In memoriam за проф. Михаил Карапаунов

614

На 8 август на 89 годишна възраст почина един от най-великите творци, които е раждала Родопа планин – проф. Михаил Карапаунов. Негови са портретите на велики личности, останали в историята на Родопите – полк. Владимир Серафимов, Стою Шишков, Васил Дечев, Христо Попконстантинов, Николай Вранчев. Носител е на орден „Кирил и Методий“ І степен. Почетен гражданин на Смолян заради „особено големи заслуги за развитието на националното изкуство и култура и към град Смолян и неговите граждани“.

В памет на проф. Карапаунов публикуваме очерка, написан по повод неговата 80-годишнина от проф. Димо Заимов. Отпечатан е в книгата, посветена на художника, издадена от „Отзвук прес“ през 2008 г. Събирателската дейност и популяризирането на личността на проф. Карапаунов в Смолян бе дело на двама офицери, които не са вече между нас – о. р. подполковник Атанас Шопов и о. р. полковник Минчо Юруков. Поклон и пред тях и тяхното дело.

Проф. Михаил Карапаунов (вляво) на откриването на изложбата му в галерия „Петър Стайков“ през 2007 г. Открива я о. р. полк. Минчо Юруков – председател на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва

В китното село Момчиловци, сгушено в пазвите на легендарната планина Родопи, родила митичния Орфей, през 1928 година се ражда проф. Михаил Карапаунов. Баща му Георги, прочут майстор каменоваятел, трудолюбив, природноинтелигентен, мъдър, с добро сърце, дава първите уроци на бъдещия художник и дългогодишен професор в най-престижното и старо рисувално училище – Художествената академия. Като студент той е любим ученик на тримата големи – акад. проф. Илия Петров, акад. проф. Дечко Узунов и неповторимия майстор на живописта доц. Боян Петров. От тях той усвоява професионализма и тайните на изкуството, за да завърши висшето си образование с отличие и похвала с дипломната си работа „Малките геолози“ в ателието на акад. проф. Дечко Узунов. Макар и студентска работа, тя е приета същата година в национална обща художествена изложба, посрещната ласкаво и от художествената критика, и от обществеността. Не закъсняват и други силни творчески изяви, заради които той получава покана за художник във Военното студио, където създава едни от най-добрите си батални картини, посветени на войната и живота на българския войник. Уникалността на средата и духът на времето формират идейно-пластическия възглед и тематично-сюжетните творчески предпочитания на младия художник. Традицията и непреходната жизненост на реалистичното мислене са основата на неговото верую в творческия път на художник. Подражателството и преклонението пред чуждите „изми“ са персона нон грата в картините на проф. Карапаунов. За него природата и човекът са били винаги извор на вдъхновение и добър учител и пътеводител, поддържащи жива разсъдъчната и чувствена взаимозависимост човек – природа – творец.

Автопортрет на проф. Карапаунов

Следват плодотворни години като учител – преподавател в Националната художествена академия и силни творчески изяви в почти всички жанрове на живописта: портрета, фигуралната композиция, натюрморта и пейзажа. За участието си в общи художествени изложби, колективни и самостоятелни изложби в България и чужбина той получава награди и отличия за портрет и композиция.

В портретната живопис Карапаунов създава галерия от ярки образи, одухотворени и вълнуващи, проявявайки качества на добър психолог, проникновен и талантлив наблюдател с невероятен усет и умение да улавя най-типичното в характера на човека, многообразието и неповторимостта на индивидуалната характеристика на портретувания. Всичко това ние виждаме добре защитено в портрета на Иван Деянов – един от първите колекционери на българско изкуство, уловен и професионално изведен като скромен, с деликатно присъствие в художествения живот. Одухотворен образ, точна прилика и красива осанка са постигнати в портрета на акад. проф. Петя Василева, изграден със звучна живописна мазка в сдържана тоналност. В портретите на жена си и сина си, както и в автопортрета, Карапаунов е постигнал дълбочина на индивидуалната характеристика, като извежда убедително характера и състоянието на портретувания. Трогателно и запомнящо е въздействието от торсовия портрет на баща му, композиран с две ръце, изграден виртуозно, на един дъх със сочна живописна мазка и звучен колорит, както и в портрета на майка му, излъчващ благородство, доброта скромност, свенливо гледаща от платното. Тук художникът постига дълбочина на израза и многопластовост на внушението, убедително разкрива характера и първичната сила на отрудените родители.

