Две години болен на легло преживява без стотинка

1041
Митко Чечев

Защо на един неподвижен инвалид ТЕЛК дава 30%, пита дъщерята

Историята на Георги Чечев е трогателна. Мъжът е жив благодарение на своите близки, които са неотлъчно до него, а не на държавата, която две години го реже от помощи.
През декември 2014 г. 54-годишният строител получава инсулт. Парализирана му е лявата страна – крак, ръка, изкривяване на устата. Първата година ТЕЛК излиза с решение за 50 процента неработоспособност и му е отпусната пенсия от 110 лева. На втората година обаче експертната лекарска комисия решава, че Георги вече може да работи и процентите падат на 36. Така е и до днес. На 26 юли той отива на поредния ТЕЛК и получава и поредното решение, с което му „орязват“ помощите. Седмица по-късно Георги получава втори инсулт и засягане и на дясната страна.

„Възмутена съм от здравната система в България. Кой ще му внася здравни осигуровки, кой ще му купува лекарствата. Ако не е майка ми, той умира“, недоволства дъщерята на Георги Мирослава. Тя показа медицински документи, в които ясно и точно е записано, че баща й има парализа на лявата страна след първия инсулт и на дясната след втория. Георги Чечев не може да работи, трудно се обслужва сам. А последните три месеца е на легло, все още невъзстановен от второто поражение. „И след всичко това лекарите от ТЕЛК ми казват, че той има лека форма на инсулт“, допълва Мирослава. Последното експертно решение семейството е обжалвало в НЕЛК в София, а становището е, че трябва да бъде преразгледано заради несъответствие.

На месец медикаментите, които за жизненоважни за 54-годишния мъж, струват 88 лева. Съпругата му работи на минимална заплата. Синът му, който е асматик, също взима минимални средства. Дъщерята Мирослава не може да започне работа, защото трябва някой да се грижи за баща й. „Освен мен няма кой друг да го гледа. Всеки ден пътувам от Стойките, където живея, до Устово и вечер отново се прибирам. Не искам подаяния, но не мога да се примиря с тази несправедливост“, казва още младата жена. Тя стои неотлъчно до баща си, прави му масажи, раздвижва го, помага му да се нахрани, да го изправи на леглото.

„Виждате ме как съм. Да не мислите, че не ми се работи, не ми се разхожда навън. Но не мога. Добре че са близките ми, които ми помагат. Когато отидох на последния ТЕЛК, бях вътре точно две минути. Вдигнах едната ръка, после другата и ме изпратиха да си ходя. В комисията имаше невролог, той не можа да разбере, че не съм добре. Седмица по-късно получих втори инсулт“, разказа Георги за перипетиите си с лекарската комисия.
Сега предстои наново да мине на ТЕЛК и се надяват този път да получат някаква справедливост.

Коментари

коментара