Петър Узунов на 75: Никога не съм ставал с лошо настроение сутрин

1367
Петър Узунов

Една от емблематичните фигури на прехода към демокрация в гр. Смолян инж. Петър Узунов вчера навърши 75 години. Основател на Съюза на демократичните сили в Смолян след падането на комунистическия режим и първият председател на Координационния съвет на СДС в града. За рождения си ден Узунов си направи най-хубавият подарък – в къщата си на стария център в града откри малка картинна галерия, в която изложи свои картини.

Как се чувстваш на 75 години и какво виждаш като погледнеш назад?
Да, 75 години! Къщата ни е била на главната, отдолу е било бръснарница. Бръснарят, понеже е било събота срещу неделя, той си е работил в къщата и казва: „В 12.30 проплака“. Майка ми и трите деца си ги е раждала вкъщи. Тука имаше една акушерка, Надя Кремер, белогвардейка, беше свястна и като специалист, и като излъчване. Какво да ти кажа за тези 75 години – винаги съм имал отношение към изкуството. Като студент бях в оркестър, свирех на китара в Софийския университет. Беше времето на Бийтълс и ние направихме три китари – един грък, един шуменец и аз. И барабани имаше В културния клуб свирехме, даже имахме разправии по едно с време с Малеева, защото знаеш „Бийтълс“-ите бяха под карантина. А ние свирехме само техни парчета. И тогава ни предупредиха, спряхме да свирим. И на по-късен етап вече в Изчислителния център, понеже имаше такава възможност, пак направих един оркестър. По времето на комунизма беше много модерно да се срещат колективи – 30 изчислителни центъра да се срещнат на Слънчев бряг или на Златни пясъци и правят фестивал. Всеки си е подготвил постановки, песни, а ние излизахме с пълна програма и печелехме всички купи.

Било е преглед на някаква художествена самодейност?
Точно, да на изчислителните центрове, на високо ниво, в Златни пясъци, малко извън сезона се правеше в края на септември. Свиренето го зарязах като напуснах Изчислителния център през 83 – 84-та година. А преди това започнах да рисувам. През 77 година ме бяха заточили в Минск за 100 дена на един компютърен курс, произвеждаха едни бракми, смятаха ги за кой знае какво. А 100 дена знаеш ли какво значи да нямаш какво да правиш? И един ден отидох и си купих темперни бои и картон и започнах да рисувам.

А като дете сигурно си рисувал?
Не, не, тогава все съм свирил. В Минск 77-ма година от скука започнах да рисувам. Направих една изложба преди 3 години в читалището за 1 ноември. Това ми беше първата изложба на картини на картон с темперни бои. След тази изложба вече започнах да рисувам и с маслени бои. И сега рисувам само с маслени бои и съм „поръчков“ художник за хотела горе (за вилното селище „Форест нук“ – б. а.) – безплатен обаче, безплатен поръчков художник. Рисувам всичко, каквото ми дойде на акъла – много пейзажи, натюрморт, а и глави започнах да рисувам.

Вълнуваш ли се от политиката?
С политика се занимавам само през компютърната мрежа и във фейсбук. Оказва се, че има някаква полза да споделям публикации, до доста хора стигат неща, които не всеки чете, а иска да получи наготово. Иначе становища по политически въпроси не вземам и не давам. Имаше период, когато давах становища и се изказвах, сега предпочитам само да пусна информацията и всеки сам да си избере, да реши и да се ориентира.

