Най-голямата награда е, когато спасиш човешки живот, казва единственият парамедик в Смолянска област

4382
Ангел Байрактаров

Ангел Байрактаров е единственият парамедик в Смолянска област. 29-годишният златоградчанин работи повече от година във Филиала на спешна медицинска помощ в Златоград и е сред малцината в страната ни, които упражняват тази нова професия.

„Всичко започна, след като едни приятели ми казаха, че започва курс за парамедици в Смолян. Видя ми се интересна тази професия и бързо взех решение да се запиша. Започнахме курса 22 човека. Обучението е шест месеца. Всички обаче се отказаха и накрая останах само аз. Така и не разбрах защо не продължиха. Явно самата работа в Спешна помощ не им хареса. Едното от момчетата ми сподели, че не искал да работи с болни хора. Не на всеки психиката може да издържи. В началото и аз се двоумях, докато разбера за какво става въпрос. Сега се радвам, беше ми супер интересно, и изкарах докрай курса, като това ме мотивира да продължа нагоре. Затова сега записах студентство и продължавам още две години, за да изкарам най-високата – четвърта степен парамедик.“, каза младият мъж. Въпреки тежката работа и постоянните дежурства, Ангел вече е мотивиран достатъчно да овладее повече и повече от тънкостите по спасяването на човешкия живот.

Професията отдавна е част от спешната помощ почти в цял свят. В началото на октомври 2016 г. в Смолян започна обучението на първите младежи на възраст между 20 и 29 години, изявили желание да станат парамедици. Курсът за придобиване новата професия стартира по проект, чийто бенефициент е Центърът за спешна медицинска помощ в областния град, в партньорство с неправителствената организация „Международен алианс за развитие“.

Обучението за парамедици е в три степени. Едната от тях е за шофьори на линейки, които помагат за пренасяне на пациентите и могат да разпознават апаратурата и други основни дейности. Завършилите следващата степен могат да сложат абокат, да мерят кръвно налягане, да правят инжекции и пр. Най-високата степен е 4-та и завършилите курса се включват предимно в реанимационните екипи, които поемат най-тежките случаи. Те умеят и имат право да оказват спешна помощ.

„Най-трудното беше в началото, когато започнах работа и когато трябваше да се сблъскам със самата реалност. На книги е лесно да се учи, но е съвсем различно, когато попаднеш на терен“, разказва парамедикът. Още с първото излизане младият мъж се сблъсква с най-лошото – със смъртта. На 3 януари 2017 г. екипи от ФСМП Златоград тръгват са повикани след сигнал за тежка катастрофа на разклона на село Дюлица край Кирково. Сблъсъкът е между два автомобила. От удара едната кола се е запалила и в нея намерили смъртта си двама младежи. В другия автомобил на място умира 22-годишно момче от златоградското село Старцево. „Беше много тежко, гледката ужасна, но най-лошото е, че ние не можехме да помогнем. Младежите бяха починали на място „, с тъга допълни златоградчанинът. Въпреки трагичния случай младият парамедик не се отказал и продължил напред в хуманната професия. Не след дълго Ангел помага на свой съгражданин в тежък момент. Тръгва по сигнал за нахапан от стършели мъж, който получил алергичен шок. „Човекът беше целият нахапан и аз успях да му помогна“, спомня си той.

Парамедикът Ангел Байрактаров е на 29 години. Роден е в Златоград. Завършил е средно образование в гимназията в родния град – специалност „Моделиер-технолог на облеклото“. По стечение на обстоятелствата досега не е работил като шивач или крояч. Любовта към медицината и спасяването на живот е донякъде наследствена – майка му е старша медицинска сестра на Хирургично отделение в МБАЛ “Проф. д-р Асен Шопов” в Златоград. Работил е различни неща, но нито едно от тях не са били свързани с медицината. Занимавал се е със зареждане на магазини в страната с продукция от текстилни фирми в Златоград.

„Мечтаех си да стана диджей. И тази мечта успях да осъществя. Викат ме на партита да пускам музика, но това сега е като мое хоби. Съчетавам ги нещата, когато имам време, диджействам“, с усмивка добавя Ангел. Той обаче е убеден, че истинската професия е тази, която е насочена към спасяването на човешкия живот. „Работата е много отговорна. Парамедикът трябва да стабилизира пострадалия, след което да го транспортира до болничен център. Не всеки може да работи тази професия. За мен тя е призвание“, допълва той.

Ангел не се притеснява от трудностите, не му тежат нощните дежурства и смените. „Дневна или нощна смяна ще работя, не ме притеснява, ние сме на работа и когато имаме случай – действаме“.

Единственото, което помрачава отчасти професионалните планове на Ангел е липсата на достатъчна информация какво точно е бъдещето на парамедиците у нас. „Тази професия е въведена отскоро. Явно в България още не е приета изцяло. На Запад е друго, парамедиците са първите, които отиват на сигнала. Сега правя елементарните неща – мерене на кръвно налягане, поставяне на кислородна маска, включване на ЕКГ-апарат. Ние сме обучени да оказваме спешна медицинска помощ, да стабилизираме пострадалия до превозването му в болница или пристигането на лекар. Следя и стабилизираме жизнените функции на човека и по време на самия транспорт. Не са рядкост и случаите, когато се налага да успокоявам или болните, или техните близки. Понякога доста дълго се обясняваме, за да вдъхнем надежда на хората“, продължи разказа за своята благородна професия младият мъж. В работата му до днес не е имал случай пациент да почине в ръцете му. Ангел се радва, че работи в спокоен район, не е попадал на случаи на агресия срещу работещите във филиала. Попадали са солидно пийнали мъже. Някои били спокойни, други се опитвали да нервничат, но когато им се обясни спокойно, до нападения или вербални заплахи не се е стигало. „Не мога да си обясня тези нападения спрямо лекари, които стават в останалата част на страната. Явно те не могат да обясняват както трябва и изнервят болните или близките им. Не изключвам и случаите на нападение от страна на хора, които са употребили опиати, алкохол и т.н. Не виждам друга причина, освен липсата на добра комуникация“, коментира златоградчанинът.

Според Ангел има много тръпка в тази благородна професия и най-голямата награда получаваш тогава, когато се спаси човешки живот.

Елена Павлова

Коментари

коментара

Реклама