Прокурор Татяна Найденова: Трябва да държим за правата на пострадалия човек, напоследък много се акцентира върху правата на обвиняемия

1536
Татяна Найденова

Татяна Найденова е прокурор в Районна прокуратура – Смолян от близо четири години. Родена и израснала е в Смолян. След завършване на висшето си образование започва работа като юристконсулт в Община Смолян, където работи близо 9 години. Преминава обучение в Националния институт на правосъдието и е назначена за младши прокурор в РП Ямбол. Работи там 13 месеца, след което в Районната прокуратура – Чепеларе. Година по-късно е преместена в Смолян. Мечтата й е била да работи като прокурор и успява да я постигне. „Работата ми е интересна. Предизвикателство е за мен и се чувствам добре в тази професия“, споделя Татяна Найденова. Първото досъдебно производство на младата прокурорка е кражба на дамска чанта с документи, пари и други вещи. Извършителят бързо е открит, признал вината си, върнал голяма част от вещите, след което е осъден.

Г-жо Найденова, на 22 февруари отбелязваме Международния ден в подкрепа на жертвите на престъпления. Обичайно във фокуса влиза най-вече извършителят и по-малко се обръща внимание на пострадалия. Когато се срещнете с жертва по какъв начин предразполагате човека, защото не са рядко случаите от срам, страх или пък от шок, хората да откажат да съдействат?
Колкото и да е тежка ситуацията, в която се срещаме с такъв човек, трябва да се намери най-правилното решение. Всеки изживява по различен начин това посегателство. Някои хора са в състояние на шок, други съумяват да запазят адекватното си състояние и да реагират нормално и спокойно. Винаги започваме със запознаване с правата му, възможностите, които законът дава в това производство. Обяснява му се, че има възможност да си упълномощи адвокат.

Доверяват ли се хората и вярват ли, че разследващите – полиция и прокуратура, ще си свършат работата качествено?
По-често да. И не просто ни се доверяват. Те виждат в нас опора, надежда за тяхната закрила. Нашата работа не е само в ретроактивното действие да има справедливост за това, което е направено, но и се мисли за бъдещето на пострадалия, че няма да има последици и саморазправа с него. Смея да твърдя, че в досегашната си работа като прокурор, не съм срещала човек, който да не сме успявали да го убедим, че ще си свършим работата. Изключително важната роля на пострадалия са неговите показания като свидетел.

С децата по-трудно ли е? В Смолян вече функционира „синята стая“, която влезе и в действие.
На 14 февруари имахме дело в специалното помещение. Изслушахме непълнолетен обвиняем, малолетен пострадал и малолетен свидетел. Производството мина много добре. „Синята стая“ е създадена децата да са спокойни и да са в подходяща обстановка, да кажат всичко, което знаят и се е случило с тях или пострадалия.

Малките осъзнават ли, че са станали жертва на престъпление?
Да, във всеки случай, в който съм работила с пострадал малолетен или непълнолетен, те осъзнават, че това, което се е случило с тях е нередно. И тук вече необходимостта от подкрепа е малко по-голяма. Именно това, че разпитът се извършва от детски психолози е щадящо за тях. А за нас е добре, защото детето споделя повече неща. Срещу него не стои леля или чичо с червена манта и те не се стресират от цялата сериозност на обстановката в съдебната зала. По време на заседанието в „синята стая“ ми направиха впечатление думите на пострадалото дете, което каза: „Аз не се страхувам“. Първо е получило подкрепата от учителите, класната ръководителка, а след това е видяло, че както в полицията, така и в съда получава подкрепа и то не изпитва страх.

От думите ви се разбира, че противно на явно изразяващото се недоверие на хората в съдебната система, хората, станали жертва на престъпление, имат доверие на прокуратурата, така ли е?
Да, аз поне не съм се сблъсквала с недоверие по мои дела. Не съм чувала и от колегите да са имали този проблем. При извършителите е друго. С много от тях се виждаме направо в съдебната зала. Повечето са лица, които не са предполагали, че ще стигнат до тук и са стреснати хора. В Смолянска област има ниска престъпност, рядко са делата срещу вече оформили се престъпници с дръзки и цинични деяния.

Кое е най-трудното за един пострадал – да се яви като свидетел в съдебната зала, или на разпит в полицията?
Всеки разпит, независимо къде се провежда, е труден. Най-травмиращ обаче е в съдебната зала, защото там присъства и самият обвиняем и неговият защитник. Трябва пред него да каже за станалото, да успее да отговори по адекватен начин на въпросите.

Има ли случаи на проваляне на дела, заради жертвата?
Поне аз не съм имала. Общо взето ако още първия път пострадалият каже истината, той държи на нея докрай. Наскоро имах дело за нанесен тежък побой на главната улица в Смолян. Пострадалият с голяма смелост говореше в съда. Той сподели, че много се е страхувал и притеснявал, но е решил да каже истината. След побоя е бил търсен контакт с него, за да не дава показания, в последствие да ги оттегли, но той удържа до последно и беше трогателно в залата. Обясняваше подробно какво и как му се е случило и какво е преживял. Извършителят беше осъден и получи ефективна присъда.

