През 2018 г. „Амер спортс България“ откри над 150 нови работни места

2611
Йордан Ламбрев

Интервю с управителя на „Амер Спортс България“ Йордан Ламбрев

Инж. Йордан Ламбрев е управител на „Амер Спортс България“ от края на 2012. Преди това в продължение на три години е индустриален мениджър във фирмата. В периода 2008-2010 се занимава с предпроектни проучвания и изготвяне на бизнес планове за инвестиции на западноевропейски фирми в Централна и Източна Европа и България.
От 2000 до 2008 г. е мениджър в „Либхер Хаусгерете Марица“, като е ръководил и проекта за разширение на производството. Член на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, секция „Технологии“ от 2006 година; участвал в проектирането на няколко проекта, сертифицирани като инвестиции клас А от Агенцията за Инвестиции на Република България. По образование е машинен инженер със следдипломна квалификация по енергиен мениджмънт и МВА диплома от Manchester Business School.

„Амер Спортс България“ ЕООД е създадено през 2008 г. от „Амер Спортс Холдинг ГмбХ“ – Австрия, след закупуването на фабриката „Пампорово Ски“ в гр. Чепеларе и в момента е част от световния концерн Amer Sports – основан през 1950 г. във Финландия. Компанията е собственик на световни спортни марки като Salomon, Atomic, Arc’teryx, Peak Performance, Mavic, Suunto, Wilson, Precor, Armada и др.
Нетните приходи от продажби на Amer Sports за 2017 г. възлизат на над 2 милиарда и 685 милиона евро. За фирмата работят 8600 души, 750 от които са в Чепеларе, където основно се произвеждат ски с марките Atomic и Salomon, както и карбонови шини за велосипеди Mavic.

Г-н Ламбрев, в края на 2018 г. се навършиха 10 години, откакто финландската компания „Амер спортс“ стана собственик на фабриката за ски в Чепеларе. Как отбелязахте тази годишнина?
С колектива на фабриката отбелязахме годишнината в ресторанта на хотел „Перелик“ в Пампорово.Тържеството беше много хубаво, бяхме подготвили специална томбола, изненада, торта по повод 10-годишнината, имаше и много хора. Вече няма заведение в Смолянска област, което да ни събере, тъй като колективът е над 700 души. Капацитетът на ресторанта е около 500 човека, ние бяхме 540, малко тясно беше на дансинга, но имаше настроение.

Каква е равносметката за тези години?
„Амер спортс“ инвестира всяка година във фабриката в Чепеларе. Само през 2018 г. открихме над 150 нови работни места, което беше след стартиране на производството на един нов продукт – карбонови шини за велосипеди. Това беше едно доста голямо предизвикателство за нас, тъй като продуктът е нов и в европейски мащаб, бих казал сравнително малко се произвеждат такива изделия в Европа. Ние стартирахме буквално от нулата през януари 2018 и към момента вече сме достигнали производствения капацитет, от който имаше нужда. В това производство в момента работят 100 души с тенденция да се увеличат в следващите 2 – 3 месеца.

Все още ли сте световен лидер в производството на ски?
Да, все още сме лидер, въпреки че за това публични данни няма. Но ние от контактите с доставчици и от нашите партньори в Австрия знаем къде и какво се произвежда. Все още ние сме № 1 в производството на ски в света и смятаме да останем такива. Най-сериозното предизвикателство в тази насока е човешкият ресурс, тъй като ние бихме могли да произвеждаме повече, ако имаме достатъчно работници. Това е нещото, което беше много сериозно предизвикателство през 2017 и 2018 година.

Как намирате бизнес средата у нас през последните години?
Бизнес средата за нас е добра дотолкова, доколкото не ни се пречи да работим. Но основният проблем, който виждаме, е, както вече казах, в липсата на работници – нещо, което се забелязва изключително силно в този регион, където има особено силна тенденция към миграция, дали във вътрешността на страната или в чужбина. Това създава доста предизвикателства за нас и ние се стремим да привлечем хора от други населени места. Имаме доста работници от Смолян, Девин, Широка лъка, Момчиловци, почти от целия регион. Пътуват ежедневно. Ние осигуряваме транспорт или покриваме разходите им за транспорт.

Тоест, вие сте изстискали пазара на труда?
Да, може и така да се каже, тъй като миналата година по това време служителите в предприятието бяха под 600, сега са около 750. Беше сериозно предизвикателство да намерим тези 150 души.

