Надеждата за по-добър живот на хората в Долен Рупчос претърпя несполука

1607
Изглед от село Хвойна

[sociallocker]Още преди векове тракийските племена отседнали тук, в Долни Рупчос – долина, обградена от средновисоки планински вериги, обрасли с иглолистни и широколистни гори, които й придават неповторим колорит и очарование. В равнинните площи отглеждали селскостопански култури и животни, в недрата й разкривали рудни находища и произвеждали оръдия на труда. Това трудолюбиво население подбирало земите и горите, създавало свои поселища, а имената им свързвало с дървесните видове – Хвойна, Орехово, с климатичните явления Студенец, с първите поселници Павелско. Хората в тях по език и нрави били сходни, а във взаимоотношенията и културното си развитие взаимно се допълвали.

Единението на населението намира проявление в общите религиозни събори с игри и надпявания при параклиса „Свети Влас” край с. Малево, на „Таушана“ в с. Хвойна и др. Напредъкът в просветата бе знаменателен. През 1987 г. читалището в Нареченски бани събра специалисти и изпрати за статистиката 750 имена на специалисти с висше образование от петте села на община Хвойна. Сред тях – министри, архитекти, професори, доценти и други науковеди, отдаващи своите знания и опит в общината, в Смолянска област, в страната. Всяко училище беше пълно с ученици, а детските градини с деца, които получаваха знания, възпитание и професионална насоченост. Новите културни домове продължаваха традициите и жънеха успехи в певческата и танцова самодейност. Многобройните за нуждите на населението промишлени предприятия бяха пълни със специалисти и опитни работници, които създаваха материални блага. В село Павелско в модерна производствена сграда 300 опитни работници изработваха куфари и чанти за страната и чужбина. В друг от новопостроените цехове 120 специалисти произвеждаха контактни дискове за завода за запаметяващи устройства в Стара Загора. В научно-производствения център, коопериран с Германската демократична република, създаваше български семена за производство на картофи. Тук работеха 40 селскостопански специалисти и общи работници. В модерно стопанство, при висока научна технология се отглеждаха 3000 телета.

В село Хвойна трудово-промишлената кооперация осигуряваше работа за 80 специалисти в областта на текстилната индустрия и занаятчийските услуги, в цеха за метален амбалаж към „Ален мак“ – Пловдив, се трудеха над 80 работници. В село Малево при съвременни текстилни технологии килими и постелки тъчаха 30 работнички. В с. Орехово Аграрно-промишленият комплекс създаде десетки цехчета с продукция за пазара или за обслужване на стопанството, почивните бази с над 2000 места в курорта Нареченски бани бяха целогодишно заети, а понякога и частните квартири дори не достигаха, за да удовлетворят нуждите на желаещите лечение.

В разкошна материална база търговска организация за търговия на едро снабдяваше окръга с разнообразна стокова продукция. За развитието на материалната база на общината своя принос даваше и общинската строителна организация. Селското стопанство се обслужваше от модерна машинотракторна станция със седалище в с. Хвойна. В тази динамично развиваща се селищна система се трудеха 1100 работници и специалисти от 4500-те нейни жители. Затова наричаха Долен Рупчос „овощната градина“ на Смолянски окръг.

Това население ратуваше за обединение в един единен динамичен организъм. Така политическото и административно ръководство на община Хвойна прие през 1971 година Решение за обединение на селата Хвойна и Павелско и провъзгласяването им за град. След това решение на обединено заседание приеха и Окръжният комитет на БКП, и Окръжният народен съвет в Смолян. До подготовката на Указа на Държавния съвет на Народна република България за обединението специалистите от окръг Смолян разработиха нов градоустройствен план за двете села и Проект за нов център с всички необходими комуникации. За жалост, по субективни причини, този блян и дълголетна мечта на населението потънаха в забвение, а документацията плесенясва в шкафовете на партийното и държавно ръководство на Смолян и архивите на Държавния съвет на НРБ.

Какви са последствията за населението от Долен Рупчос:

  • Най-многолюдното предприятие – Фабрика „Зарена“ – при приватизацията попадна в частни ръце и намали работната сила от 300 на 30 работници.
  • Селекционният център по картофите изхвърли от станцията 38 специалисти и работници, прекъсна взаимоотношенията си с Германия и поддържа обекта с трима механизатори и специалисти, а основната и научна дейност е закрита.
  • Цехът за контактни елементи към ЗЗУ- Стара Загора, преустанови основната си дейност, сградата бе откупена от частно лице и е приведена в състояние на замразяване и амортизация.
  • Телеугоителното стопанство е приватизирано и престана да изпълнява своите функции.
  • Двете производствени сгради на трудово промишлената кооперация в Хвойна са приватизирани, а работниците – съкратени.
  • Цехът за метален амбалаж към „Ален мак“ — Пловдив, преустанови своята основна дейност, а от една година базата е приватизирана и е създадено производство на дървени гранули.
  • Цехът за килими преустанови производството си, сградата е приватизирана.
  • Всички цехове към АПК – Орехово, не функционират, а работниците напущат селото.
  • Центърът на едревата търговска организация е разтурен, материалната база е в процес на похабяване.
  • Преустановиха своята дейност МТС и Строителната организация.

В резултат на тази икономическа разруха голяма част от населението напусна родните си места, за да остане днес едва 1200 души от 4500 преди години.

Затвориха вратите си четири детски градини и четири училища от петте села на община Хвойна, а единствените останали – в с. Павелско – работят с деца под норматива.

Чрез Докладна записка бившият президент Георги Първанов бе запознат с автентичните документи от историята на тези събития с молба да възложи на специалисти от президентството да проучат условията и възможностите за възстановяване и реализиране на исканията на останалите в Долни Рупчос хора и да се вземат решения за създаването на по-добри възможности за живот в този край.

Условия за възстановяване на по-голяма част от икономическия потенциал съществуват. Уверение за завръщане на бившите специалисти и работници съществува. По-голямата част от материалната база и научният център са запазени. Необходима е държавническа политика, отговорност и демократично отношение към населението, което изостави своите домове, за да търси препитание при много по-неизгодни условия в други части на страната.

Г-н Първанов не спази нормативните изисквания за отговор към неправителствената организация, каквато е Сдружение „Родолюбие“ – с. Павелско, и обществеността на Долни Рупчос. Наред с това неуважение проявяват и народните представители от Смолянска област. Те не посещават, района, не изучават проблемите и не се отчитат пред своите избиратели.

Йордан Семерджиев
Председател на Сдружение „Родолюбие“ – с. Павелско[/sociallocker]

Коментари

коментара