Красимир Ранков: Все едно не съм се разделял със Смолян и с хората, които познавам

2288
Красимир Ранков

Днес и утре (20 и 21 септември) от 19.00 ч в зала № 1 на РДТ ще се състои премиерата на спектакъла „Ами сега!!!“ от Димитър Маринов. Режисьор на комедията е Красимир Ранков. Участват: Красимир Ранков, Димитър Димитров, Джована Галиарди, Никола Орешков, Васил Читанов, Румен Митев. Художник е Дичо Капушев, помощник-режисьор – Янко Хусаров, а звук – Румен Чобанов.

Красимир Ранков e роден в град Балчик на 2 октомври 1951 година. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова, след което и режисура. Играе в различни театри в страната, но най-дълго в Сатиричния театър. Родопският драматичен театър е сред любимите му, а Смолян – сред любимите му градове. Снимал се в много български и чужди филми.
Участва в хитовите сериали „Стъклен дом“ (2010), в който играе Антон Ставрев, шеф на охраната на мола, „Етажна собственост“ (2013), „Клиника на третия етаж“ (1999-2010), „Полицаите от края на града“ (2018), както и в култовия филм „Маргарит и Маргарита“ (1989). Негов брат е доц. Веселин Ранков, който също е актьор, както и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
„Ами сега!!!“ е поредната комедия, която Красимир Ранков поставя в Смолян. Първата бе „Сладка смърт“, последваха „Завинаги и още един ден“ и „Двубой“. При много висок зрителски интерес в Смолян бе игран спектакълът му „Детектор на лъжата“.
Красимир Ранков е сред най-големите майстори на комедията в България. Привърженик е на мотото „Светът е оцелял, защото се е смял“.

Как избра пиесата „Ами сега!!!“?
Просто трябваше да потърся една хубава и интересна, по възможност българска комедия, и работейки в шуменския театър с моя колега и приятел Димитър Маринов – директор на театъра, споделих, че си търся заглавие. Той ми даде да прочета няколко от неговите пиеси и открих, че това наистина е една много интересна, актуална, лека, приятна комедия с едно сериозно послание към публиката. С изключително динамичен и рефлективен диалог. Прецених, че това наистина ще бъде една касова пиеса. Надявам се да се хареса не само на смолянската публика, защото идеята е това представление да пътува много, с цел все пак финансово да оправдаем не само разходите, а и да помогнем на смолянския театър да стъпи малко по-сериозно на крака.

Пиеса за какво е „Ами сега!!!“?
Пиеса за отговорността, която носим един към друг, за любовта, за изневярата, и изобщо за смисъла от това общуване между хората. В библейски смисъл – не прави това, което не искаш да ти се случи на теб. Неочаквани обрати. Публиката на финала ще разбере, че това е един кошмар, който може да се случи на всеки. Кошмар, гледан откъм смешната страна. Като се погледнем отстрани всеки един от нас попада в подобни ситуации. Може би има изключения, но те изключенията потвърждават правилото. Една удивителна – да бъдем внимателни в отношенията помежду си.

Тя е съвременна българска пиеса…
Да, съвременна българска пиеса е. Никъде другаде не е поставяна. За първи път я поставяме в Смолян. Мисля, че ще се хареса. На репетициите, които провеждаме през последните няколко дни, пускам колеги и приятели да гледат. И те споделят, че това наистина е една много неочаквана и интересна ситуация. Доста смях будят реакциите на героите. Не е нещо, което да е назидателно, да даваме някакви решения на зрителя, а по един много приятен и лек начин поднасяме проблем, без да даваме някакво решение.

Ти си поставял доста пиеси в Смолян – преди време и сега …
Да, и преди време и сега като се върнах след един период от 5-6 години усетих, че все едно не съм се разделял със Смолян и с хората, които познавам – с теб също, ако си спомняш, че прекарвахме хубави дни и нощи покрай репетициите. Забелязвам, че хората в Смолян са станали други – по-одухотворени, по-спокойни. Спомням се, че живеехме в доста объркано време. Сега ми се струва, че самият Смолян е по-жив град. И магазини, и хората, които ходят по улиците – добре облечени, усмихнати, и това ме радва, защото заслужават.

