Началникът на Детско отделение д-р Емил Шалдъров: Опитвам се по всякакъв начин да привлека един-двама млади специалисти

1100
Д-р Емил Шалдъров

Визитка:
Д-р Емил Шалдъров е завършил през 1986 г. Медицинска академия – София, специалност „Педиатрия“. Започва като лекар в общинската болница в град Дупница, след което става участъков педиатър. От юли 2018 г. е в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“. От март 2019 г. е началник на Детско отделение в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“.

Д-р Шалдъров, вече от една година сте в болницата в Смолян, чувствате ли се като спасител на Детско отделение?
Не, това е много високопарно. Чувствам се като човек, който е дошъл да работи в една болница, която има изградена традиция, която за съжаление се разрушава, заради липса на кадри. Един велик вожд е казал, че хората решават всичко, нищо, че е бил Ленин. Кадрите решават всичко и това е истината. За съжаление това не е само в Смолян. Бягството на млади специалисти е и от България. Пристигнах в Смолян точно преди една година.

Имаше ли нещо, което ви притесняваше преди да започнете работа в нашия град?
Можех да избирам поне от две места. В Смолян дойдох заради добрите отзиви, които чух за смолянчани. Имах възможност да отида в един друг край на България. Там обаче познавам лично хора, които не са с добри характери, както тук. И сега мога да кажа, че родопчани не ме разочароваха. Спокойни, уравновесени, трудолюбиви хора са. А качеството на здравеопазването е на много добро ниво.

Значи е нямало изненади от нагласите, които сте имали?
Не. Градът е спокоен и каквото бях проучил, се сбъдна. Няма изненади.
Имаше ли моменти да ви приемат с недоверие малките пациенти, и най-вече майките, като непознат, чужд лекар?
Не, по-скоро ме притесняваше с колко отворени ръце ме приемат, защото това покачва изискванията към мен и моята отговорност. Това ме задължава. Имали сме проблеми с някои майки, но все пак са редки случаите. Все пак са майки и затова са крайни в преценките си.

Какви са най-честите проблеми, с които се сблъсквате?
В медицинската област проблеми почти няма – като диагностика и лечение. Имаме някои различия с колегите, понеже сме от различни школи, но те са преодолими. Основният проблем си остава организационно-кадровият, който много трудно се решава. Голяма част от екипа е в пенсионна и предпенсионна възраст. Проблемно е да изпратиш дете в Пловдив, защото трябва някой от нас да отиде. Това означава пренастройване на графика и т.н. Но колективът е чудесен. Ръководството на болницата и народните представители от Смолян, се отнасят с много голямо разбиране и ангажираност и правят всичко възможно да ни помагат.

Още в началото за вас започна да се говори, че едва ли не денонощно работите, не отказвате прегледи на никое дете, дори да не е прието в отделението?
Смятам, че това е нашата работа. Не е някакво мое личностно постижение. Убеден съм, че лекарите трябва така да работят. Но трябва така да се организира работата, че да не се претоварваме и изхабяваме бързо. Никога не трябва да отказваме, трябва да сме всеотдайни и да умеем да се съхраняваме.

От какво най-често страдат децата от Родопите, има ли някаква тенденция, нещо, което ги отличава от другите деца?
Направило ми е впечатление, че във връзка с произхода на родовете, които са тук, не само децата, а и възрастните страдат от анемии. Това са генетични анемии и са характерни за средиземноморските родове. Явно през годините хора от там са се преселили тук и предали тази аномалия. Иначе е нормална заболеваемостта при децата. Често се срещат алергии. А чистият въздух в Смолян е мит. Зимно време въздухът е много лош и това се усеща в заболеваемостта при децата. Основно от мръсния въздух се развиват респираторни и белодробни заболявания. Мръсният въздух във всички случаи е причина за тях. Друго, което ми прави впечатление е, че родопчани нямат култура на хранене със зеленчуци. Това пак си го обяснявам исторически, понеже в Родопите не са се отглеждали зеленчуци и масовата храна е сирене, боб, картофи.

Тежко е да се чуе присъда от лекар по отношение на въздуха в Смолян…
Тъжно е, но това е част от капитала на града ви, и на който всички вие разчитате. Искате да докарате хора да дишат планински въздух, но когато им замирише на печка, всичко се срива. Знам, че има някакви програми и ако може трябва да се направи нещо. За да стане туризмът бизнес, трябва да се направи така, че въздухът наистина да е чист.

Масово се казва, че печките замърсяват въздуха, но тях ги е имало и едно време?
Нямам обяснение. Казвам го съвсем отговорно, че в Смолян въздухът е по-мръсен от софийския. Тук въздухът е точно като в циганската махала. Когато за първи път се палнаха печките тази зима, си помислих да не би нещо да ми е станало на носа, защото не съм свикнал. Другата страна на въпросът е, че като влезеш лятото в София мирише на бензин. А лятото в Смолян е чисто. Ужасна е зимата. Това са въпроси, които са трудни за решаване. Надявам се, че с държавна помощ може да се реши проблемът поне с печките на твърдо гориво. Друго, което много ме тревожи, е че горите боледуват. Наблюдавал съм как загиват цели гори на Витоша. Сега и в Родопите тръгва този процес. Не знам как може да се спаси гората, за да не се превърне отново Смолян в един гол баир, както е било преди. Виждал съм снимки преди залесяването на района. В това отношение можем много да се поучим от социализма, който имаше няколко много силни страни. И една от тях е залесяването.

Имате ли идеи, които искате да реализирате в Детско отделение?
Първо опитвам се по всякакъв начин да привлека един-двама млади специалисти. Това е решаващото, защото на д-р Каварова, която сега е моят гръб, й предстои да се пенсионира. Чакаме да се върне на работа д-р Евгения Никова, която сега е в майчинство и да привлечем поне още един млад лекар. И когато се събере целият екип ще правим съвместни планове. Докато аз мога да съм отделението и да работя, младите лекари може да видят за втори специализации, да усвояват нова техника. Като част от здравеопазването на децата и неонатологията ние трябва да имаме общ план. За съжаление в неонатологията кадровият дефицит е още по-голям.

Според вас от къде дойде този срив и липсата на педиатри, който е в цялата страна?
Не е точно така с педиатрите. Най-зле е положението с патоанатомите, които в цялата страна са 57 и тях можем да ги изброим поименно. Не искам да ме възприемат като човек с комунистически убеждения. Но твърдя, че политиката на болшинството наши правителства е тотално безотговорна. Реформа в здравеопазването не е правена от времето на Иван Костов. Не коментирам лоша или хубава му е реформата, но е единствената.

Елена Павлова

Коментари

коментара