Пребитата с лопата Пенка Пойдовска: Бях сама, а срещу мен един озверял младеж

873
Пенка Пойдовска бе изписана във вторник от Хирургично отделение.

Г-жо Пойдовска, какво стана във фаталния за Вас четвъртък (21.09)?
Бях нощна смяна. Още с идването на работа Махмуд ми се закани, че ще ме пребие. Затова се обадих по телефона на ръководителя д-р Събина Събева. Казах й за заканата. Когато затворих слушалката, разбрах, че той е чул разговора. Нещо му прищрака и реши, че трябва да ми отмъсти. Накара децата да ме заобиколят и държат като заложник, не ми даваха да мръдна. Те имат голям страх от Махмуд и изпълняват всичко, което каже. Той им викаше: „Тука ще стоите, ще я пазите. Няма да мърда“. Когато станех от стола, децата започваха да викат: „Махмуд, тя става, тръгва“. В един момент успях да отида до тоалетната, затворих вратата, а Махмуд започна да вика: „Излизай, ти искаш да се заключиш, да се скриеш“, и аз излезнах. Тогава едно от децата поиска памперс, за да ляга да спи. Отиваме на третия етаж, където е възпитателската стая. Отключих вратата, дадох му памперса и реших да използвам момента, за да се обадя на колежка или на полицията. Той обаче ме усети и тръгна след мен. Успях да отключа съблекалнята, влязох, но не успях да заключа отвътре. Легнах на земята, с гърба подпирах стената, а с краката вратата, за да не отвори вратата. В това време Махмуд ги извика да бутат заедно. В момента, в който напънаха всички деца, вратата се отвори. Каза ми: „Ти ли така ще се затваряш и криеш“. И ме удари с все сила с лопатата по главата. Изпаднах в безсъзнание. После се свестих малко, подпирах се по стената, усещах, че всеки момент ще падна. Децата викаха: „Недей, недей я бий повече, лошо й става, ще я убиеш“. Те ми помагаха, качихме се на горния етаж и седнах на стол.

Децата са ви спасили, така ли?
Да, децата ме спасиха. Пийнах вода и се сгромолясах пред чешмата, а кръвта от носа ми шуртеше без да спира. Няколко пъти съм губила съзнание.

Нямахте ли телефон, за да се обадите за помощ още в началото?
Нямах в мен телефон. Бях го оставила в съблекалнята, а не можех да отида до стаята. Не мога да ви опиша какъв ужас преживях. Бях сама, наобиколена от деца, а срещу мен един озверял младеж, за който не знаех докъде може да стигне. След побоя Махмуд избяга през прозореца и аз тогава успях да взема, лазейки, телефона. Децата ми викаха – едно, едно, две, набери това. Губят ми се много части от събитията. Ударите бяха много силни.

Колко време продължи всичко това?
Около половин час.

Разбра се, че проблемите с 16-годишния Махмуд не са от сега. Каква е причината да не се решават?
Няма институция, която да се наложи над това дете. Според г-жа Събина Събева е направено всичко. Тя каза, че той е пренебрегнат като малък, оставен е на институцията за отглеждане. Ние нямаме за това никаква вина, за да ядем бой. Полагаме всякакъв вид грижи, каквито се изискват от нас, а не както полицаите – искат повишение на заплатите, а свършиха ли си работата? Дават и неверни данни, че бил задържан, а Махмуд през това време е бил на екскурзия в Смилян. Вчера (вторник – б.а.) от полицията ми се обаждат по телефона и ме питат коя съм аз – служителка, работеща в Бърза помощ, пострадала или която дава сигнала. И това става пет дни след случилото се. Те първи трябва да знаят коя съм аз. Направете си сметка. Едно елементарно прилагане на наложено на Махмуд наказание не е изпълнено. Трябваше да положи обществено полезен труд, но така и не го е направил. Госпожата, която работи в Комисията за противообществени прояви към общината, казва, че прави доклади за всички негови прояви. Когато го изпрати на прокуратурата, всичко приключва, за това, че няма данни за извършено престъпление. В нашата България трябва да стане убийство, за да се каже, че има престъпление. Махмуд и Митко скъсаха мрежата на прозореца. От там скачат и хукват по улиците. Никой не се интересува от състоянието на сградата. Счупиха всички компютри, изпокъсаха се книжките. Жал ми е за тази хубава сграда. Пушат в стаята, а колегите си затварят очите. Аз постоянно му правя забележки. Пишем рапорти след всяко едно дежурство. И не се взима никакво отношение по тези нередности. Каквото се изисква, повечето от нас го правим. Има и колега, който идва три пъти пиян на работа. На сутринта децата показват синини по телата си, където ги е бил. Невинни деца страдат. Давали сме и за това сигнали, но предупреждението, което е получил, е устно да не продължава така. И нищо повече.

Колко човека работите там?
Шест човека работим, нямаме охрана.

А вие от колко време работите в центъра?
От пет месеца работя в центъра. От началото положението е такова – закани, побоища и не само към мен. Аз съм петата, която е нападана от Махмуд. Откакто работя, всеки месец напускат по един или двама.

Много ли са децата, за които се грижите?
В момента са осем деца. Но само две са проблемните – Махмуд и Митко.

И целия този тормоз срещу колко лева го търпите?
Срещу 400 лева. Преди месец пак бях в болнични заради нанесен побой от него. Реших, че ще опитам за последен път. Сега вече връщане няма.

Коментари

коментара