Големите чиляци на комитското Славейно

1127
Изглед от с. Славейно

Всяко село си има хора, с които се гордеят неговите жители.Такова е и нашето Славейно. Село с будно и борческо население, с големи чиляци. Население с християнско самосъзнание, жажда за творчески труд и непокорна борба за независимост, свобода и ученолюбие.

Трудно е да отделиш малцина от големите чиляци (човеци – бел. ред.) на Славейно, затова ще се спра на онези, без които животът и съдбата на Славейно би бил друг. Ще започна с борците за свобода от времето на комитлъка през турското робство. И в двете писани истории на първо място е основоположникът на революционната борба Кольо Петровски. Още от младини изпъква като буден, трудолюбив и предприемчив. Създава добро материално положение и голямо семейство с девет деца. Свързва живота си с баба Мария Кирякова, с която отглеждат деца, голямо стопанство и организират населението в борбата за свобода. Заедно с братовчед му, големия учител и идеолог Вълко Шишманов и селския свещеник Ангел Инджов създават културно-просветно и революционно братство. В него ограмотяват населението и пропагандират идеите на Левски и Гоце Делчев, с когото се срещат на Имарет дере в мандрата на Кольо .От тази среща се ражда идеята за сформиране на боева чета.

И така през лятото на 1902 година четата е готова с младежи от Славейно и околните села. Всички четници и цялото население на Славейно полагат клетва за вярност в къщата на баба Мария и Кольо Петровски в присъствието на Кольо, учителя Вълко и свещеника Ангел Инджов. Целувайки евангелието, кръста и камата на Кольо, изричали „смърт или свобода”.

Знамето на четата, извезано от баба Мария, е връчено на младия комита Кольо Шишманов. За войвода на четата е извикан от военното училище в София, славейновеца Пею Шишманов и за прикритие от турските власти е назначен за учител в местното училище.

Четата играе важна роля в общата борба за свобода, а Славейно става център на революционната борба в Средните Родопи до Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. а и след него.

Кольо е дясната ръка на войводата като безстрашен и смел комита, страшилище за манафи и поробители. Убит от засада едва на 48 години, сега ни гледа от паметника, пред неговата къща на площада на селото.

Славейно е известно открай време с много изявени майстори занаятчии, най-вече зидари и абаджии. Един от тях е Устабаши Славо Райчевски. Сам архитект и изпълнител на много мостове, църкви, минарета, фабрични комини и други сводести обекти, той става много известен. Негово дело в село е сводестият мост между двете махали и изключителния замисъл в изпълнение на камбанарията в църковния двор, построена през 1931 година лично от Славо.

Д-р Никола Чилов – д-р на финансовите науки, голям индустриалец, общественик, благодетел.Той основава първите химически заводи в България, в Костинброд – най-големите на Балканския полуостров.Тяхната химическа продукция се пласира в цяла Европа, Америка Япония, Турция, Азия и др. Н. Чилов е активен политик и държавник.На два пъти е канен за министър, но той категорично отказва, за да се отдаде на промишлеността на аграрна България. Завършва в Германия – Ерланген с докторат-финанси 1910 г.

От 1912 е секретар на екзархията в Истанбул и личен секретар на Екзарх Йосиф. Пристига в България семеен и се отдава на неговата сила-промишлеността.От един цех за туткал той създава комплекс от 12 завода за химически продукти. В разцвета на творческите си сили той почива при автомобилна катастрофа през 1936 г.на 51 години. Неговото дело продължава жена му Мара. След смъртта му Костинбродските заводи носят името му.

Професор д-р член кореспондент на БАН Константин Чилов е един от най-големите интернисти у нас. Директор на Втора вътрешна клиника на медицинския факултет-София, създател на своя медицинска школа. В продължение на 10 години е главен асистент в клиниката на проф. Алексиев, след което е хоноруван доцент в катедрата по фармакология и терапия. През 1940 г.е редовен доцент и временен ръководител на клиниката по вътрешни болести. През 1845 г. е извънреден професор и ръководител на клиниката по вътрешни болести. През 1946г.редовен професор. През 1948 г. член-кореспондент на БАН .Родната му къща в Славейно е музей.