Би ли разказал за твоето влизане в политиката – първото, как се случи?
Моето влизане беше предопределено. В досието на баща ми преди 9-ти пише, че е комунист, когато е бил в офицерската школа. Веднага след Втората световна война се връща като герой с офицерски кръст за храброст от боевете при Драва. Там е избит целият батальон, останали са само няколко души и той в това число. Но ги хващат, попадат в плен, после бягат при хърватските партизани и се прибират. Но след 9-ти септември тия, които по-рано са писали доноси, че е комунист, го обвиниха го във фашистка дейност. А той всъщност е човек, който си има становище и мнение, и ги е изказвал свободно. Аз имах не оня поглед, който налагаше Работническо дело,защото средата, в която съм израснал – се слушаха BBC и Свободна Европа Когато тръгнаха събитията през 89-та година един комунист, който ми беше колега, ми каза: „Изобщо не се замислих кой ще стане председател на СДС в Смолян. Знаех, че ще си ти.“ Та искам да ти кажа, че този път си ми е бил някак си предопределен. Освен това не съм го правил с користни цели, да търся някаква служба или нещо. Соломон Паси, с когото сме близки, когато се кандидатирах за мажоритарен кандидат на първите избори ми каза: „Няма да имаш шанс на мажоритарните, дай да те направим водач на листата, да те дигнем в националната листа.“ Казах му, че не съм тръгнал за Народното събрание, аз искам просто нещата да се случат, да се вдигнат хората, да се създаде една мощна политическа организация, която да свърши определени цели. То така и стана. На изборите аз бях срещу Димитър Кръстанов. Той с цялата мощ на комунистите с 6000 организирани членове в Смолян спечели 11 000 гласа, а аз спечелих 9500. Действително работихме, но имаше и един много голям подем. След това се размиха нещата. Но съм доволен от това, че не съм се набутал в нещо, от което да ме е срам.

А кое те отведе в света на компютрите в онова време?
Завърших в Софийския университет производствена физика със специалност електроника. Първите 2 години работих във военните заводи в Карлово, след това една година в Пловдив. Едно лято, като ме напече много в Пловдив, се върнах в Смолян и казах на жена ми: „Дай да си останем тук!“. А тя отговаря: „Какво ще работиш?“ И в това време разбрах, че правят изчислителен център в Смолян. От тогава се занимавам с програмиране и софтуер. На шестия месец станах главен инженер на центъра, бързо израснах. 15 години работих в Изчислителния център, от които 14 години главен инженер. 5 години работих в Инструменталния завод. През 1989 година напуснах и с Костадин Герджиков основахме софтуерната фирма „Алгорита“, която в най-добрите си години стигна до 12 души програмисти. После до пенсионирането си през 2005-а година работих в Здравната каса. Сега се занимавам с рисуване – не гледам на него като доходи, а като на нещо, което ми доставя удоволствие.

Как те свърза животът със съпругата ти Величка?
Ученическа любов. Аз бях в 10-и клас, тя беше в 9-и, запознахме се на забава в Райковската гимназия. Жив оркестър свиреше валсове, рок … После аз отидох войник, тя отиде да учи фармация в Медицинска академия – София. Завърши преди мене, тогава се оженихме. По време на следването си бяхме заедно. Но онова заедно е различно от сегашното. Ние не си позволявахме да се женим по време на следването.

За 75-годишния си рожден си подаряваш картинна галерия?
Да, имам желание това да стане като една културна институция, постоянно работеща в Смолян. Освен моите картини, ще има и картини на други художници. Даже и работно време съм сложил – от 10 до 12 ч. и от 16 до 18 ч. – времето, когато не рисувам. Защото аз рисувам сутрин като стана – от 6.30 до към 9. Много хора ми казват: „Товариш се на тия години“. Това не е товар, това е нещо, което ми харесва и искам да го правя.

За твоите 75 години си в страхотна форма и кондиция. На позитивното мислене ли я дължиш?
Смятам че това е основното. Когато сутрин станеш с мисълта, че имаш един хубав ден, че това, което ще правиш ти доставя удоволствие, когато всичко е свързано с нещо позитивно, тогава животът изглежда по-иначе. Никога не съм ставал с лошо настроение сутрин. Винаги започвам деня с някакво очакване, с някакво нетърпение, с някаква надежда, че това, което правя, е нещо хубаво.

Зарко Маринов

Коментари

коментара