Вие също сте жертва на престъпление, което показва, че и прокурорите не са „имунизирани“ срещу посегателства. Миналата година бяхте блъсната с детето ви на пешеходна пътека. Какво преживяхте?
В началото се държах, но шокът се отключи няколко седмици след инцидента. Беше много страшен шок, неочакван за мен. Мислех си, че след физическото ми закрепване нещата преминават. Докато изведнъж не дойде другото – какво можеше да стане. Физическите болки минават, но другото не може да се оправи и кошмарите те преследват денонощно – невъзможност да спиш, да се храниш, ставаш неспособен да живееш и да изпълняваш задълженията си. Единственият изход тогава за мен беше да се върна на работа. Но наистина бях изненадана от шока, който ме връхлетя. Може би тук е и мястото да изразя благодарност към смолянската болница. Получих много адекватна диагностика и лечение.

Шофьорът е възрастен мъж с доказано заболяване, но той отново е зад волана и продължава да е на пътя, дори е засичан неведнъж да кара с висока скорост. Не се ли оказва така, че липсва механизъм, дори и в ръцете на прокуратурата и полицията, който да се справи с тези случаи?
Аз също разбрах за това, че продължава да шофира, но административните процедури са такива. Свидетелството за управление му бе отнето за срок от шест месеца със заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В последствие експерти от Транспортна болница излизат с решение, че той може да шофира, въпреки доказаните му заболявания, които са несъвместими с това да управлява кола. За извършване на това престъпление бе образувано досъдебно производство за нанесена средна телесна повреда, тъй като аз получих счупване на капачката на коляното. Колегите, които водеха разследването работеха изключително професионално и в максимално кратки срокове извършваха абсолютно всички необходими действия. Делото сега е при главния прокурор да се определи ново място, където ще се гледа.

Този случай, който за съжаление, не е единствен през последната година в Смолянско, показва явни пропуски в закона. Вие направихте ли някакви опити този мъж, който е потенциален убиец на пътя, да не се качи на автомобил повече?
В интерес на истината не направих нищо и за това съм леко укорима. Именно в стремежа си да съм далеч от разследването, за да няма обвинение за опити във вмешателство, аз не направих нищо. Но формално нямаше какво да направя. Този случай показва, че трябва да се инициира някаква промяна в закона.

Много се говори за домашното насилие. За съжаление прокуратурата късно може да се намеси. Какво може да се направи по тези случаи?
Да, така е. Но имаме случай, при който на жена от Смолян – жертва на домашно насилие, й е отказана закрила и сме сезирани с жалба от нея. Отказът е заради това, че тя няма сключен брак с насилника, не е живяла на семейни начала с този мъж, няма дете, което да ги свързва. Тя има дете, казва, че е от него, но той не го е припознал. Жената има още две деца, които сама отглежда и е подложена на тормоз.

Говорим за жертви, но не се ли случва понякога пострадалият сам да е предизвикал агресията върху себе си?
Понякога има и такива случаи, когато самият обвиняем е предизвикан с действия от страна на жертвата. Това също се взима под внимание при определяне на неговото наказание.

Давате ли съвети на жертвите да потърсят специализирана помощ?
Позволявала съм си да кажа, че е добре да се потърси помощ от психолог или психиатър. Не е срамно и трябва да се говори за това. Много често проблемът е точно в това – какво можеше да стане, дали съм виновен, аз какво можеше да направя, да го предотвратя, къде ми бяха очите и т.н., като връщаш станалото отново и отново.

Като се каже жертва на престъпление първо се сещаме за човек, който е получил телесни увреждания. Не са ли жертва, макар и без наранявания по тялото, хората, които стават обект на кражба?
По дефиниция жертва е всяко физическо лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпното деяние. Включително жертва си, например и когато ти влезнат в къщата. И тези хора изпитват изключително голям шок. В Смолян имаше такава кражба в семейно жилище. Пострадалият е роден в тази къща, израсъл е там, сега си гледа и внучето в родния дом. Този човек дълго време не можеше да преживее факта, че в неговия дом е влизали чужди хора и са ровили и пипали неговите вещи. Дори искаше да я продаде. Казваше, че не може да живее там. Стресът, който е изживял, е бил огромен. За него не е било важно толкова стойността на откраднатото, колкото това, че непознати са влизали и пипали неговите неща. Фигурата на пострадалия е много значима не само в наказателното производство, но и чисто в човешки план. Трябва да държим за правата на пострадалия човек, защото напоследък много акцентираме върху правата на обвиняемия, върху неговите мерки за защита, върху неговите права за участие в наказателното производство и сякаш на второ място поставяме пострадалия. Не може да има степенуване на правата. Всеки си има негов си кръг на права, които не бива да ги нарушаваме. Но напоследък е много модна темата за обвиняемите как той изживява едно наказателно производство. А как изживява пострадалият всичко, което на него му се е случило остава на заден план в обществото. Ние като професионалисти го виждаме това и чисто човешки съпреживяваме тяхната болка. За обществото това, което една жертва преживява остава скрито. Наистина в тези трудни ситуации човек се скрива от околните. Той не търси внимание и не може да го понесе. И тази сфера е покрита с тъмнина за обществото ни. Хубаво е да се говори за това.

Какво показва статистиката за пострадалите в Смолянска област през миналата година?
През 2018 г. в целия район на Окръжна прокуратура са образувани 86 досъдебни производства за престъпления против личността с пострадали лица. От тях 63 са мъже и 23 жени. В престъпленията против личността влизат телесните повреди, побоищата с нанесени по-сериозни наранявания и др. Силният пол става и по-често жертва и при другия вид престъпления – против собствеността. За миналата година има 88 пострадали, от които 51 мъже и 37 жени. В графата общоопасни престъпления влизат ПТП, наркотици, държане на оръжие и др., жертви са 59 лица, от които 35 мъже и 24 жени.

Елена Павлова

Коментари

коментара

Реклама