Архитект Боян Чинков е един от първите архитекти в Средните Родопи и първият от Славейно. Всепризнат професионалист, човеколюбец и общителен събеседник -„Царят на вицовете”. Професионалния си път започва като частно практикуващ архитект с ателие на главната улица в Пловдив. Отначало проектира жилищни сгради, а впоследствие и по специфични проекти като камбанарии, църкви, училища, общински сгради и др. Чинков вече има и двама помощници архитекти. Проектират се почивни домове и комплекси.Той е проектирал къщата-музей на Константин Чилов в Славейно.
През 1963 г. е арестуван и оссъден по бързата процедура на 5 години затвор за разпространяване на политически вицове. След личното застъпничество на президента на Франция Шарл дьо Гол лично арх. Чинков е пуснат предсрочно от затвора.

Проф. Марко Базлянков е икономист, преподавател в икономическия институт – Варна. Общественик, политически деец, създател на счетоводна школа у нас. Доктор на стопански и социални науки. През 1947 г.е асистент, 1964 г.доцент и в 1971 редовен професор. Още от 1968 г.е ръководител на катедра счетоводна отчетност. В продължение на 30 години чете лекции в университета. Основоположник на следните дисциплини: Счетоводство на капиталното строителство, Анализ на стопанската дейност на строителни организации. Написал учебници за тях, които са преиздавани 4 пъти.
Архитект Стойчо Велковски – архитект с голяма творческа мисъл, общественик, лауреат на Димитровска награда, автор на центъра на гр. Смолян и комплекса около него. Проектирал читалището в Славейно. Творческият му път започва през 1955 г.в проектанска организация-София. От 1956 г. в „Главпроект”София до края на живота си проектира много жилищни и промишлени комплекси и сгради в столицата и страната.

Проф. Васил Караиванов – ст.н.с I ст. професор кандидат на икономическите науки, заслужил деятел на науката. Общественик. През 1960 г. по решение на ЦК на БКП е председател на обединено ТКЗС – с.Славейно. 1963 г.- научен сътрудник по икономика на селското стопанство Смолян, а от 1968 г. е в институт „Марица”Пловдив.1971 г.-кандидат на икономическите науки, 1973 г.ст.н.с II ст. През 1978 г. директор на КЗХ „Марица”-Пловдив. От 1982 г. заслужил деятел на науката-ст.н.с I степен. След пенсионирането си се връща в родното си село Славейно. Ремонтира църквата и гробищния парк.

Петко Карапетков – Учител с главна буква, общественик и краевед. Дългогодишен директор на училището. Още като млад учител издирва материали и написва първата история на Славейно минало. Автор на много статии. Активен общественик, тачен и уважаван от родители и ученици.

Марко Марков – голям общественик и активист. Най-достойният и активен кмет на Славейно. Планира и обновява селото, като оправя улици и пътища. Асфалтира всички улици в селото. Изгражда подпорни стени и железни огради на опасните места. Призовава съселяните си да си ремонтират къщите като им помага. Селото се обновява и става Национален първенец по хигиена и благоустройство.

Академик Илия Бручев, лауреат на Димитровска награда. Отдал живота си на своята наука с международно признание.

Костадин Бручев – бизнесмен, общественик, член на църковното настоятелство, организатор на църковни тържества.

Илия Шишманов – магистър-фармацевт. Помага на хората от селото и ги снабдява със лекарства.

Йорданка Андреева– дългогодишен учител, читалищен и църковен деятел, с голямо внимание и вещина обслужва библиотеката.

Михаил Гочев – учител, пенсионер. Председател на църковното настоятелство. Допринесъл много за църквата и гробищния парк.

Вълко Василевски – оставил директорско място в Пловдив, той идва в творческа възраст в Славейно и възстановява кооперация „Мурджов пожар”. По този начин създава работни места за селото и района.

Д-р Атанас Карапетков – заслужил лекар-гинеколог в гр. Мадан. Удостоен със званието „Почетен гражданин на Мадан”. Дал живот на хиляди деца.

Тодор Горелов – учител, директор и настоящ кмет на с. Славейно.

Гуча Шишманова – заслужил учител, директор на Оздравителна гимназия – Славейно. Активен общественик.

Сийка Касабова – учител, бивш кмет на с.Славейно. Управител на център „Родопи” към СУ „Климент Охридски”. Сградата на център „Родопи”е преустроена и посреща студенти и преподаватели.

Методи Гавраилов
с. Славейно

Коментари

коментара