Георги Димитров наредил етническо прочистване на българите мохамедани в Родопите

2032
Георги Димитров

1 февруари – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим

„В тази връзка трябва да ви кажа – нека си остане между нас – че има един голям въпрос, който не от вчера съществува, той е че по нашата южна граница имаме, всъщност, не българско население, което представлява постоянна язва за нашата страна. Пред нас, като партия и правителство, стои въпросът да намерим начин да го махнем от там и го заселим на друго място, а там да заселим наше, собствено българско население.“

Факсимиле от Протокола от Пленума на ЦК на БКП – 04.01.1948 г.

Думите са изречени от генералния секретар на Българската комунистическа партия (БКП) и министър-председател на Народна република България Георги Димитров на пленум на Централния комитет на БКП, състоял се на 4 януари 1948 г. Протоколът от заседанието се съхранява в Държавния архив и е достъпен в интернет на адрес http://politburo.archives.bg.

След тези думи започва едно от най-големите престъпления на комунистическия режим в страната – етническо прочистване на българите мохамедани, живеещи по южната ни граница, и най-вече в Родопите. В резултат на това хиляди мюсюлмани, говорещи български език, се изселени чак до румънската граница. По-късно, през 60-те и 70-те години, започва т. нар. възродителен процес, при който БКП започва асимилация на мюсюлманското население и разпорежда насилствена смяна на имената. Около 200 000 български граждани са репресирани, а при събитията през 1972 г. има ранени и убити.
През 1991 г. е приет закон за политическата и гражданската реабилитация, но насилствено изселваните са признати за репресирани едва през 2008 г. Един от двигателите на този процес е депутатът от Смолянско Ариф Агуш, който става вносител на два законопроекта за изменение и допълнение на този закон. В резултат на това 4 200 души от Смолянско са признати за репресирани и получават макар и скромно обезщетение. Освен двата законопроекта, Агуш проправи път и в съдебната практика – бяха признати за репресирани и децата на принудително изселените родители.

Случаят Ариф Агуш и съдебната практика

През 2009 година Ариф Агуш подава заявление до областния управител на София да бъде признат за репресиран, но получава отказ. Липсвали доказателства.

Основанието на губернатора е, че по време на изселването на родителите му през 1949 година той не е бил роден.

„Жалбата е неоснователна, липсват доказателства за репресия. Безспорно майката, братът, дядото и бабата на Ариф Агуш са изселени от Смолян и търпят репресията до 1974 г. Нероденият към момента на изселването Ариф Сами Агуш не може да бъде изселен“, мотивира се той.

Ариф Агуш не се отказва и обжалва решението в съда. След тригодишна съдебна сага Върховният административен съд отмени заповедта на областния управител като незаконосъобразна. Според магистратите той също е търпял репресия като дете на принудително изселено семейство. „Законодателят не ограничава правото на обезщетение само до родените деца към момента на издаване на заповедта за изселване, след като тя се отнася до „цялото семейство“.- пише в решението на съда.

„Проблемът не бе, че на мен ми отказаха обезщетение, а в това, че на много хора, които действително са репресирани, им се отказваше с мотив, че не фигурират в заповедите. Децата на репресирани родители са претърпели репресия, независимо че по онова време са били невръстни или пък са родени след изселването в другото населено място. Трябваше да се създаде съдебна практика и проблемът да се изчисти, защото на територията на Смолянска област са около 4 200 случаите на репресия. Много родопчани нямат и средства да заведат дело и се оказват ощетени. Затова бе важно решението на Административния съд.“ – каза пред „Отзвук“ Ариф Агуш.

След моето магаре – депутат… в Белене

По време на парламентарните избори през 1949 година, както бе през целия период на комунизма у нас, има една-единствена листа с кандидати за депутати – тази на Отечествения фронт. Бащата на Ариф Агуш Сами и семейството му живеят в Смолянско. В навечерието на изборите Сами Агуш изрича пред други хора думите: „При наличието на един кандидат, за когото да се гласува, и моето магаре да е в листата, и то ще бъде избрано за депутат.“ Намира се доносник, който да докладва на политическата полиция в лицето на Държавна сигурност. Сами Агуш е натоварен в камион и е откаран в концлагера в Белене. Съпругата му заедно с невръстния Джалял са интернирани във великотърновското с. Мийковци. По късно се мести в русенското с. Сандрово. Сами Агуш излиза от затвора през 1952 г., а година по-късно в Русе се ражда вторият му син Ариф.

Ариф Агуш: Най-много жертви на комунизма на глава от населението има в Смолянски окръг

Г-н Агуш, получиха ли жертвите на комунистическия режим справедливост и възмездие?
Получи се един затворен кръг. Ние искахме да направим спойка на обществото със закона за политическа и гражданска реабилитация. Затова бяха и обезщетенията, които се плащаха на репресираните. За да се получи някакъв консенсус в обществото, защото то бе разделено. За да можем да направим спойката, да затворим страницата и да вървим напред като народ, като нация.

А как си обяснявате факта, че след 30 години няма нито един осъден за възродителния процес?
Това е в резултат на задкулисието. Вместо определени хора да поемат вината, сега вината се стоварва върху целия български народ.

А дали си научихме урока като общество?
Не бих казал. Защото се появиха разни националистически формации, които заемат крайни позиции, а това не е в полза на обществото като цяло. Политиката трябва да се насочи към нацията като цяло, а не към отделни етноси или групи, които я съставляват.

А защо се засили националистическото говорене през последните години у нас?
Да, засили се, не знам от къде дойде всичко това. Като човек аз съм много толерантен. Самият живот ми го е наложил това. Това избуяване на национализма не мога да си го обясня. Освен че се толерира по някакъв начин, облечено е във власт в момента, а трябва да се потиска, вместо да се толерира.

Когато бяхте депутат, внесохте и един законопроект, с който поискахте да бъдат обявени репресирани не само убитите, но и ранените по време на т. нар. възродителен процес. Какво се случи с него?
Този законопроект влезе в Народното събрание, мина през комисия и после разпуснаха парламента. А следващия парламент не го поде. Има много хора, които са ранени, простреляни, какъвто е случаят по време на събитията в с. Барутин, и не само по време на възродителния процес. Така си и остана законопроектът, няма кой да го движи.

Зарко Маринов

Коментари

коментара

Реклама