Славейно не напразно е наречено комитско село

511
Родопската чета на ВМОРО на Пею Шишманов през 1903 г.

115 години Илиндеско-Преображенско въстание

Пет века посърнала, боса и гола
във медни бакъри сълзите си ля.
Пет века изпраща моми в Анадола.
Пет века мъжки рожби за еничари жаля.
Пет века чеда за войводи люля.

Винаги и при всички случаи с непримирима пареща болка, ние българите ще се докосваме до ония години от нашата история, белязани с печата на Османското робство.

И никога няма да ни преболи, каквито и обяснения да търсим за страшната трагедия сполетяла народа ни. Петстотин робски години. Петстотин дълбоки рани в сърцето на скъпата ни Родина. Защото в народната памет никога няма да се заличат жестоките мъчения и инквизиции на озверелите башибозушки орди. Тираните-османлии, които разстрелваха мирни българи само за да изпробват пушките си.Бесеха с главите надоло,, побиваха на колове борците за свобода, наслаждавайки се на мъките на жертвите си. Безчестяха жените и дъщерите пред очите на вързани мъже и бащи. Разнасяха набучени на кол глави, изскубваха езици с нажежени железа. Режеха с трион глави, разпаряха кореми на бременни жени, разсичаха и обезглавяваха пеленачета.
И ако всеки народ си има свята Голгота – за българския всички голготи на всички народи сякаш са събрани в една и той трябваше векове да я изкачва и да се бори.
Най-трагично е положението на населението от Родопската област. Над огромна част от българското християнско население е извършено насилствено ислямизиране и асимилация по най-жесток начин. Избивани са цели фамилии отказали да приемат исляма.

Въпреки нечуваните жестокости, през всичките тези пет века не стихва борбата на българите за свобода и независимост. Мечтата, че един ден слънцето на свободата ще огрее и България не престава да живее в съзнанието на народа.
Най-после тази свобода идва с Руско-турската война. С помощта на Русия нашият народ получава мечтаната Свобода с цената на хиляди жертви – руски, украински, финландски и румънски воини. България също дава свидни жертви.

Турция претърпява поражения и е принудена да сключи при Санстефано мирен договор, при който България получава независимост и запазва старите си граници.
Западните правителства обаче не приемат Санстефанския мирен договор, най-вече Англия и Германия. Настояват за анулирането на договора. Те свикват на 13 юли (злокобна дата за България) Берлинския конгрес по инициатива на Бисмарк – германския канцлер и отменят решенията на Санстефанския мирен договор. Разделят България на Княжество България и Източна Румелия (умишлено създадено и измислено от тях название).

Откъсват Македония, Одринска Тракия, Странжанския край, част от Родопите и ги предават във власт на султана. Причина за това е нежеланието на великите сили и преди всичко Англия да допуснат до Бяло море, намиращата се под руско влияние България. Тази несправедливост и вероломство на Западните правителства да откъснат живи части населени с етнически българи от тялото на българската държава хвърля в дълбоко отчаяние населението от тези области, които фактически отново са върнати под властта на султана в робско положение. Но това не трае дълго.Свободолюбивия и борчески дух на българите в тези области набира сили и отново се готвят за борба. Те се връщат към традициите на национално-революционното движение от епохата на Възраждането. Борбата срещу тираните пламва с нова сила. За кратко време тя се разраства във всички тези райони. Сформират се чети в Македония, Одринско, Странжанската и Родопска област.

На 23.Х.1893 г. в Солун се създава ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), която обединява четите и създава единен център за ръководство на борбата с ръководители Даме Груев, Д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Гоце Делчев и др.

За главен ръководител е избран Гоце Делчев. Начело на ВМОРО Гоце Делчев заедно със своите сподвижници започва разширяване на мрежата от революционни комитети, избиране на ръководители на комитетите, райониране на областите, снабдяване с оръжие и обявяване на въоръжено масово въстание.

През месец юни 1903 г. в местността „Петрова нива” в Странжанския край се свиква окръжна конференция, на която се решава въстанието в Одринския район да избухне на Преображение – 19 август. След конференцията, на която присъства и представител от Смолянския район Христо Караманджуков, след завръщането му се свиква съвещание на дейците от Смолянския район в местността „Имарет дере” („Хайдушки поляни”, близо до с. Славейно), което става център на революционното движение в Смолянски район, известно като „Родопски конгрес”.

