С природните си ресурси България може да стане един от големите здравни центрове в Европа

981
Доц. д-р Андрей Кехайов

10 въпроса към президента на Югоизточноевропейски медицински форум доц. д-р Андрей Кехайов, зададени от главния редактор на World Medical Journal д-р Петерис Апинис

В първия брой на World Medical Journal (официално издание на Световната медицинска асоциация) бе публикувано интервю на главния редактор на изданието д-р Петерис Апинис с президента на Югоизточноевропейския медицински форум доц. д-р Андрей Кехайов, което препечатваме със съгласието на изданието. Доц. Кехайов е роден в гр. Неделино през 1964 г. През 1990 г. завършва Медицинския университет в Пловдив. В периода 2002-2009 г. доц. Кехайов е председател на Българския лекарски съюз. Междувременно завършва магистратура „Здравен мениджмънт” и става доктор на медицинските науки. През 2017 г. е избран за доцент в катедра „Здравна политика и мениджмънт” във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София. През 2005 г. създава Югоизточноевропейски медицински форум, чийто президент е днес. Автор е на над 30 научни публикации в наши и чужди списания в областта на мениджмънта на здравеопазването, здравната политика и управление на риска в болничната помощ, в това число и 5 монографии. Има над 50 участия в научни форуми (международни конгреси, конференции и симпозиуми). Почетен член е на македонската, грузинската и украинската медицински асоциации. Отличен е от Световната медицинска асоциация и Министерството на здравеопазването. През 2016 г. бе обявен и за почетен гражданин на родното Неделино.

Уважаеми доц. Кехайов, какви са основните цели и каква е тематиката на предстоящия форум?
Основна цел на Югоизточноевропейския медицински форум (ЮЕМФ) е да насърчава партньорството между медицинските съсловия в страните членки, да дискутира общите проблеми на системите на здравеопазването в тази част от континента, да обменя опит и разработва общи подходи във всички области и дейности на медицинските организации, както и да развива непрекъснатото медицинско образование чрез медицински конгреси и други форми на съвместна дейност. Форумът подпомага своите членове за подобряване на тяхната медицинска и мениджърска квалификация, установява контакти и партньорство с други международни организации. Темите на научната програма на Х конгрес обхващат сфери от клиничната и социалната медицина, участват известни лектори с призната академична и практическа компетенция. Тематиката включва: стареене на населението; сърдечно-съдови болести и сърдечно-съдова хирургия; трансплантации; гастроентерология; неврология, неврохирургия и психиатрия; нефрология и урология; сексуална медицина и репродуктивно здраве; ортопедия и травматология; медицина на бедствията; фармакотерапия.
Акцент на събитието е планираната дискусия на тема: „Предизвикателства в здравеопазването през XXI век. Ценности и принципи“. Надяваме се участниците в кръглата маса да споделят своите възгледи за настоящето и бъдещето на здравеопазването в различните страни.
Конгресът е подкрепен както от официалните институции в България, така и от Световната медицинска асоциация (СМА). Президентът на СМА д-р Леонид Айделман вече потвърди участието си във форума в София. Както през всяка година, конгресът ще бъде акредитиран от Европейския акредитационен съвет за непрекъснато медицинско образование.

В настоящия момент в ЮЕМФ членуват 18 страни (20 медицински организации). Ще продължава ли ЮЕМФ да се разширява? Очаквате ли лекари от други страни да се присъединят към организацията?
Югоизточноевропейският медицински форум е основан през 2005 г. от медицински организации на 4 балкански държави – Албания, България, Гърция и Македония като сдружение на организации и лекарите от тези страни. Днес ЮЕМФ е една от бързо развиващите се организации, след като вече включва в състава си 20 медицински асоциации от Албания, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Чехия, Грузия, Гърция, Казахстан, Северна Македония, Словения, Украйна, Узбекистан, Сърбия, Молдова. През изминалата година на проведено по време на IX конгрес заседание на борда, за пълноправни членове на организацията бяха приети Русия, Хърватия и Черна Гора. Както е видно, с всяка година екипът на организацията се обогатява с нови членове. От четирима учредители до 20 пълноправни членове – това е доказателство, че ЮЕМФ се разширява по естествен начин. Защото мисията и каузата на ЮЕМФ са част от каузата и мисията на медицинските организации в световен мащаб.

