борино, Девин, Доспат, Неделино, Мадан, заради това, че кулата „Снежанка“ имаше по-голямо покритие. Но в същото време сигналът в областния град беше малко по-труден“, продължи да разказва Адриан Петров.

Вили Кавалджиев, Стоян Михалев и Виктор на гости на Радио „Родопа“

Със стартиране на „Чан“ и „Родопа“ започва и конкуренцията между екипите кой ще измисли по-оригинална програма, по-интересни новини, кой ще стигне до повече рекламодатели.

„Беше наистина много романтично време и в това съревнование се родиха много хубави предавания. Част от настоящите добри журналисти в града са възпитаници на тази радиошкола. За нас беше предизвикателство да следваме добрите тенденции в страната, и мога с гордост да заявя, че и двете медии за своето време бяха на едно от челните места по отношение на това как с малки екипи успяваха да реализират големи програми“, допълва бившият радиоводещ.

Адриан и днес си спомня как при всяка гръмотевица първи е стигал до кулата „Снежанка“, за да възстановява излъчването.

Идва обаче времето на Закона за радио и телевизията, който слага прът в колелата на малките радиостанции. Радио „Родопа“ не успява да защити своя лиценз, заради пропуснат срок. И става част от радио „Контакт“, собственост на белгийско дружество, което е спечелило тогава много честоти в страната.

„Имах възможност да направя към онзи момент така, че част от екипа на радио „Родопа“ да продължи да работи за „Контакт“. А в последствие то пък стана част от веригата „Радио 1″. Даде се възможност на големите външни дружества да изкупят голяма част от регионалните радиа. Искахме и се борихме да имаме регионални радиа, които да работят за слушателите на Смолянска област, да доставят местни новини, да комуникират на живо със слушателите. Но с промяната на законодателството, това не успя да стане“, с тъга си спомня Адриан.

Години по-късно завинаги замлъква и радио „Чан“, а лицензията му изтича през 2012 г.

„Направи се и опит за силна регионална станция и с радио „Фокус“, но и там не се получиха нещата, отново поради финансови причини“, коментира още Адриан.

Според него икономическата ситуация в района е една от основните причини да не се задържи местно радио. Но не е така, защото през 2017 г. кметът Николай Мелемов затвори и общинското кабелно радио, а за него пари имаше, тъй като финансираше от бюджета на Общината.

„Радвам се, че бях приет като водещ от хората. Няма да забравя на един Никулден след старта на радио „Чан“ обявявам в ефир, че първият, който донесе шаран в студиото ще получи награда. И само след 10 минути Миро от „Трио шемет“ пристигна и хвърли един все още жив шаран. Беше една невероятна любов към радиото“, добавя Петров.

Частица от себе си в смолянските радиа са оставили Петя Гайдарова, Анелия Веселинова, Младен Настанлиев, Стефан Невенов, Мария Маринова, Щиляна Чакърова, Здравко Бешенджиев, Тони Караджова и много други.

Елена Павлова

Коментари

коментара