Т. е. дръпнали сме в развитието си?
Поне това ми е усещането. Дай, Боже, да става все по-добре!

А театърът, трупата, как ги намираш?
Радостното е, че в трупата на театъра има много млади хора. С техния заряд дават надежда, че отново смолянският театър започва да трупа популярност. Много са инициативни, много са ангажирани, сериозни млади творци. И това не е много често срещано явление, защото аз правя постановки и в други театри. Тук забелязвам, че се оформя една много сериозна творческа група. На тях обаче им трябва малко повече внимание от страна на зрителите и естествено на хората, от които зависи театърът. Има някои неща, които, за съжаление, не са дотам професионални – като организация. Но това вече управата на града, надявам се да го реши в следващите няколко години, защото един професионален театър има специфични изисквания. Засега малко като че ли е разкрачен между професионалния театър и едно добро читалище. Казвам го със съжаление, но го отчитам. Един факт, който ме изуми страшно много, е, че театърът няма гардероб и реквизит, а той е зачислен към Общината, което е някакво недоразумение. Надявам се това да бъде осмислено и да се промени.

Как се справихте с ползването на сцената?
Нямаше никакъв проблем. Програмата на театъра или пък програмата на Общината и хората, които искат да ползват залата, е ясна. Това не е проблем. Бил съм директор в Добрич и знам, че тази сграда трябва да се използва точно за това – за културни мероприятия. Това че ансамбълът е в сградата на театъра не е никаква пречка, напротив, още по-добре. Тази сграда е една културна институция и трябва да бъде използвана максимално.

Не само реквизитът, но театърът загуби голяма част от имуществото си – работилници и т.н.?
Който иска – търси начин, който не иска – търси причини. С годините и нов гардероб може да се натрупа, защото всяка постановка изисква определен реквизит, костюми, които може да се съхраняват и да се използват за следващи постановки. Така е и с декорите. В тази постановка използвах декор от предишна пиеса и с много малко усилия и средства се получи. Не е проблем това. Просто тези хора, които са останали тук като технически персонал, са изградени като професионалисти с годините и на тях може и трябва да се разчита. Говоря за техническия персонал, за сценичната група. Перфектна ми е работата с тях. Вчера споделих с тях, че за първи път три дни преди премиерата декорът ми е абсолютно готов, реквизит, костюми – всичко е на ниво. За моя най-голяма изненада въпреки трудностите в театъра, хората са перфектни. Получих страхотна подкрепа от тях.

Да ви пожелаем на добър час и да я играете в цялата страна!
Надявам се. Директорът Румен Бечев, с който се познаваме от години – добър колега и професионалист, от две години ме агитираше да дойда. Аз по принцип нямах нищо против, но заетостта, която имах, ми пречеше да го направя по-рано. Между другото направихме пиесата за много кратко време. Репетирахме само три седмици в края на сезона и сега за една седмица вдигаме премиера. Надявам се, че това няма да бъде някаква пречка да се изгради един добър, професионален и ярък спектакъл.

Покрай теб има ли нещо ново, интересно?
Очаквах, че с годините работа ми ще намалява, а тя става все по-обемна. Но на мен ми е приятно да пътувам, да се срещам с хора, със стари приятели. Общо взето опитвам се да съчетая удоволствието с работата и засега успявам.

Колко пиеси поставяш в момента?
Три – в Смолян, в Шумен и в Търговище. Междувременно очаквам да продължат сезоните на „Полицаите от края на града“. Имам един ангажимент за един нов български игрален филм. Не ми остава време да се прибера в Балчик. Морето се затъжи за нас.

Зарко Маринов

Коментари

коментара