През тази година конгресът се провежда в политически нестабилна ситуация. Така бе и на конгреса в Украйна – тогава, когато назря конфликтът в Източна Украйна. Дали по този начин ЮЕМФ показва политическа позиция?
ЮЕМФ е независима организация на лекари и не е под политическа опека. Конгресите са интердисциплинарни събития. Ние се интересуваме както от научните и практическите постижения в медицината, така и от организационните структури на здравните системи в страните членки. Дискутираме реалните проблеми на трудовите, финансовите и човешките ресурси в здравеопазването, и даваме насоки за решаването им. Пред институциите, които участват във формирането на здравните политики и пред обществото, ние лекарите формулираме своята недвусмислена и изпреварваща позиция, търсим необходимия баланс за промяна и усъвършенстване на системите. Такива са реалните предизвикателства на времето, в което живеем. В условията на конкуренция на идеи, ЮЕМФ огласява своите платформи – от специалисти и експерти, пред различните национални и международни институции.

Заседанията на борда на ЮЕМФ често се провеждат в Гърция, на остров Кос, където е роден Хипократ. Този исторически факт определя ли философията на ЮЕМФ?
В съответствие с устава на организацията ръководният орган – бордът на ЮЕМФ ежегодно провежда минимум по две заседания. Бордът е в състав от 30 души, включени са ръководителите на медицински асоциации – членки, видни представители на медицинската и академичната общност. Заседанията на борда се ситуират в различни страни, а за втори път организацията ще проведе редовно заседание на о. Кос, в родината на Хипократ. Мисията на ЮЕМФ като на организация на лекари от различни страни е да превърне във водещи морално-етичните норми на поведение, които отличават лекарската професия от всички други професии. Паралелно със заседанието на борда на о. Кос ще се състои международна конференция на тема „Медицинска етика и морал. Клетвата на Хипократ – символ на медицината“. Водещи експерти ще представят лекции по различни морално-етични модели, практики и стандарти в медицината.

Повечето от членуващите в ЮЕМФ страни са представители на постсоциалистически страни. Дали дебатите на конгреса са предимно за прехода от социалистическа към европейска медицина?
Дискусиите, които участниците в конгресите на ЮЕМФ осъществяват, са свързани със социално значимите заболявания и тяхната превенция. Независимо от това в кои страни са живели, лекарите имат една мисия – да се грижат за здравето на своите пациенти. Нашите конгреси са мултидисциплинарни университети и целта е участниците непрекъснато да усъвършенстват своите познания и професионална квалификация с най-новите теоретични и практически постижения на световната медицина. Работим за усъвършенстване на здравните системи в страните от региона с акцент върху качествено медицинското обслужване чрез използване на утвърдени европейски и световни стандарти и практики.

По време на конгресите на ЮЕМФ се дискутират и въпроси, свързани с миграцията на лекарите и медицинските специалисти. Лекарите намират работа в богатите европейски страни с по-високи заплати. Медицинският туризъм се засилва и оказва съществено влияние в Източна Европа. До каква степен България и балканските страни са повлияни от тези процеси?
Миграция на медицински специалисти в Европейския регион се наблюдава още от средата на миналия век. След присъединяването на България към ЕС активни сред мигрантите са медицинските специалисти, чиято квалификация се признава на територията на държавите членки. Наблюдаваме тенденция на обща миграция – български лекари мигрират, но в България идват специалисти от други страни. Този процес е двустранен.

В днешно време здравният и медицинският туризъм играят изключително важна роля в Източна Европа. До каква степен и в каква посока България и другите страни могат да станат част от новите тенденции?
Поради огромните си природни ресурси България прави сериозна заявка да се превърне в един от големите здравни центрове в Европа чрез своята богата история, интелектуални ресурси, стотици минерални извори, лечебен климат, биологично земеделие и услугите, насърчаващи здравословния начин на живот. Културният, морският и планинският туризъм превръщат България в конкурентна дестинация за качествен туризъм. България се нарежда на първо място в Европа с наличието и разнообразието на минерални води и спа курорти. Министерството на туризма в България насърчава развитието на медицинския и здравния туризъм и провежда редица законодателни промени, за да го адаптира в съответствие с европейските стандарти и изисквания на европейския пазар чрез внедряване на иновативни практики и стратегии за подобряване на качеството.

