Мусала – достоен връх за 100-годишния юбилей на ТД „Карлък“

318

И този път туристическото ни пътешествие започна „на колела”. Наш благодетел е „Пампорово” АД, подкрепящо инициативите на Туристическо дружество „Карлък”  – гр. Смолян, по повод сто годишния ни юбилей. Към Боровец пътуваме тридесет и двама. Посещаваме Царска Бистрица, изкачваме се с кабинков лифт от к. к. Боровец до х. Ястребец и след час пешеходен туризъм стигаме до х. Мусала. По пътя срещаме многобройни групи (предимно млади хора), говорещи разни езици.

Оглеждаме Рила – различна от планинската гледка на смолянското ни ежедневие – алпийски характер: камъни по високото, клекове по ниското; простор и мащаби. Така стигаме до хижата, в която доброволно никой от нас втори път няма да преспи…

Радваме се на седмото Мусаленско езеро и с почуда изучаваме растителния и животински свят в него и около него. Намираме весели моменти, разказваме си истории, в очакване на утрешния важен ден. Като се стъмни се запътваме към наровете да видим как се спи на 2389 м, в най-високо разположената хижа на България. Естествено младежката група стои по нощите и наблюдава звездопада, който се случва веднъж на пет години.

Сутринта ни посреща мъгла, но малко след осем часа 22 туристи тръгваме към най-високият връх на Балканите – Мусала – 2925 метра надморска височина. С водач като Маца и туристи с нашия опит пътят е лек – скалиста, добре обозначена пътека, без големи стръмнини. Минахме покрай четири езера – очите на планината.

Почти по средата на пътя до Леденото езеро има чудесен заслон „Еверест” на 2710 м надморско равнище (препоръчваме ви да го посетите). Неговата стопанка със сигурност обича планината и хората – затова поддържа такъв уют и чистота! Неусетно изкачваме върха. Първи пристигат 7-годишната Мария Райска за ръка с 84-годишния Георги Яръмов. Слънцето ни поздравява, а ние се радваме, снимаме и пеем със знамето на дружеството. Превъзбудени сме, защото за повечето от нас това е първо изкачване на първенеца…

Наближаващи облаци ни подканват за слизане обратно. По пътя надолу от върха бай Георги изважда голям черен плик и съвсем методично събира изостанали тук-там следи от човешкото присъствие – урок…

Стотина метра преди хижата ни обгръща мъгла, не се вижда на два метра около нас, трудно следваме пътеката. Разбираме, че в големите планини и малките шеги са неуместни.

Последният туристически етап от х. Мусала до лифта преминава в дъжд. Всички, които слизаме от върха и се качвахме в автобуса, сме мокри. Един се преоблича, друг изсъхва по пътя към Смолян.

Разделяме се щастливи от общите преживявания и си пожелаваме още много пътешествия и походи из милата ни Родина.

А Туристическо дружество „Карлък” нека да хиляди!

Антоанета Стоименова – туристка

Коментари

коментара