Почина д-р Стефан Илчевски – лекарят с дълбока следа в медицината, изкуството и краезнанието

1644

На 17 февруари 2018 г. в Пловдив почина д-р Стефан Илчевски. Той е роден на 24 март 1920 г. в с. Славеино, Смолянско като второ дете на Илчо Дичев Илчевски и Дора Стойчева Илчевска. Майката Дора Стойчева е от рода на Стойчо Митрин Струнчевски – карлуковски възрожденец, участник в революционното движение в началото на ХХ в. и кмет на селото в период от 10 години. Вуйчо му Тодор Струнчевски го насочва да учи в семинарията в Пловдив, където получава стипендия и пълен пансион за 6 години.

Стефан Илчевски е един от тримата отличници на своя випуск. А диплома за класическо средно образование получава в Първа мъжка гимназия в Пловдив. Там изучава основно гръцки и латински език, математика. Още в семинарията желанието му е да учи в Музикалната академия. Участва в мъжкия хор на семинарията. Още като ученик написва 60 едногласни песни по текстове на български поети. Някои от тях са изпълнявани от хора на Ангел Букурещлиев. Записва Богословския факултет, защото в него има спални помещения. На следващата година записва Медицинския факултет. Едновременно с усвояването на медицинските науки е принуден да работи и сформира 16 души Мъжки хор в черквата в Подуене. Завършва медицина през 1948 г. Като студент в Медицинския факултет Стефан Илчевски организира студентски хор, междувременно е диригент на хор в Красна поляна и е хорист в хор “Родна песен”, където се сприятелява с родопския композитор Димитър Петков.

Медицинската му кариера започва в болницата в гр. Кърджали като стажант – лекар през 1948 г. От 1949 г. до 1953 г. е участъков лекар в с. Фотиново и едновременно завежда съседния участък в с. Чорбаджийско. От 1951 г. до 1953 г. е лекар в трудово поделение 3020 за отбиване на военна повинност като началник на военна служба на границата Свиленград, Сакар и др. От 1954 г. започва работа в Клиниката по нервни болести към ВМИ – Пловдив като ординатор – асистент. От 1955 г. до 1959 г. е диригент на хора на здравните работници в гр. Пловдив. От 1963 г. до 1978 г. е завеждащ Неврологично отделение към ІІ – ра градска болница – Пловдив.

Отдаден на работата си, д-р Стефан Илчевски започва и научна дейност, участва в научни срещи. Успоредно с работата като завеждащ отделение е и окръжен методичен невролог -специалист и поставя началото на следдипломна квалификация на невролозите от града и окръга. Той организира срещи на лекари-невролози с цел внедряване на единомислие и единодействие по всички диагнозни и лечебни проблеми във всекидневната практика.

През периода 1978-1982 г. е невролог в Либия в българската болница в гр. Аджедабия. Там основава хор и посещава български бригадири на различни строителни обекти в тази страна. По-късно от 1986 г. до 1993 г. е невролог в ТЕЛК в Смолян. От 1994 г. до 2000 г. е невролог-консултант във ВМИ – хирургичен блок в Пловдив.

Духовното му развитие е свързано с музиката. Общо е организирал и ръководил 16 смесени и дамски хорове. Проявява интерес и към народното творчество. Събира и записва народни песни от Средните Родопи, изследва езиковите особености на родопския говор и прави аранжименти на народни песни.

Д-р Стефан Илчевски оставя дълбока следа в историята на родното село Славеино с краеведческата си дейност и издава книгите: “Не изтръгвайте корените от родното село” и “Паметна книга за проф. д-р Константин Чилов”. В съавторство с доц. Асен Маргаритов излиза и книгата “За здравето на родопчани”. Пише разкази, есета, сценарии и др. В научната си дейност издава наръчници и помагала на теми: “Съвременна клинична неврология”, “Неврологичен клиничен наръчник”, “Компресионна невропатия”, “Кратка клинична неврология за общопрактикуващия лекар” и др.

Автор е на десетки статии, брошури, указания и съвети по различни въпроси, свързани с диагностиката, профилактиката и лечението на нервните болести. В многогодишната си лекарска практика като невролог прилага някои лични прийоми на принципа на тестуване при изследването на болните за достигане на точна диагноза. Д-р Илчевски става автор на изобретения и рационализации в медицинската практика, внедрени при лечение на тежко болни пациенти, като: пръстен динамометър, работни каишки за профилактика на патология в ръцете, противоболков мехлем “Ментолин” и др.

Зоя Начева

Коментари

коментара

Реклама