Комисията за защита от дискриминация у нас има регионални представители, с което е уникална в Европа

1663
Доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД
Доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД

Интервю с доц. д-р Ана Джумалиева – председател на КЗД

Доц. д-р Ана Джумалиева е магистър по право. Доктор и доцент е по„Международно частно право”. Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на Съюза на учените – клон Варна. Член на Научния съвет при Института по морско право и логистика към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Има завършен специализиран обучителен курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Издала е монографията „Договор за наем на кораб” – 2010, и „Морска ипотека и привилегии върху кораба“ – 2016. Има над 60 научни публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията.
От 2012 г. е председател на КЗД.

Доц. Джумалиева, представете с няколко думи Комисията за защита от дискриминация за нашите читатели?

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е независим държавен орган и този неин статут представлява своеобразна гаранция за безпристрастно вземане на решения в качеството й на орган по равнопоставеността. Показател за уникалността на производството пред Комисията и неговото място в налагането на принципа на равно третиране е нарасналият брой постъпили жалби и образувани преписки през годините. Налице е изводът, че Комисията за защита от дискриминация ще продължи да играе водеща роля за налагане в обществените отношения на толерантност и уважение към различните.

Законово и справедливо е предприета формулата на социална насоченост на производството пред Комисията. Подателите на жалби или сигнали са освободени от държавни такси при завеждането им. Разноските в хода на производството са по закон за сметка на бюджета на Комисията. Законодателят е процедирал справедливо, като е отчетен ниският социален статус на повечето засегнати от дискриминационни действия и потърпевши от неравно третиране, които в повечето случаи са с местонахождение далеч от седалището на Комисията. Необходимо е да се посочи и законодателно регламентираното задължение на КЗД да оказва независима помощ на жертвите на дискриминация.

Мога да посъветвам потърпевшите от неравно третиране да потърсят помощта на Комисията за защита от дискриминация, като надскочат страха и притесненията и започнат да отстояват осъзнато правата си. Нека подадат жалба до комисията, може и чрез регионалния представител, в която да опишат оплакванията си. Когато обвиненията за различно третирани са обосновани и обективно доказани, КЗД има механизми, с които да ограничава подобни нарушения на закона.

Утре предстои откриване на представителство на Комисията за защита от дискриминация в Смолян. Каква ще бъде функцията му?

Да, откриваме регионално представителство в Смолян и сме удовлетворени от този факт. Неговият адрес е: Смолян, бул.“България“ № 14, ет. 4, стая 404 (сградата на Областна администрация).
Комисията за защита от дискриминация има свои регионални представители, с който факт е уникална в Европа. С откриването на регионалното ни представителство в Смолян ще разполагаме с наши представители в 23 областни центрове. По препоръка на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) трябва да имаме свои регионални представители във всички областни центрове, като това е една от перспективите, по които работим.
Ангажиментът на регионалния представител е да осведомява гражданите и да разпространява материали на Комисията, да оказва независима правна помощ, подпомагайки по този начин общата воля за търпимост, толерантност и равнопоставеност между различните групи хора. Искам да добавя, че голяма част от регионалните представители са постоянни членове на Областните съвети за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Друга част са получили покана за участие в проведените през годината заседания. Провеждат се открити приемни както в общинските центрове и населените места от регионите, така и в кварталите с население от уязвими етнически групи. Регионалните представители участват активно в международни и национални семинари, кръгли маси и срещи с тематична насоченост за интегриране на хората от тези уязвими групи. Акцентът при провеждането на тези мероприятия е съсредоточен върху разработването, въз основа на споделени добри практики, на критерии и стандарти за образователни и професионални обучения на представителите на тези групи. По този начин се цели да се улесни социалното включване и да се повиши трудовата активност на етническите малцинства.

Регионалните представители подпомагат Комисията за организиране и информиране на регионалната общественост за предстоящи мероприятия, семинари и други форми на публичен диалог. Те информират всички заинтересовани субекти, представители на държавните институции в региона, на местната власт, на синдикатите, на неправителствени организации, представени в региона и целеви групи, имащи пряко отношение към темата.

