Проф. Христо Пимпирев: Когато се докоснеш до магията на Антарктида, това остава завинаги

149

Професор Пимпирев, какви чувства и вълнения изпитахте при първото Ви посещение на Антарктика? Трябва да призная, че искрено Ви завиждам…

Първото впечатление винаги е най-силно, най-запомнящо се. Когато имаш за цел да направиш дадено пътуване, планираш, събираш информация и т. н. малко или много имаш някакво очакване. Когато за пръв път се докоснеш до магията на Антарктида, това остава завинаги.

Бихме ли могли да осъществим представяне на изложба с картини от Антарктика, живота на нашата станция там, като придружим изложбата с Ваш разказ на живо в гр. Смолян?

Бихме могли, но след приключване на експедицията в края на април, тъй като дотогава сме много ангажирани.

Съществуват ли рискови ситуации при пътуванията до там?

Антарктида, колкото и да е красива, крие и много рискове. Изключително опасни са цепнатините в ледниците. Когато са покрити със сняг, стават незабележими. За безопасното придвижване е изключително важно спазването на правила. На първо място всички в групата трябва да са вързани здраво един за друг с алпийски въжета, а водачът да прочува маршрута с щека. Придвижването става стъпка по стъпка. Абсолютно забранено е човек да се движи сам и без радиостанция за връзка с базата.

Не по-малко опасни са и леопардовите тюлени. Този вид е получил името си заради хищния си нрав и кафявите петна по кожата. Хранят се с пингвини, морски птици и млади тюленчета. Ловят жертвите си под водата или нападат пингвините при похода им на север в края на лятото, като пробиват с глава тънкия лед. Обикновено живеят самостоятелно, като се излежават на плаващи ледени блокове. Излизат и на брега. Ако човек е застанал с гръб към морето, е лесна плячка за тюлена. Преди години имаше случай на загинала англичанка, станала жертва на този хищник.

Какъв принос има за света присъствието и работата на българската експедиция?

През настоящата 27-ма Българска антарктическа експедиция акцентът е преди всичко върху научната програма. Две изследователки от Колумбия работиха на о-в Ливингстън. Едната изследваше движението на ледниците, свързано с глобалното затопляне, а другата вземаше генетичен материал от тюлени и китове в южния океан, където влизахме с нашите лодки „Зодиак“. Интересното е, че тя изследва косатки в Карибите и ще бъде интересно генетичното сходство между косатките в тропическите води и в най-студените води на Земята. За първи път на базата беше и кипърски гражданин – един професор, който осем години е бил ректор на университета в Никозия. В случая присъстваше като учен физик. Той има желание заедно с кипърски учени дори да финансират и построят малка научна лаборатория, за да работят с наши учени на полярната ни база. Така че даваме старт с нашия опит и на нови нации, които започват да изследват този континент.

През последните два месеца много активно се извършваха биологични изследвания. На базата работиха доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет и д-р Ралица Зидарова от Института по океанология във Варна. Те изследваха растителния и животински свят в акваторията на българската полярна база, отново с лодките ни „Зодиак“. Съдействието между учени и логистици в работата ни води до най-добри резултати. Събраха огромно количество материал и се надяват на нови видове. Освен това за научни цели успяхме да хванем една антарктическа ледена риба. Тя няма хемоглобин в кръвта и кръвта й е прозрачна. Сравнително рядка е. Преди 15 години отново се натъкнахме на такава. Сега е за втори път. Тогава обаче не успяхме да я съхраним и да я транспортираме до България. Сега успяхме да я запазим и се надяваме да стане експонат в Природонаучния музей, където има изключително богата експозиция на риба. Точно такъв вид обаче няма.

Младата изследователка Росица Янева, изследваше замръзналата почва. Тя е много чувствителна към измененията на климата в тези райони. Климатичните промени са едни от най-важните за човечеството в момента – тяхното изследване и вземането на мерки за тяхното предотвратяване.

Друг проект, по който се работи тази година, бе този на климатолога проф. Георги Рачев и геоморфолога Александър Сарафов. Те изследват климатичните промени върху околната среда.

Геоложките изследвания са основна част от експедицията, бе изследвана една слабо проучена територия на нос Хана в близост до българската база. Там се работи по съвместен проект с чилийските ни колеги и една бразилска изследователка, която е защитила докторат по изкопаема флора. Сега ще се изследва връзката между Антарктида и Южна Америка в последния период от живота на динозаврите. На о-в Ливингстън също има останки от такива динозаври. Дали има връзка между Антарктида и Южна Америка и кога е била тя, тепърва ще видим. Трябва да докажем, че динозаврите са преминали от Южна Америка в Антарктида. Това са глобални промени, които са изключително важни за науката, което засяга целия сняг.

Проф. Пимпирев на Антарктида

Предполагам, че сте се срещал със забележителни личности, имайки предвид естеството на вашата дейност?

Срещал съм се с много бележити личности, сред които короновани особи като краля на Белгия Филип, принца на Монако Албер II, краля на Испания Хуан Kарлос I, кралицата на Швеция Виктория, президентите Желев, Стоянов, Първанов и Радев, световно известния алпинист Райнхолд Меснер и др.

Съществуват две взаимно изключващи се тези относно глобалното затопляне. Вашето мнение по този жизнено важен въпрос?

Проектите, свързани с климатичните промени, винаги са били сред най-важните, тъй като засягат всеки един от нас. Антарктида е най-чувствителното място на планетата към глобалното затопляне.

Например, намиращият се съвсем близо до Българската полярна база ледник, който  до преди няколко години опираше до една от къщите, в момента се е дръпнал поне с 50 метра. С разтапянето на ледниците, морското ниво се повишава, което грози и огромни части на нашата планета.

В момента в Антарктида е лято и температурите са около 0 градуса. Снегът изцяло се оттеглил от крайбрежната зона, а на съседния остров Кинг Джордж изобщо няма сняг, всичко е оголено. Така че глобалното затопляне се вижда с просто око, но нашите учени ще го докажат чрез изследванията си и ще видим как се променя околната среда със затоплянето.

Моля Ви, предайте сърдечни поздрави и благопожелания на работещите и обслужващия персонал в българската експедиция, от нас, родопчани!

С удоволствие. Искам да добавя, че на остров Ливингстън има покрит с лед нос, който носи името Смолян. Намира се от северозападната страна на входа в залива Емона.

Уважаеми г-н Пимпирев, наскоро се завърнахте от един друг свят – света на красотата, тишината и хармонията. Когато се завръщате тук на нашия континент, изпитвате ли нужда от време за адаптация?

Свикнал съм с дългите пътувания и затова не се нуждая от време за адаптация. Освен това щом приключи една експедиция, веднага започва подготовката за следващата, така че време за почивка няма.

Анастас Барбов

 

Коментари

коментара