На съвещанието се решава в Родопите да се провежда активна четническа дейност с цел да се приковат местните турски сили, за да не попречат на въстаналите области. За главен ръководител и воевода е избран славейновеца Пейо Шишманов.Образуват се пет бойни участъка и чети, които извършват атентати и саботажни акции, за да подпомогнат въстаниците.Четите правят опит да прекъснат ж.п линията Солун – Цариград, но не успяват, което по-късно се указва фатално за въстанието.
На 02.08.1903 г. – Илинден избухва въстанието в Македония, а на 19.08. – Преображение в Странжанска област. Родопската област също се включва във въоръжената борба. Смолянските въстаници се придвижват на юг за да си пробият път към Беломорието. Благодарение на изключителната им храброст и маневреност четите успяват да задържат превъзхождащия ги в численост турски аскер. Така те изпълняват отечествения си дълг за справедливата кауза.

Но за голямо съжаление Илинденско-преображенското въстание претърпява поражение. Липсата на оръжие, достатъчна организация и подготовка във всички революционни области, синхрон във взаимодействието им помежду си и подкрепа от страна на освободената вече част на България указват голямо значение за изхода на въстанието. Русия също не се е намесила, поради забраната на коалицията от западните държави, след решенията на Берлинския конгрес.

Въстанието е потушено със страшни жестокости и погроми. 26 408 въстаници се сражават срещу 550 хиляди редовна турска войска и башибозуци. Загиват близо 1 000 въстаници. Опожарени са 201 села, около 4 700 мъже, жени и деца от мирното население са избити. Повече от 30 хиляди българи са принудени да напуснат родните огнища и да имигрират. Но всичките тези жестокости и поражението на въстанието не сломяват борческия дух на населението в тези области и то продължава да се бори. Засилва се четническата дейност. Особено силна е тя в Родопската област. Четата на Пею Шишманов многократно се сражава с турски аскер. Шишманов получава нареждане от ЦК на ВМОРО да бомбардира митницата в Каракулас.

В битката, която се разразява в местността „Синора” над с. Славейно е ранен подвойводата и знаменосец на Пеювата чета – Кольо Шишманов (пръв братовчед на Пею Шишманов). Той се изтегля в едно дере, но е заобиколен от турски аскер и неколкократно му е заповядано да се предаде. Но той, за да не попадне жив в ръцете на турците сам слага край на младия си живот. Тялото му е пренесено в с. Славейно на мегдана. Изкарано е цялото село за установяване самоличността му, в това число и неговата майка. Всички като един отговарят, че не е от селото и не го познават, защото хората знаят какво очаква селото, ако се разбере че въстаника е от селото. Предаността на славейновци към революционното дело, тяхното единство, борчески и патриотичен дух са достоен пример как трябва да се служи на Родината. В това героично дело вземат участие и млади и стари, мъже и жени, цялото село. Затова Славейно не напразно е наречено Комитско село. Важно място в тази героична борба заема и войводата Пею Шишманов и геройски загиналия знаменосец на четата Кольо Шишманов от с. Славейно. По заслуги и поради това, че в Славейно са се разиграли най-драматичните борби от 1878 до 1912 година, когато е освободен този родопски край, Славейно е определено като център на тържествата които ще се провеждат по случай 115 години от Илинденско-Преображенското въстание 1903-2018 година.

И днес, когато честваме този славен юбилей от героичната история на този прекрасен Родопски край трябва да сведем ниско глави и да отдадем почит на всички знайни и незнайни герои отдали живота си за делото на свободата.

Илинденско-Преображенското въстание записа славни страници в историята на България. Легенда на нечуван героизъм и себеотрицание. Въстанието, както и всички др. въстания през всичките петстотин години робство доказаха пред света непреклонния и непримирим дух на българина към робството и тиранията и жаждата му за свобода.Достоен пример за поколенията, Илинденско-Преображенската епопея ще остане завинаги в народната памет.

Надя Бъговска

Коментари

коментара