Пощальонът Мария Ганинска: Колко радости, усмивки и болка са минали през ръцете ми

2196
Мария Ганинска

На 16 февруари Европейският съюз отбелязва Международния ден пощальоните и куриерите. Професията на „вестоносците“ е сред най-древните, а в стари времена е била изпълнена с много рискове и напрежение. Още в Древна Гърция, Римската империя, Египет, Персия и Китай са съществували добре развити държавни пощенски връзки, които са се осъществявали с пешеходци или конници посредством щафета. Първият известен пощенски документ, открит в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Но дори и преди това пощенски услуги са съществували в почти всички континенти, поети от куриери, обслужващи крале и императори.

„В ерата на електронните пощи, социалните мрежи и мобилните технологии не се замисляме колко важен е всъщност този акт на свързване между хората. Има една професия, която съществува много преди да се появят електронните пощи и изобщо новите технологии и тя е на пощальона. Колко радости, усмивки и болка са минали през ръцете на пощальоните, дори и самите ние не предполагаме. Ние сме едни вестоносци, които обикалят по домовете, за да свързваме хората по един уникален начин“, казва за своята професия Мария Гагинска.

Младата жена работи в „Български пощи“ и е част от младия екип на пощенската станция в смолянския квартал Устово. Работи като пощальон от две години и до днес тя не съжалява за своя избор.

„Започнах работа съвсем случайно. Разбрах, че търсят човек и реших да се пробвам. В началото ми беше малко трудно. Познавам квартала, но имаше райони, които не познавах в детайли. Бях на ръба да се откажа, но реших да продължа, защото не съм от хората, които се отказват лесно. И точно за една седмица научих всяко кътче на Устово“, започна разказа за новата си професия Мария.

Преди да стане пощальон тя е работила в „Булсатком“ и винаги е била заобиколена с хора.

„Противно на широкото мислене, че заради Интернет хората не си изпращат картички, това не е така. Един от любимите моменти е когато доставя картичка за празник от любим човек. Хората и днес си пращат телеграми, колети, писма. Това че ежедневието е доста забързано и навлизането на новите технологии, според мен не пречи на работата на пощальона като цяло. Ние сме хората, които доставяме и добри и лоши вести. За мен ми е достатъчно това, че като предам, например една картичка, получавам „Благодаря“. Това е най-голямото удовлетворение“, убедена е жената.

Мария Ганинска (в средата) с колежките си Стефка Мосурлиева (вдясно) и Иванка Чолакова

В професията не липсват и трудности, макар на пръв поглед работата на вестоносеца изглежда лесна. Има и случаи, в които се сблъскват с нежеланието на получателя да си вземе пратката, както и на хора, които се водят на определен адрес, но в действителност от години не живеят там.

„Отиваш на адрес, сблъскваш се с човек, който отказва да си вземе било то писмо, съобщение или нещо друго и това те натъжава, че не можеш да изпълниш задачата. Но до конфликти не се е стигало. Правим всичко възможно хората да се удовлетворени и съответно да си свършим докрай работата“, допълва младата пощальонка.

За нея един от най-приятните моменти е, когато отиде по селата, за да раздава пенсиите на възрастните хора.

„Достатъчно ми е като вляза, дали ще е в дома, дали в обособената стая на кметството, където правим изнесени пощенски клон, да видя усмивките им, радостта им, с която ме приветстват и с каква благодарност се отнасят към мен“, посочва Мария.

Работата й включва освен част от квартал Устово, и селата Бостина, Писаница, Хасовица, Лъка, Орешец, Кокарово, Тикале, Градът, Река и др. села около смолянския квартал Устово. До населените места отива с личния си автомобил. Не използва велосипед, защото теренът на града е пресечен, има много стълби и стръмни места, по които с колело не може да се мине.

Работният ден на трите пощальонки в устовската поща започва сутрин в 8,00 часа с обработването на пощата и вестниците, които трябва да се раздадат за деня. След това, с чантите през рамо те тръгват по своите маршрути.

„На ден изминаваме доста голямо разстояние, случвало се е и по 10 километра да вървим, за да достигнат пратките до своите получатели. Професията ми спестява едно ходене на фитнес, защото това си е спорт. Разстоянието, което се изминава на ден е голямо, но в хода на работа това не се усеща. Предимство ми е това, че знам преките пътеки и понякога свършвам с разнасянето на пощата доста по-бързо, което на хората много им харесва. Те чакат сутрин вестниците с нетърпение, като „топъл хляб“ особено възрастните. Пенсионерите са най-голямата група абонати, но не липсват и млади хора, които също очакват вестника сутрин“, казва още пощальонката.

Помагат и на трудноподвижни хора, които не могат да отидат на място до пощата. Мария не се плаши от работата и приема всичко с ведра усмивка.

„Удовлетворена съм от работата си и от това, което върша през тези две години. Млад колектив сме, много лесно се работи с колежките“, вмъква Мария.

Тя е убедена, че професията й няма да изчезне скоро. С усмивка си представя как в миналото пощальоните разнасяли писмата с униформа и отдалеч се виждали кои са. Сега, съвременните български вестоносци ходят само с един бадж, на който е изписано името им.

„Само по табелата, дебелата чанта и ако носим писмо в ръката, хората могат да разберат кои сме. Може би трябва да имаме униформа, защото така ще се различаваме сред хората. Ние сме хората, които доставяме вещите – било то добри, било лоши. Нещото, което ме привлича е, че аз обичам да работя това, което ми доставя удоволствие. За мен работата сред хора е най-хубавото нещо и ме обогатява. Ако трябва в момента да решавам за работа, отново бих почнала в пощата. Не бих сменила работата си. Доставя ми много голямо удоволствие. Имам две малки дечица – близнаци, работното време ме устройва и спокойно мога да обърна достатъчно внимание на семейството си“, споделя младата майка.

Тя смята, че за един пощенски служител е много важно да има сърце и отношение към хората, защото контактът с тях е много важен.

„Трябва да си комуникативен, усмихнат, приветлив. Ако си злобен и лош човек няма как да се наречеш професионалист в тази работа“, допълва жената.

По случай Деня на пощальоните Мария пожелава на колегите си да са живи и здрави, да бъдат удовлетворени от това, което вършат и да не се отказват и предават. А на хората – да проявяват повече разбиране към тях – пощальоните.

Елена Павлова

Коментари

коментара