Най-старото училище в Смолянско отбеляза 185-ата си годишнина

1495
Директорът на павелското училище Васил Венински произнесе юбилеен доклад, в който проследи пътя училището от възникването му през 1832 г. до наши дни.

Васил Венински: Това е едно от училищата, за което си струва да си дадеш живота

Основно училище „Цар Симеон I” в село Павелско бе удостоено с плакет на Министерството на образованието и науката на тържеството по случай 185-ата годишнина на училището в събота. От името на министъра на образованието Красимир Вълчев отличието бе връчено на директора Васил Венински от Мария Семерджиева – съветник на министъра. Училището бе отличено и с плакет на Община Чепеларе, поднесен от кмета Славка Чакърова. Поздравителни адреси имаше от зам.-областния управител Владимир Гърбелов, от началника на РУО Никола Запрянов, от председателя на Общинския съвет в Чепеларе Росица Черпокова и от много други.

ОУ „Цар Симеон I“ – Павелско

Училището, в което се обучават и деца от центровете за настаняване от семеен тип в Павелско и Нареченски бани, бе подготвило богата сценично-музикална програма, която навя спомени сред стотиците гости на тържеството. След това бяха представени второто допълнено издание на книгата „Павелското училище – светилището на Средните Родопи” и нейният автор Васил Венински от писателя Светозар Казанджиев. Бившият депутат и областен управител, сега председател на Общинския съвет в Смолян Димитър Кръстанов, който е възпитаник на училището в Павелско, не спести своето почитание към Венински и неговото дело в Павелско и отбеляза, че се гордее с него.

Мария Семерджиева връчва плакета на МОН от името на министър Вълчев

„Гордостта на всяко училище, без никакво съмнение, са неговите възпитаници. Затова нека видим как се реализират през годините павелските възпитаници в живота. Няма друго селско училище в Смолянска област, а навярно и в Южна, а защо не и в цяла България, дало на страната, забележете – 192-ма учители. В това число не влизат десетки павелски учители, работили през целия живот на образователната нива без да имат необходимата квалификация. Тук говорим само за квалифицираните в специални за целта учебни заведения. От всичките 192-ма учители 37 завършват в прочутото за времето си Казанлъшко педагогическо училище – първата и единствена институция, открита в Източна Румелия, която подготвя учители за цялата страна чак до своето закриване през 1933 г. По-късно 91 учители придобиват полувисше образование в Пловдивския учителски институт „Тодор Самодумов“, а от 1962 г. в неговия наследник и продължител УИ „Дичо Петров“- Смолян. В по-ново време 64 павелски възпитаници придобиват висша учителска правоспособност във Висшия педагогически институт в Пловдив (от 1972 г. ПУ), както и в редица други наши и чужди университети. 192-ма учители. Не се никак малко, нали? Затова с пълно право Павелско може да се нарече учителско село.” Това каза в емоционално слово Васил Венински – писател и краевед и един от директорите в страната, който е изследвал и познава в детайли историята на своето училище. Пет години от живота си Венински отдава на изследването на историята на павелското училище. През 2002 година той издава книгата „Павелското училище – светилището на Средните Родопи“, а за 185-годишнината на образователното огнище книгата претърпя второ допълнено издание. Една от малкото в страната, която е в Националния музей на образованието в Габрово.

Кметът на Чепеларе Славка Чакърова връчва плакет по случай годишнината на училището

След отбелязването, че Павелско е дало 192-ма учители Венински продължи: „Само това да бе направило училището нямаше да е малко. Но има още. Павелското училище даде на България 347 специалисти с висше образование, от които: 30 агрономи, 35 икономисти, 63 инженери, 64 учители, 27 лекари и стоматолози, 22 юристи, 12 лесовъди, 9 компютърни специалисти, 8 офицери, 6 фармаколози и фармацевти, 5 журналисти и преводачи, 5 музиканти и импресариа, 5 ветеринарни лекари, 5 богослови, 4 математици и физици, 4 треньори, 3 микробиолози, 3 медицински специалисти и още философи, социолози, политолози, психолози, скулптори, хидролози и геолози, финансови и индустриални мениджъри, маркетинг-специалисти, специалисти по класически езици, публични и бизнес администратори и много други. Освен 347-те човека с висше образование, училището даде подготовка и на 138 възпитаници с полувисше образование – учители, аптекари, акушери, библиотекари, рехабилитатори и др. Павелското училище даде на България трима народни представители, министър и заместник-министър, заместник-председател на БАН, двама герои на социалистическия труд, трима републикански шампиони, трима писатели и поети, трима краеведи, заслужил деятел на науката и културата, заслужил учител и др. Нашето училище даде на България двама академици, един член-кореспондент, десет професори, петима доценти… Павелското училище възпита хиляди ученици, от които 86 загинаха по бойните полета, първата жертва от тях пада като български опълченец на 10 август 1877 година на връх Шипка…

Стиховете, рецитирани от първокласник и второкласничка, трогнаха публиката

В словото си директорът на ОУ „Цар Симеон I” проследи пътя на това огнище на просветата и духовността от възникването му през 1832 г. до наши дни. Впрочем 1832 г. се счита за годината, в която се откриват първите килийни училища в Средните Родопи – в Златоград, в село Широка лъка и това в Павелско.

