Художничка от Варна откри в Славейно изложба „Уста Славо“

485
Портрет на Дора и Славо Райчевски

Вчера, 5 август 2017 г. в Народно читалище „Съгласие – 1883” в село Славейно бе открита първата самостоятелна изложба на Сияна Струнчева. Изложбата е част от Националния тракийски събор за честване 114 г. от Илинденско-Преображенското въстание и ще бъде експонирана до 31 август 2017 г.

Идеята за изложбата „Уста Славо1“ (майстор Славо) се ражда, когато Сияна рисува върху стара врата от долап камбанарията на храм „Св. пророк Илия” в село Славейно, построена от майстор Славо Райчевски.

Славо Т. Райчевски е роден през 1861 година в село Славейно. Един от най-талантливите майстори-строители, сътворил забележителни постройки. През лятото на 1931 година лично построява камбанарията, открита на Великден 1932 година. Починал през 1943 година.

Уста Славо Т. Райчевски е дядо на нейния свекър Никола Христов Струнчев и прадядо на съпруга й Христо Николов Струнчев.

Камбанарията на храм „Св. пророк Илия”

По този начин село Славейно е естественото и логично място, където изложбата да се подреди. Нещо повече – по идея на дъщеря й Йолина Христова Струнчева, изложбата е благотворителна, с цел събиране на средства за ремонта на сградата на старото училище, сега Изложбен заслон.

Авторката се чувства емоционално свързана с Родопите и поради факта, че баща й Илия Петров Пеев също е родом от родопското село Жребичко.

Сияна Струнчева разкрива своята носталгия и мили спомени, рисувайки предмети от бита, които свързва със своите баби и дядовци, както и такива от къщата на свекъра си, рисува пейзажи от селото и околността. Авторката се вълнува от природата и в много от работите, идеята се движи около камъка и дървото. Експериментира, работейки с различни материали и основи – корк, шкурка, парчета дърво. В изложбата са включени и фотографии на авторката. За рамки използва стари прозорци, намерени в хляфа (обора), а някои сама изработва с подръчни материали – дървени летви, канап, тел.

Сияна Илиева Струнчева завършва магистърска степен по „Педагогика на обучението по пластични изкуства” специалност „Живопис” в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ при професор Валери Христов Чакалов и продължава да се вдъхновява от съветите и творбите му, от ентусиазма и неизчерпаемата му енергия. Занимава се и с художествена фотография, графичен и уеб дизайн. Работи с деца в Школа по изкуства „Магия 7“ – Варна, с които се включват в изложби, пленери, конкурси, печелят награди и взаимно се вдъхновяват.

Рисунки на нейни възпитаници участваха в изложбата „Мир на Земята“ в Музея на мира в Техеран, Иран през 2016 г. – основан през 2005 г. от Сдружението за подкрепа на жертвите на химическите оръжия и Международната мрежа на музеите на мира и по този начин изразиха своята съпричастност към глобалния мир.

Авторката участва в групови международни, национални и регионални изложби. Някои от последните й участия са:

  • Национален конкурс „Диря в морето“ – Варна – 2017 и 2016;
  • XV-та изложба Формат 30/30 на галерия Астри – София – 2016;
  • VIII биенале на малките форми в изобразителното изкуство в Плевен – 2016;
  • Регионална групова изложба на варненски художници „Видимо/Невидимо“ – 2016;
  • XXI национална традиционна изложба на художници-педагози във Велико Търново – 2015;
  • XXII Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово – 2015;
  • АРТ ТРАНСФЕР – колективна изложба графика на преподаватели и студенти от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ в Белград, Сърбия – 2015.

Сияна Струнчева участва и в модерни проекти, които синтезират науката и изкуството. През 2016 г. тя пресъздаде в цикъл илюстрации художествения образ на капитан Натаниъл Уест от романа на Джек Лондон „Бунтът на Елсинор” в монографията „Пропедевтика на морската психология и морската дейност”, издадена от Университетското издателство на МУ „Професор д-р Параскев Стоянов” Варна.

 

[1] Уста̀ (тур. ез. usta, перс. ез. ustad – майстор в някакъв занаят – строител, скулптор, художник, архитект и пр., един от най-изявените представители в областта на дадената култура. Обикновено титлата Уста се поставя пред личното име на майстора, например: Уста Колю Фичето).

Коментари

коментара