Георги Крумов с първа награда от национален конкурс за хумор и сатира

381
Георги Крумов

Първа награда от Национален конкурс получи бившият окръжен прокурор на Смолян Георги Крумов. Смолянчанинът участваше в надпреварата в раздел „Стихотворение“ с творбата си „Пенсионерско видение“. Отличието е от XII Национален конкурс за хумор и сатира „Кубрат 2019“, организиран от Община Кубрат, БНР – програма „Христо Ботев, НЧ ”Св. Св. Кирил и Методий – 1891” и Клуб на хумориста „Жарава”.

В конкурсът се включиха над 150 автори. Творческата надпревара е в три раздела – карикатура, кратки сатирични форми и стихотворение или кратък хумористичен разказ. Сред участниците са и трима чуждестранни творци – от Истанбул, Москва и австралийския град Пърт. Материалите бяха оценявани от жури с председател Борис Арнаудов и членове Митко Новков, акад. Румен Леонидов и Ириен Трендафилов. Авторите на най-добрите творби ще бъдат обявени и наградени на специално тържество на 10 май в ритуалната зала на читалището в Кубрат.

Пенсионерско видение
Посред пълна луна, вече беше се мръкнало,
една странна жена в мойта стая се вмъкна,
дръпна тънко перде към съседите наши.
– Хайде! – каза.
– Къде?! – аз попитах изплашен.
– С мен! Сега! В този час! Надалеч, няма връщане!
– Ама… старец съм аз, тъй ми викат във къщи.
Ала тя долепи тънко тяло до мене
и разбрах, че кипи дърта кръв между вените.
Грабнах шапка, бастун и открехнах вратата.
Като лепкав маджун си мотаех краката.
И сред млада гора, на поляната мека,
тя внезапно ме спря и прошепна ми: нека!
И полегнахме ние, две сърни запъхтени.
Тя започна да вие до ухото над мене …
И тогава съвсем като в груби измами,
без да има проблем листа дръпна жена ми
и прочете това, дето казах дотука.
И поклати глава. И нарече ме „куку“.
Аз отвърнах: „Не съм!“ Тя затръшна вратата.
Като стар таласъм се озъби луната
и във стаята пак си останах самичък –
поетичен глупак, господин „Дядочичо“.
Но обхванат от яд, грабнат в сила нечиста,
че не съм вече млад, пак посегнах към листа
и със дърта ръка, на гърба на ината
пак започнах така:
„Вън блестеше луната …“
Георги Крумов

Коментари

коментара