Игнат Колчев: Толерантността от нарушаване на ЗДОИ от наша страна е нулева

553

Интервю с председателя на Административен съд – Смолян, Игнат Колчев:

Г-н Колчев, от началото на тази година не подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд редица дела, включително и по Закона за достъп до обществена информация. Как посрещате това предизвикателство?

По моя преценка това е и добре, и лошо. Защото от една страна при „свалянето на подсъдността“ само пред съответния административен съд може да се формира една практика вътре в съда, която да е относително трайна, непротиворечива и по този начин съдът да стане още по-прогнозируем и предсказуем. Защо казвам това? Защото ВАС, колкото и да полага усилия за унифициране на съдебната практика в страната, не винаги това е възможно. По принцип всеки един казус се характеризира с определена специфика и когато се извади едно правно твърдение или една правна конструкция от определен казус и се пренесе в друг, се създава възможност за двойнствено тълкуване и за противоречива практика. Докато, сваляйки подсъдността в съдилищата, това позволява на определена територия да се работи абсолютно прозрачно.

А ще се съобразят ли административните съдилища, респ. Административен съд – Смолян с практиката на ВАС досега?

Абсолютно. Изградената трайна практика на Върховния съд ще бъде съобразена. Има редица принципни положения, базисни, които няма пречка да бъде отстъпено от тях. Едно от тях е трайно установено, че по принцип в производствата по Закона за достъп до обществена информация мълчалив отказ е недопустим. И само на това основание следва да бъде отменен такъв мълчалив отказ и делото да бъде върнато на административния орган за изпълнение на съдебното решение при спазване на указанията на съда. Примерът е достатъчен да илюстрира, че ние от тази практика на Върховния съд, която е сравнително трайна, няма да отстъпим. Това в никакъв случай не означава, че след като административните съдилища са последна инстанция, ще настъпят своеволия. Категорично не. В това гражданите могат да бъдат спокойни. А и административните органи, когато действат законосъобразно.

През миналата година има само пет дела в Административен съд – Смолян по Закона за достъп до обществена информация, докато през по-миналата те са 24. На какво според Вас се дължи този спад?

Спадът е чисто случаен. Като контра аргумент бих въвел пък, че през тази година делата от началото на годината за месец и 12 дни са 17, така че аз по-скоро бих казал, че бройката от 2018 година просто се дължи на серия от случайности, но в никакъв случай не е закономерност. С тези темпове от началото на 2019 година количеството на делата ще надхвърли сумарно делата, които са образувани през предходните две години.

А има ли решение вече по някои от делата за достъп до информация, образувани през 2019?

Да има. Не бих искал да се впускам в подробности да коментирам конкретните решения, въпреки че те са публични. На сайта на съда са обявени и всеки гражданин, който желае, може да получи информация за тях. Всичките дела касаят откази на кметове на общини да дадат на определени граждани и юридически лица справки във връзка с искана от тях обществена информация. Както не мога да коментирам делата, така мога обаче да коментирам и да направя едно обобщение, че  отказите в тези случаи са с много странни мотиви, които будят недоумение. Така например, при изрични разпоредби в Закона за достъп до обществена информация, че информацията е информация, независимо на какъв носител е, общините отказват с мотива, че едва ли не се искали документи, пък законът бил за достъп до обществена информация. Хубаво е да се знае, че тези документи са носител на обществената информация. И без да се предоставят тези документи няма как да се предостави обществената информация, така че гражданите са в правото си да искат документи. Така както от нас като институция, когато се иска обществена информация – имало е такива случаи. За миналата 2018 година има две решения които аз съм постановил, с които съм предоставил обществена информация на граждани, които са се интересували от бюджета на съда. И забележете, в деня на постъпване на заявлението е даден отговор на съответните граждани.

Законът е дал 14-дневен срок за отговор на заявление по ЗДОИ, но до 14 дни. В много случаи институциите, въпреки че са готови с информацията, изчакват да изтекат въпросните 14 дни. На какво се дължи това според Вас?

Не мога да коментирам. Нямам представа на какво се дължи. Имахме такива случаи преди време, които бяха и повод за образуване на дела от граждани, които по реда на този закон изискват информация. Административният орган до последния момент не предоставя информацията. Може да се твърди и няма да е лишено от логика, че просто в определени случаи административният орган злоупотребява с права, които законът му дава, при голям обем от информация да отложи предоставянето им до срок не по-дълъг от 10 дни. Но масова практика е в тези случаи административният орган да не уведомява лицето, поискало информацията, че поради големия обем се налага срокът да бъде удължен с още 10 дни. А той е длъжен да го направи. Това създава усещането за действия от позиция на силата. В практиката си, тъй като имаме вече създадена практика по приложението на закона, не толерираме подобно поведение и то винаги е основание за отмяна на решенията като незаконосъобразни. За да действа правомерно и законосъобразно, административният орган следва в срок, в който е длъжен, да се произнесе, да уведоми заявителя, че ще отложи произнасянето предвид големия обем информация.

