Над 800 самодейци приютява НЧ „Христо Ботев 1871“ – огромна армия, която пълни залите

299
Гайдарите на НЧ "Христо Ботев 1871"

Днес – 1 март, отбелязваме Деня на самодееца и любителското художествено творчество. Празнуват хората, които отделят от времето си, не жалят сили и упорито работят за запазване на българските традиции, култура и дух. За самодейността се иска сърце, голяма душа и постоянство.

В Смолянска област най-голямото читалище е „Христо Ботев 1871“, приютило танцови състави, музикални формации,смесен хор и много други самодейни състави, в които участват от 3 до 90-годишни.

„Нашето читалище не е само най-голямото в Смолянска област, но и в България по брой самодейци. Над 800 човека участват в над 65 творчески състава. Това е една огромна армия, която влиза и пълни залите“, казва председателят на НЧ „Христо Ботев 1871“ Иван Иванов.

Заради недостатъчно помещения читалищното ръководство се е принудило да елиминира форми като български език, математика, рисуване, които са включени като извънкласна дейност в училищата, за да остане чистата художествена самодейност. Самият факт, че над 500 от участниците са до 18-годишна възраст, показва, че самодейността не умира и продължава да се развива в сърцето на Родопите. Над 110 са гайдарчетата на Костадин Илчев в Детския гайдарски състав „Апостол Кисьов“. Общо гайдарите, заедно със „101 каба гайди“, са над 150 човека. Тази година читалището ще чества 65 години на Музикалната школа и 15 години на „101 каба гайди“.

Музикалната школа вече не е детска, защото 7-8 от участниците в нея са пълнолетни, хора с професии, и решили да учат пиано или друг инструмент. Характерното е, че децата започват от 1 клас и стигат до 12-ти, като минават през всички възрастови групи. В читалището са емблематичните формации „Ро-войс“, „Щурче“, „Зареница“ и много други. Тази година за първи път е сформиран женски гайдарски състав, в който влизат 13 момичета.

Най-възрастният самодеец е 90-годишната Недялка Андонова, която от 62 години пее първо в женския хор, а сега в смесения и все още продължава да участва в съставите. Наскоро тя бе удостоена със званието „почетен член“ на читалището. Председателят на смесения хор инж. Ангел Ангелов също е дългогодишен самодеец. Прекрачил за първи път прага на читалището през 1948 г., с известно прекъсване през годините, заради професията си, от 1984 г. той не пропуска участието си в репетиция, концерт или фестивал.

 

Недялка Андонова: Читалището е нашият втори дом

Недялка Андонова

Г-жо Андонова, кога станахте самодеец в читалището?
От 1957 година съм самодеец в читалището. Вече 62 години аз не пропускам да дойда на репетиция и да участвам в концерт. Пея в хора. Родом съм от Павелско, но учих в Смолян и тук се залюбих със съпруга ми. Знаех, че той участва в хора и с нетърпение чаках времето, когато и аз ще се включа. Завърших училище, прибрах се на село и след четири години и половина любов се задомихме. После родих дъщеря ми, след това синът ми. Когато синът ми стана на три години се включих в читалищните състави. Била съм в оперетната формация и в женския хор, а сега пея в смесения хор. Нашите деца знаеха всички арии и хорови песни. Винаги са били неотлъчно с нас.

Какво е за вас самодейността?
Читалището е нашият втори дом. Със съпруга ми сме били винаги тук – най-малко два пъти в седмицата. Самодейността е личен избор, чувство, желание. Пари за него не се получават. То е едно удоволствие и любов към изкуството. Бяхме като едно голямо семейство. Обичахме се, знаехме си рождените и именни дни. Събирахме се два пъти в седмицата. Ходихме на концерти, фестивали, манифестации. Животът ми е минал почти в читалището.

Казахте, че сте били едно голямо семейство, събирахте ли се извън читалището с другите самодейци?
Разбира се, читалището ни свързваше и в живота. Всяка година целият състав ходихме по десет дни на море с децата. Спомням си как едната година отидохме в Слънчев бряг. Моят съпруг беше председател на хора и разпределяше хората по стаите в хотел „Глобус“. Накрая се оказа, че за нашето семейство няма стая. От хотела обаче ни настаниха в апартамента на Тодор Живков. Такъв разкош не бях виждала. Беше прекрасно. В знак на благодарност, че участваме в съставите и идваме да пеем с желание, ни водеха на екскурзии в чужбина. Ходихме два пъти в Гърция, Югославия, Полша, Унгария, Румъния. Най-хубавите моменти от нашия живот са ни били свързани с читалището. Самодейността ми харесва. Най-напред като започнах диригент беше Наско Капитанов. Моят съпруг беше солист и участваше в почти всички оперети – много добър тенор.