Като се има предвид и какъв е характерът на производството, че то е твърде специфично…
Производството е доста специфично, но ние не търсим обучени хора, които да дойдат и да работят. Ние търсим хора, които имат навици за работа, които имат дисциплина да идват ежедневно на работа, които са склонни да се учат, защото дори и да знаят как се правят ски, моделите всяка година са нови. Изискват се базови умения, а вече цялото обучение се прави на работното място.

Колко време отнема подготовката на един работник, ако има мотивацията, ако е дисциплиниран?
Зависи от човека до голяма степен. Има хора, които се обучават доста бързо, на други им отнема 2 – 3 месеца, а добиването на сръчност и рутина може да отнеме повече. Но ако един човек има желание да се научи, правим всичко възможно, за да го научим.

Недостигът на работна ръка слага ли някакъв таван на вашето развитие. Може ли това да накара ръководството на компанията да преосмисли инвестиционната си политика? Ставаме свидетели на отлив на чуждестранни инвестиции и как доста западни компании напускат страната. Има ли риск за фабриката в Чепеларе?
Ръководството на „Амер спортс“ е много доволно от работата ни в Чепеларе. Въпросът за изнасяне на производството не стои, а по-скоро в ограничаване на капацитета. Реално на нас тясното място ни е работната ръка. Тоест ние бихме могли да поемем повече поръчки, ако имахме хора, с които да ги изпълним. Поради голямата демографска криза в региона населението застарява, ние ежегодно имаме поне по 20-на души, които се пенсионират. За съжаление децата, които завършват училището в Чепеларе, също са 20 и няколко на година. Затова създадохме една програма за дуално обучение, която стартира от тази година с професионалната гимназия. Стремим се да обучим деца със специалност мехатроника, за да могат да работят тук, когато завършат. Първо, ще идват при нас на стаж, ще видят какво е да работиш в производство, да им стане интересно, тъй като при нас има много машини с цифрово програмно управление, роботи вече има. Целта е децата от малки да се интересуват от техника. В цяла Европа има недостиг на кадри с техническо образование. По този начин ние искаме да помогнем и на себе си, и на децата от професионалната гимназия, да получат една добра квалификация, която ще им даде много добри възможности за работа в бъдеще. Радваме се, че ръководството на гимназията е кооперативно и се надявам заедно да направим една интересна програма, да се привлекат деца и от други населени места. За съжаление в цялата област и в цялата държава интересът към техникумите и бившите професионални гимназии намалява непрекъснато, а търсенето от бизнеса на такива хора е много високо.

В момента какви работници търсите?
Търсим работници, както за ски производството, така и за производството на шини за велосипеди – и мъже, и жени. Ако човек иска да работи, със сигурност бихме намерили място за него. Търсим също хора с технически професии за работа в поддръжката, за работа като инженери, за целия спектър.

А защо, според Вас, не можете да убедите онези, които вземат решенията, че е необходимо да има засилено професионално образование, че трябва да се развиват техническите специалности?
Аз си мисля, че това и на държавно ниво, и в министерствата всички вече го разбират много добре, но до голяма степен тук имат роля и родителите, по какъв начин те влияят на децата си. В последните 20 години се създаде мнение в обществото, че можеш да живееш добре, ако знаеш чужд език и имаш работа в офис, което в последните 7 – 8 години не е така, защото всички чужди инвестиции, които навлязоха, са основно в сферата на производството. Трябва да се намери баланс между това какво искат хората и какво иска бизнесът. В индустрията навлиза роботизацията, вече работата не е да си мръсен до ушите. Вече много повече се работи с компютърна техника и информационни технологии. И това е бъдещето. Надявам се, че младите хора ще се запалят в това. Затова искаме още в 8-ми 9-ти клас да влязат в завод, да видят какво означава работата в предприятие, а не да имат някакви изкривени представи, че стоят на някаква машина, която много шуми, навсякъде хвърчи масло и това създава неприветлива работна среда.

Все повече работната среда в производствените предприятия ще е по-приветлива?
Да, определено. Разликата от преди десетина години е огромна. Все повече се инвестира в ергономия, в създаване на хубави комфортни работни места с роботи, които да изпълняват по-тежката физическа работа. И това, което трябва да е ясно е, че се изисква съвсем друга квалификация на работната ръка. Защото с квалификацията, с която човек е можел да работи преди 15 години, е все по-трудно да си намери работа, тъй като вече компютърната грамотност е изискване за всички нови машини. Трябва да приемем, че и ученето през целия живот е неизбежно и няма начин да минем без него.

Зарко Маринов

 

 

 

Коментари

коментара