ЮЕМФ е асоцииран член на Световната медицинска организация (СМА). Как ще опишете съвместната си работа със СМА?
СМА е организацията, която подкрепя дейността и мисията на ЮЕМФ. Ние от ЮЕМФ споделяме нейните цели, ценности и стандарти, обсъждаме всички инициативи и решения. Имам удоволствието да бъда част от годишните заседания на Генералната асамблея на СМА в качеството си на президент на ЮЕМФ, което е голямо признание за България, за нашата структура, за ценностите, които организацията на лекарите от Югоизточна Европа защитава. Много от направените от ЮЕМФ предложения в заседанията на СМА (за климатичните промени, за ограничаване на вредните емисии в Средиземноморския регион и др.) бяха приети и намериха отражение в редица документи на СМА. Какво по-голямо признание? Благодаря и на Генералния секретар на СМА – д-р Отмар Клойбер, за безрезервната му морална подкрепа към ЮЕМФ през всички години от неговото създаване. ЮЕМФ е част от семейството на световната медицинска общност.

Следващото общо събрание на СМА ще се проведе в столицата на една от страните – членка на ЮЕМФ, Грузия. Преди време вече бе организиран конгрес на ЮЕМФ в Грузия. Какви са вашите впечатления?
През 2016 г. съвместно с грузинската медицинска асоциация проведохме VII конгрес на ЮЕМФ в Батуми и Грузия оправда нашите очаквания. Зам.-председател на ЮЕМФ е президентът на грузинската асоциация, професорът по хирургия в университета в Тбилиси проф. Гия Лобзханидзе. Благодарение на неговия изключителен личностен и организационен потенциал, с активната подкрепа на членовете на асоциацията конгресът се превърна в значимо събитие. Грузия показа пред Европа и света своя научен медицински потенциал и невероятни умения при провеждането на мащабни международни събития. Щедрото грузинско гостоприемство, съчетано със смесицата от древни култури и прекрасна природа, превърнаха конгресните дни във внушително споделяне на практики, в терен на приятелството.

Вие сте доцент по медицинска етика? Какви са предизвикателствата на медицинската етика в България?
Аз съм преподавател в Медицинския университет в София, в катедрата „Здравна политика и мениджмънт“ към Факултета по обществено здраве. В качеството си на председател на Българския лекарски съюз преди, както и като член на Етичната комисия към съюза съм работил в тази сфера. Сега като преподавател във Факултета по обществено здраве продължавам приоритетно да се занимавам с теорията и практиката в областта на медицинската етика и морал. Ако визираме етиката на общественото здравеопазване, у нас съществуват проблеми, засягащи етичните ценности, каквито има и в повечето страни – за достъпността, справедливостта, своевременността и качеството на медицинската помощ. Ако разглеждаме в частност предизвикателствата пред медицинската клиничната етика, смятам, че водещо е информираното съгласие. Бланката, която пациентът подписва, само декларира неговото съгласие. На практика процесът на комуникация, какъвто е информираното съгласие, липсва или е твърде ограничен. Автономният модел налага пациентът да получава пълна и достъпна информация за заболяването си, за диагностичните и лечебните дейности, както и за прогнозата. Пациентите обаче са все по-информирани и по-овластени, търсят правата си и задача на лекарската гилдия е да осъзнае потребността от информираното съгласие, което е правен инструмент за защита на пациента, но и на медика. В противен случай се създава напрежение и нарастващо недоверие към професията. Широка гласност придобиха и проблемите на пациентите с увреждания, които имат нужда от асистенция и грижи.

Разбира се, актуални са и проблемите за конфиденциалността на информацията; за асистираната репродукция, особено на фона на демографската криза, в която се намира страната ни; донорството и трансплантациите; за клиничните изпитвания и здравния туризъм; етичните въпроси, отнасящи се до смъртта и умирането, в това число и до асистираното самоубийство.

 

Коментари

коментара