Сега продължавате да идвате?
Да, продължавам да идвам. Живея наблизо и не ми е трудно предвижването.
Сблъсквали ли сте се с трудности в читалището през годините?
Нямало е трудности, всичко е било наред, добре подредено и организирано. Винаги сме били много дисциплинирани било то на репетиция, или на концерт. И най-важното идвахме с желание и усмивка.

Млади хора идват ли да пеят сега в хора?
По-малко са младите хора в хора. Определено ни липсват мъже. Наскоро дойдоха няколко и попълниха част от редиците на жените.

Наскоро ви удостоиха със званието „почетен член“, как приехте това?
За мен това е една хубава награда, която винаги ще ми напомня за хубавите моменти и дългите години, прекарани в читалището. Бяхме млади и хубави, а сега остана само и-то. Но да сме живи и здрави и да продължаваме със самодейността.

Инж. Ангел Ангелов: Самодейността е свято нещо!

Ангел Ангелов

Г-н Ангелов, вие сте председател на смесения хор. От колко години сте самодеец към читалището?
Дълги години участвам в читалището. Започнах през 1948 година като ученик в прогимназията. Г-н Капитанов ме привлече към колектива „Кирил Маджаров“, така се казваше тогава. Свирих на цигулка и няколко години участвах като оркестрант. През 1953 година прекъснах, защото отидох да следвам. След завършване на образованието се върнах в Смолян, назначиха ме в строителната организация и ме пращаха по обекти из окръга. През 1962 година отново се включих, но като хорист. Пет години по-късно ме назначиха за инженер към пътното, след това началник на управление в Окръжния съвет и стана така, че нямах възможност да участвам в състава. Така след прекъсване от около 17-18 години, аз отново съм в хора. От 22 септември 2000 г. до сега съм председател на хора. Член съм и на читалищното настоятелство през 1997 г. В Смолян всички сме свързани по един или друг начин емоционално с читалището. Като погледнете снимките на хора от едно време, ще видите нашите родители, които също са участвали в дейността на тази институция. Все още си спомням как едно време звънецът на читалището оповестяваше, че прожекцията започва. След училище идвахме в библиотеката, чакахме следобедните часове и започваха репетициите. Били сме на всяко мероприятие, което се е провеждало тук – или като участници, или като зрители.
Какви състави имаше преди години?

Имаше оперети, театрален състав, певчески формации, танцова трупа и много други. Какво е за вас самодейството?
Не е силно да се каже, че самодейността е свято нещо. Отдаваш свободното си време в името на любовта към изкуството и културата. За мен това е задоволяване на интереса ми към литературата, театъра, музиката и място, където да можеш да споделиш своите желания. Освен това включиш ли се в тази дейност вече не се чувстваш само като една единица, а член на колектив, който има задължения към обществото. И колкото да е било натоварено със служебни задължения намираш време и начин да идваш. И както всички семейства и моето е част от това читалище. Баща ми от 1930 г. е архиерейски наместник на Смолянската духовна околия. Още с идването си в Смолян, защото коренът ни е от Турян, той се включва активно в дейността на читалището. По времето на баща ми хорът на читалището става и църковен хор с диригент бай Георги Лазаров. След 1946 г. по настояване на властите дейността му като църковен хор бе прекратена. Сестра ми бе библиотекар на читалището, едната ми дъщеря и внучката завършиха музикалната школа. Внучката беше самодеец и в танцовата формация „Зареница“ с ръководител Мариана Йосифова. Целият живот ми е свързан с читалището и сега доколкото имам сили продължавам да действам. Дано да имам здраве и сили, за да продължавам.

Колко човека сега участват в смесения хор?
Сега сме 22 жени и 8 мъже, общо 30 човека. В годините хорът имаше много добри постижения. Най-дълго диригенти бяха Атанас Капитанов и Стефан Бончев. Сега е Славка Метаксинова. Изнасяли сме концерти с музикални произведения от най-различни автори, с доста голяма сложност, на високо ниво. За съжаление сега, предвид малкия състав, особено малкият брой на мъжете – тенор и бас, нямаме възможност да правим по-трудни музикални творби.

Елена Павлова

Коментари

коментара