Портрет на полк. Владимир Серафимов

Творческо предизвикателство е портретът на полковник Серафимов, рисуван по снимков материал с архивна стойност. И тук Карапаунов осмисля образа и изгражда живописната творба в сдържан колорит, с вярно попадение на характера и индивидуална и психологична характеристика на героя от Балканската война. Както всички герои от това време, той излъчва смелост, решителност и вяра във великото дело. С пестеливи изразни средства художникът постига монолитност на форма и цвят, представителност на богатство от добродетели.

Михаил Карапаунов е верен на локалните стойности на цвета на предметите, същевременно остава чужд на бездушната наподобителност и интерпретация на същите, осмисля и потапя в хармонично единство цветовата гама, обогатявайки я с ново звучене и емоционално въздействие. Ритъмът на топло и студено модулира в звучни нюанси, близки, сродни, дълбоко изживяни.

Гайдарче

С интуитивно вярно чувство и творческо дръзновение Карапаунов остава верен на себе си в търсене на правдиво индивидуално присъствие на своите герои от многофигуралните композиции. В някои от тях като „Свиждане“, „Радисти“, „В кафенето“, „Разговор“, „Гайдарче“ и др. той стига до пластични обобщения и трайни състояния на духа и характера, непосредственост на действието с ясен и четлив идеен замисъл. В картините „Войници за вода“ и „Унгарски селяни помагат на български войници“, както и в „Походът на конен полк през Капаоник планина“ и „Зимен преход през Сливенския Балкан“ проф. Карапаунов постига суровата автентичност на събитието. Без да е бил участник в тях, той създава свят, близък и неповторим, опоетизиран и суров без украшателство.

В африканския цикъл от рисунки, скици и пейзажи художникът неусетно ни въвежда в атмосферата на един свят, в който времето сякаш е спряло, доловил най-типичното от ежедневието на хората и палещата топлина на африканското слънце, екзотиката на африканския пейзаж и плавния ритъм на хората, размазания силует на миражите. Монолитността на цветовата гама и графичният изказ намират своята адекватна пластична форма в експресивните рисунки в „Африканските деца“ и „Африканка с дете на гръб“, в пейзажа от африканската савана с вулканичните кратери на хоризонта.

Тук Карапаунов демонстрира едно артистично и безпогрешно уловени характерни движения и точни пропорции, на трайно състояние на емоционалното внушение. Във всяка една от тях като „Африканско кафене от Кайро“, женски фигури в характерните им движения са вградени една съдба, един живот и една надежда, всичко това е точен адрес за дадена среда и време. Сюжетно-тематичната характеристика обхваща обикновените неща и непредубеденото усещане за делничното, за човешко присъствие на един отдалечен от нас свят. Както силата на графичната линия, така и лаконичното вмъкване на цвят, са дълбоко осмислени, изживени и претворени.

Като човек художникът Карапаунов е деликатен, искрен и скромен, пословично директен, с невероятно чувство за хумор. Неговата аудитория е толкова голяма и разнородна като възрастова граница, че трудно подлежи на измерване, в нея всеки се чувства приятел и комфортно. Може би тук трябва да търсим родството в характера му с първичната сила на родопчанина, родена и закърмена с неповторимото тайнство на обичая, останал от векове. Хората на село Момчиловци всяка вечер палят хиляди свещички и кандилца на гробовете на близките си, разположени амфитеатрално на хълм, потънал в атмосфера на една неповторима, неземна сакралност като акт на пречистване и освобождаване, на опознаване на себе си и укрепване на добротата и човешкото у човека.

Тук се е родил, живял и мечтал човекът и художникът проф. Михаил Карапаунов, тук е видял истината в очите, тук е закърмен с божествения характер на родопските песни, тук е се е докоснал и почувствал чистотата и величието на природата, тук е усетил за пръв път творческия импулс на творческото начало.

Проф. Димо Заимов

Коментари

коментара

Реклама