Законодателно е регламентирано задължение на органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление да предприемат приоритетно мерки за изравняване възможностите на лица, жертви на дискриминация, и да съдействат на Комисията за постигане целите на закона, като определят свои представители като координатори за работа с регионалния представител на Комисията.

Какви са най-честите жалби, които достигат до вас от Смолянска област. От дискриминация по какъв признак са оплакванията?

87 са постъпилите жалби и сигнали от Смолян и региона в Комисията за защита от дискриминация от 2006 г. до сега.
26 са образуваните преписки за същия период.
Преобладаващите защитени признаци в образуваните преписки от Смолян и региона са вяра, религия, възраст, лично положение, етническа принадлежност, пол, увреждане, семейно положение, образование. Надявам се с откриването на регионалното наше представителство в Смолян броят на постъпилите в Комисията за защита от дискриминация жалби и сигнали от региона да се увеличи.

Бихте ли споделили някои от казусите, по които е била сезирана Комисията?

В по-стара преписка в Комисията за защита от дискриминация, образувана по жалба на жена от Чепеларе, оплакването е срещу нормата на чл. 19 от Правилник за прилагане на закона за социално подпомагане. Жалбоподателката е с висок процент трайно намалена работоспособност и й се налага да ползва обществен транспорт, за да пътува за профилактични прегледи в София. Притежава удостоверение за безплатно пътуване два пъти в годината с транспорт, но споменатият чл. 19 разрешава два пъти в годината безплатно пътуване, но само с жп транспорт. В Смолян и Чепеларе обаче влак няма. „Настоявам да получа отговор, казва Б.С., от коя гара да взема влака, за да упражня правото си на безплатно пътуване, за да се погрижа за собственото си здраве?” Заседателният състав УСТАНОВЯВА, че разпоредбата на чл.19 от ППЗСП представлява пряка дискриминация на основата на признак  „лично положение” и „увреждане” и нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. ПРЕПОРЪЧВА на Министерство на труда и социалната политика с цел гарантиране правото на недискриминация и равенство в третирането да направи необходимото, в съответствие с компетенциите си, за преразглеждане и изменение нормата на чл.19 от ППЗСП, за да се установи равно третиране на лицата с трайни увреждания.

В пети състав на Комисията за защита от дискриминация бе разпределена преписка, образувана по жалба на жена от Смолян срещу акционерно дружество. В своето оплакване до КЗД жалбоподателката сочи, че е наемателка на СПА център в комплекс на Черноморието и собствениците на центъра в лицето акционерното дружество поставяли изисквания нейният персонал, особено масажистките, да бъдат „по-младички и с визия”. Обвинявана била, че хората, с които тя работи качествено от години, са преобладаващо възрастни жени с неподходяща визия. Можело да не правят добри масажи, но да са младички, слабички и хубавички, коментирали още собствениците. Обидата и унижението сред опитния персонал на жалбоподателката били налице.  
Ответните страни оспорват твърденията на сигналоподателя за наличие на дискриминация по признак „възраст“. Посочва се, че договорните отношения са прекратени единствено и само заради неспазването на задължението за предоставяне на качествена услуга на клиентите на комплекса. В хода на производството не се събраха доказателства за извършени действия или бездействия от страна на ответните страни, които могат да се квалифицират като унизителни, поставящи във враждебна, обидна или застрашителна среда служителите на обслужващата фирма, поради което подаденият сигнал се явява недоказан и в този смисъл – неоснователен. Доказателствата по преписката биха могли да обосноват по-скоро предположение за опит да се ревизира споразумението между двете дружества, но то е напълно извън компетентността на КЗД. Няма установена дискриминация.

В петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация бе разпределена преписка, образувана по жалба на жена от Девин срещу обслужващия имам в града. В жалбата се твърди, че има случаи в района на Девин на „извършваща се системна религиозна дискриминация спрямо българи мюсюлмани” от страна на обслужващия имам. Ответната страна определя твърденията като неверни, целящи уронване на авторитета му. С установеното по преписката не се доказва духовно лице с каквито и да било действия да „ограничава религиозните права на мюсюлманите“, включително на жалбоподателката и нейното семейство. Предвид гореизложеното, разглеждайки събраните по преписката гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав счита, че в съответствие с чл. 9 от ЗЗДискр. ответната страна в качеството на имам на Девин е доказал, че принципът на равно третиране не е нарушен по отношение на жалбоподателката и семейството й. Няма установена дискриминация.

В четвърти състав на Комисията за защита от дискриминация бе разпределена преписка, образувана по жалба на жител на Девин срещу собственичката на търговско дружество в Девин. Оплакванията са заради това, че на сина на жалбоподателя било отказано да му бъде продадена закуска от павилиона на фирмата. Такова било нареждането на шефовете на фирмата – жалбоподателят и семейството му да не бъдат обслужвани в обект на фирмата. Причината според жалбоподателя била, че той като служител в общинската администрация уведомил Комисията за защита на потребителите, че въпросната фирма няма необходимата категоризация. Чувства се дискриминиран по признаците лично и обществено положение. Управителката на фирмата твърди, че сезирането на КЗД от страна на жалбоподателя е пореден опит за тормоз над нея и семейството й. Нямало забрана за обслужване на жалбоподателя и семейството му, а само предупреждение да се внимава с тях. Преписката е приключила със споразумение за помирение между страните.

Какво сочи общата статистика на КЗД за 2016 г.?

2016 бе активно ангажирана година за КЗД в производството за установяване на дискриминация, регламентирано в глава четвърта, раздел І от Закона за защита от дискриминация – имам предвид натовареност, капацитет, брой постановени решения и т.н. Богата беше годината и на инициативи, свързани с превенцията в борбата срещу дискриминацията.

През 2016 г. общият брой жалби, сигнали и запитвания в КЗД е 1192. Броят на постановените решения е 510 – най-висок през годините от нейното създаване.
През последните години расте броят на жалбите и сигналите до институцията – тенденция, която безспорно свидетелства за развитието на повишена чувствителност на българското общество към проявите на дискриминация и за завишена гражданска активност при отстояване правата на човека и свободите за всички, както и нетърпимост към липсата на толерантност към проявите на дискриминация, като неравно третиране.

Най-често КЗД е търсена от представители на уязвими групи – хора с увреждания; хора, принадлежащи към етнически малцинства и др., като всички те са изложени на пряка опасност от дискриминация.
Анализът на практиката през годината потвърждава извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията.
Има оплаквания за различно отношение в сферата на здравеопазването, за диференциран подход при предоставянето на социални услуги, за дискриминация в областта на образованието, за ограничаване достъпа на лицата до определени стоки и услуги, за недостъпна архитектурна среда и т.н.
Уникалността на нашия Закон за защита от дискриминация е богатата палитра от 19 защитени признаци, която предполага голяма всеобхватност на производството пред Комисията и различни по възраст, пол, образование, място в обществото жалбоподатели, които се чувстват дискриминирани по някои от тези признаци.
През 2017 г. Комисията за защита от дискриминация ще продължи работата си за изпълнение на отговорностите, свързани с прилагане на ЗЗДискр., при спазване на принципите за независимост, ефективност и прозрачност, като определя и своите основни приоритети, ангажирани с бързо и ефективно разглеждане на постъпилите жалби и сигнали, с оказване на независима помощ на жертвите от дискриминация, с прилагане на най-добрите европейски практики в областта на антидискриминацията, със засилване на последващия контрол по изпълнението на решенията на Комисията, с обмяната на опит и споделяне на добри практики с национални и международни органи, специализирани в областта на правата на човека и защитата от дискриминация.

Зарко Маринов

Коментари

коментара

Реклама