„Всички налични към днешна дата данни и факти сочат, че живителните корени на павелското училище се крият в далечната 1832 година, когато прогресивният за времето си свещ. Кръстю от с. Югово отваря килийно училище, което се помещава в местни параклиси, тъй като селският храм е построен две години по-късно”, отбеляза изследователят. След смъртта на свещ. Кръстю към 1833 година, неговото място в църковните дела на голямата Рупчоска околия с център Павелско заема свещ. Димитър, а децата започва да учи синът на първия учител – Тодор Попкръстев, който изпълнява тази мисия до ръкополагането му в духовен сан през 1835 г..

Поетичен рецитал направиха съвместно ученици и учители

Разбирайки огромната роля на училището за ограмотяване на децата и за събуждане на българщината, църковно-училищното настоятелство начело със свещеник Илия Н. Ташков и местните селски първенци през 1854 г. спазаряват за учител Васил Аврамов от с. Горно Дерекьой (Момчиловци) за най-високата по онова време в Среднородопието заплата от 1200 гроша годишно. Същата заплата получава и учителят възрожденец Йоаким Груев, когато през 1849 г. учи копривщенските деца. „В 1854 година аз напуснах терзилъка и се услових пак за учител и певец в с.Павелско, Рупчоско, гдето ми дадоха най-голямата тогава учителска плата – 1200 гроша, като ми я повишаваха постепенно, додето стигне сумата 2000 гроша на третата година“ – спомня си самият В. Аврамов по този повод. Стою Шишков смята, че до Освобождението Аврамов е една от най-просветените и деятелни личности в Смолянско, която спомага за отърсването от гръкоманството.

Светозар Казанджиев представя „Павелското училище – светилището от Средните Родопи“ и неговия автор

В периода 1854 – 1857 година учениците, посещаващи училището на В. Аврамов, толкова много се увеличават, че още през първата година стаята, използвана за училище, се оказва тясна, затова в двора на църквата много бързо се построява отделна едноетажна сграда с две класни стаи. Съвсем скоро обаче и тя става недостатъчна. И тя спешно започва да се разширява и през 1858 г. се превръща в модерно за времето си училище на два етажа с четири класни стаи и една учителска.
Ако свещ. Кръстю поставя основите на автентичното килийно образование в Павелско, то съвсем очевидно Васил Аврамов е пионерът на взаимното обучение в селото, затова смело може да се посочи, че рождената дата на местното светско училище е 1854, отбеляза Венински.

През есента на 1880 г. в павелското училище се открива за първи път и четвърто отделение, заслугата за което е на училищното настоятелство начело с Кръстю Славов, който е първи негов председател след Освобождението от турско робство. За тази цел е поканен нов учител – Калин Г. Найденов от с.Широка лъка, който по-късно е министър на войната в правителството на Васил Радославов. Въпреки че в павелското училище Калин Найденов е само една година, той оставя трайни следи в него и е един от основните „виновници“ за учредяване на местното читалище „Родопски клон“ на 6 декември 1880 г. В книга, подарена на Стефан К. Вягов тогавашният министър собственоръчно е написал: „Знай, че и от най-малката махала може да излезе голям човек“.

През лятото на 1882 г. в Павелско идва Петко Р. Славейков, учител по това време в Пловдивската гимназия, и живо се интересува от училището, църквата и нейната висока камбанария. Разговаря за традициите и обичаите, за местното наречие, за името на селото и др. Записва две павелски песни, които му изпява учителят Иван Поппетров, едната от които емблематичната за Павелско „Шийте ми, кройте, терзии“.

Периодът 1883-85 година наред с първоначалното училище с неговите четири отделения се открива и трикласно училище с първи, втори и трети клас, което носи името Средно Рупчоско околийско училище. Директор на трикласното училище е Христо В. Крумов от Карлово, роднина на Васил Левски. Тогавашните трикласни училища са много авторитетни образователни институции, една от задачите на които е да подготвят учители за по-малките населени места. Венински отбеляза, че в цялата Източна Румелия има едва 40 такива училища, предимно в градовете. В Средните Родопи освен павелското е само чепеларското трикласно училище, открито една година по-рано.

През есента на 1906 г. в Павелско се открива първи прогимназиален клас, заслугата за което е на учителите Апостол Бобоцов и Апостол Попилиев и кмета на селото Тодор Въргулев, които се срещат с министъра на народното просвещение проф. Иван Шишманов. По този начин се създава павелската прогимназия. Неин директор (главен учител в първите години) става Димитър Пиндев, който е първият правоспособен прогимназиален учител на Павелско.

През 20-и век училището преживява бурно развитие. Гости на училището са били писатели като Елин Пелин и Ран Босилек. До 1937 г. училището не е имало патрон. От 1937 г. до 1848 г. то носи името „Симеон княз Търновски“, от 1950 г. до 1991 г. „Васил Коларов”, а от 1991 г. „Цар Симеон I”.

Зарко Маринов

Коментари

коментара

Реклама