Президентът отличи Ивайло Желев от Смолян с „Джон Атанасов“ за дебютен пробив

2618
Ивайло Желев (вторият от ляво на дясно) се завърна в България с две награди от Европейския конкурс. До него в дясно е Атанас Стефанов, Александър Шопов и Константин Делчев (вляво)

За дебютен пробив в компютърните науки държавният глава Румен Радев отличи с грамота „Джон Атанасов“ Ивайло Желев от Смолян. В четвъртък миналата седмица президентът връчи наградите за разработки на млади български изследователи в областта на компютърните науки.

Грамотата на 19-годишния Ивайло е за проекта му „Обезшумяване на дигитални изображения“, който се фокусира върху редуцирането на дигиталния шум, присъстващ в рентгеновите изображения и приложение в обработката на рентгенови снимки и астрономически фотографии. Ивайло е студент в Грьонингенския университет, Холандия, специалност „Изкуствен интелект“. Заради ангажименти в университета той не успял да присъства на официалната церемония в Гербовата зала на президентството.

През септември Ивайло се завърна от Европейския конкурс за млади учени в Дъблин с две отличия, и които му дават право да участва в най-големия конкурс за наука на предколежанско ниво – Intel ISEF, който ще се състои във Финикс, Аризона през май 2019-а, в международният форум за млади учени Swiss Talent Forum. Заедно с него в Дъблин участваха 18-годишният Атанас Стефанов – внук на журналиста Росица Примовска и покойния фолклорист доц. Никола Примовски, както и съученикът на Атанас в МГ „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив – Александър Куртенков. Тримата българи се представиха прекрасно и спечелиха три награди от 30-то юбилейно издание на конкурса. Те ще им дадат възможност да участват в други научни събития, което е от голяма важност за старта на нашите младежи в научната сфера.

Ивайло Желев: От 10 клас знаех, че искам да се занимавам с изкуствен интелект

Ивайло, наскоро ти получи две отличия от Европейския конкурс за млади учени, който се проведе в Дъблин. Какво означава това за теб?
Беше невероятно преживяване, а и това да се поставя в тази среда на вдъхновение и брилянтност, бе много по-приятно от спечелването на наградите.

Как премина състезанието?
От България бяхме трима и един ръководител. Останалите две момчета – Наско и Алекс, се представиха с един проект в областта „Астрономия“. Всеки един участник си прави постери, които залепя на стените в павилиончето си, в което се представя проектът. В определени часове форумът е отворен за публика и може да мине всеки един желаещ, включително и членове на журито и другите участници. Аз също минах покрай другите участници и се вдъхнових жестоко.

С каква разработка участва?
От година и половина работя върху проекта. Разработих алгоритъм за изчистване на шума от изображенията. Този шум е дефект, който се наблюдава при радиографски изображения като рентгенови снимки, ядрено-магнитен резонанс, както и други видове снимки, важни за медицината и индустрията. Големият проблем в диагностиката е, че шумът ги прави много трудни за четене, където малки детайли означават много. Това, което в момента се използва, за да се справят с шума, е да взимат няколко рентгенови снимки, като избират най-доброто от тях. Но това означава, че пациентът се излага на голяма доза радиация. Много по-ефективно от технологична гледна точка е да се използва алгоритъм, понеже шумът като цяло е неизбежен в изображенията. Това, което направих аз, е математически модел за справяне с този проблем и го имплементирах като алгоритъм. Научният ми ръководител е Станислав Харизанов и на него дължа поне половината от този успех. Трябва да имаш до себе си човек с опит, за да може идеята, която имаш, да се разгърне. За да придобие квазерна форма, ми трябваше човек с опит и знания като на Станислав Харизанов. Той работи в Института по Информатика и математика към БАН, ръководи националния отбор по математика на международни олимпиади и наскоро стана доцент.

Какъв път извървя, за да стигнеш до Европейския конкурс за млади учени (EUCYS), който се проведе в Дъблин преди две седмици?
Всяка страна, която е поканена за участие в този формат, първо провежда състезание на национално ниво. В моя случай беше „Млади таланти“ в София през април. Представяш разработката си пред журито и победителите придобиват право да участват в Европейският конкурс за млади учени.

Сблъска ли се с много трудности по време на разработването на проекта?
Охо, бяха много трудностите, пред които се изправих.

Имало ли е моменти, когато си искал да се откажеш?
По-скоро имаше много сериозни моменти на съмнения. Първо бяхме разработили алгоритъма само теоретично – как би трябвало да работи математически. Точно така го представихме и на българското състезание и така го предадохме за EUCYS. Но за самото представяне трябваше вече да имаме и реализация. Теоретичното беше малко не съвсем сигурно, защото се разчита на това, да извличаме информация от случайността, т.е. един вид да нарушаваме един закон на ентропията. Докато не успяхме да имплементираме (осъществим, внедрим – бел. ред) алгоритъма, не бяхме абсолютно сигурни, че ще работи. И докато го имплементирахме, имахме много странни резултати, но в крайна сметка успяхме да се справим, да направим така, че да има подобрения навсякъде и алгоритмът да проработи изцяло.

Как се насочи към информатиката, това ли ти беше детската мечта?
От шести клас знаех какво искам, и да, бих казал, че това ми е детската мечта. В 10-и клас бях убеден, че искам да се занимавам с изкуствен интелект и все още нито едно от тези неща не ми е избледняло като страст, даже напротив.

Студент си първи курс в университета в Грьонинген, Холандия. Защо избра да учиш там?
В момента уча в стотния най-добър университет в света. Много ми харесва либералното и практически насоченото обучение в Холандия. Когато пристигнах тук, разбрах, че е много по-хубаво, отколкото съм си го представял. Първо е много либерално – оставят те да си филтрираш информацията, която ти трябва, освен това не искат от теб да назубриш нещата за изпита, а всяка седмица имаш задание, по което работиш и мислиш. Единственото, което исках да следвам, е „изкуствен интелект“ и такава добра програма има само в Холандия.

Как виждаш образованието, което се дава в България?
За съжаление моето мнение за българското образование е малко негативно. Има много какво да се модернизира и да се сменят изцяло подходите. Заради това смятам, когато завърша университета, да се върна в България и да се боря за това следващото поколение да се наслаждава на много по-качествено образование.

Това означава ли, че твърдо си решил да търсиш реализация в България?
О, да. Много повече от твърдо. Дори не съм сигурен, че ще завърша магистратура в Холандия, може и в България да я изкарам.

Елена Павлова

 

Коментари

коментара