А по какъв начин е организиран достъпът на информация в Административен съд Смолян? Вие казахте преди малко, че делата са публични, че отговаряте в същия ден на заявление за достъп до информация за неща, които са извън делата, т. е. касаят бюджета на съда. Защо имената на институциите, които са обект на дела, в решенията и в протоколите на съда са посочени с някакви инициали? Нужно ли е да се заличават имената на институциите – примерно кмета на Община Неделино, или директора на РИОСВ?

Не, не, нещата имат много лесно обяснение и веднага ще го кажа какво е. За да не остава някой с погрешно впечатление, че крием или защитаваме някой. По принцип Законът за защита на личните данни защитава личните данни само на физически лица, а не юридически лица. Юридическите лица не са обект на защита от този закон. Обаче обработката на делата за тяхното публикуване минава през един полуавтоматичен режим на зачистване и един чисто механичен, ръчен режим на зачистване на личните данни във всяко едно решение. Тъй като това е огромен труд, а ние имаме във всички съдилища в страната ограничен брой съдебни секретари, които извършват зачистването в хода на автоматичната проверка, тя зачиства абсолютно всички данни без значение дали е физическо лице, без значение дали е юридическо лице, без значение дали е населено място – види ли системата такива данни, тя просто ги заличава. От там нататък те, за да се появят в решението незаличени, неанонимизирани, както говори Европейският регламент, трябва една повторна проверка, тези неща да бъдат въведени. Човешкият фактор има определен капацитет. Нямаме просто такава възможност. А и не е необходимо да го правим, защото в рамките на тези производства, когато има такива заличени данни, те са основно обект на интерес на средствата за масова информация. Никога през практиката си, поне откакто съм аз начело на Административния съд, не сме имали случай да откажем на медия информация за определено дело. Така че по този начин ние отговаряме на изискванията. Проблемът се задълбочава в момента, тъй като с измененията в АПК, сега вече сме длъжни и протоколите по същия ред да ги анонимизираме и да ги публикуваме на сайта на съда. И като тръгнем и там да възстановяваме данни, които са заличени в полуавтоматичния режим, наистина трябва само да седим и да заличаваме и да възстановяваме данни.

А защо не си оправите софтуера?

Софтуерът не е наш. Това е софтуер, който ни се дава.

Аз нямам предвид само Административен съд – Смолян.

Не е стояло като проблем. Бих могъл да кажа, че ползата от едно такова нещо няма да е по-голяма от финансовата му стойност, защото ние винаги даваме такава информация.

Ще ми позволите да не се съглася с Вас по следната причина. Казвате, че медиите ще получат информация за това кои институции са били обект на съдебни дела от граждани по една или друга причина. Но ако медиите не се заинтересуват, това означава, че гражданите няма да получат информация. Те също ще бъдат затруднени, защото не всяко дело може да представлява медиен интерес, а и някои от хората не желаят да се информират от медии.

Да, да, въпросът е дискусионен. Много аргументи „за и против“ можем да дадем. Аз насреща мога да изкарам аргумент, че по всички тези дела ние пускаме и прессъобщения и в тях не заличаваме данните на еди коя си община. Така че информация може да се получи. Има аргументи „за“, има аргументи „против“, дискусионен е въпросът, но в никакъв случай мотивите ни за този подход не са свързани с опит да се потисне и да се заличи някаква информация, и която никой да не научи. Просто това са възможностите на софтуера. Все пак и той не е толкова интелигентен да прецени коя информация касае физическо и коя юридическо лице и зачиства всичко наред.

Бихте ли съобщили за какво са делата от началото на 2019 година за достъп до информация и за кои институции става дума?

Делата от 2019 година основно касаят две общини. Юридическо и физически лица са проявили интерес към прозрачността и разумното разходване на бюджетните средства на тези две общини и се интересуват от управлението на бюджетните средства на общините. Налице са откази на съответните кметове на общини, които ние разгледахме. Приехме че аргументите за отказ са несъстоятелни и следва гражданите да получат тази информация, защото тази информация е обществена по смисъла на Закона за достъп до обществена информация.

Колко от тези 17 дела вече са решени?

Четири от делата са решени, едно е обявено за решаване, което означава че в рамките на месечния срок ще бъде решено. Четири са насрочени, едно е прекратено, защото касаеше едновременно жалба срещу мълчалив и срещу изричен отказ. Когато имаме и мълчалив, и изричен отказ, ние обединяваме делата, защото сме длъжни да се произнесем и по мълчаливия, и по последвалия го изричен отказ. И понеже не може по двете дела да се постановен различен резултат, повторно заведеното се прекратява, двете дела се обединяват и по тях има общо решение. Процентът на разглеждане на нашите дела в тримесечен срок е изключително висок – над 90% се разглеждат в този срок.

Какво бихте посъветвали задължените по Закона за достъп до информация институции и техните ръководители?

Без да влизам в подробности, за да не прозвучи като правен съвет, препоръчвам всички субекти, които държат, съхраняват и са длъжни да предоставят обществена и служебна информация по смисъла на закона, да спазват закона, тъй като този закон е създаден в защита на обществения интерес. Толерантността от нарушаване на закона от наша страна е нулева, така че просто да спазват закона.

Зарко Маринов

 

Коментари

коментара