Достойна книга за един достоен българин

162

Тази книга се чете с наслада и наслаждение. За научаване и за поучение. За такава книга се пише трудно. Много трудно… А как се създава такава книга – само авторите си знаят… То писането не е като четенето… Но в крайна сметка остава създаденото. Стойността. Въздействието и възприемането.

„Родопският огнен метеор КОСТА ЧИЛИНГИРОВ“ – документална биографична хроника от Андрей Печилков и Младен Сираков, Смолян 2017 г., вече трети месец стои най-отгоре на камарата „неотложни“ книги на бюрото ми. Четена и многократно прелиствана. С подчертавания и бележки. С удивление, преклонение и горчилка… С възхитата „… какви е деца раждала … българка-майка юнашка…“ А думите все не ми идват… Да споделя, да отразя, да похваля, да препоръчам. Горещо!

И вместо да мъдрувам преумни изречения – ще цитирам част от предговора на А. Печилков: „Има българи, за които словото е безсилно да ги оцени по достойнство. Има българи, чието наследство е главната надежда за нас и за нашето бъдеще, особено сега, когато отново оценяваме историческата си съдба в днешните времена… Такъв българин беше и си остава родопчанинът Коста Райчев Чилингиров – уникална по своите дела личност, един феномен в стопанската и културно-просветната летопис на Смолянския край. Смело бихме казали – и в национален мащаб. Дирята, която той остави за поколенията, няма забрава: далновиден стопановед, виден кооперативен деятел, създател на духовни ценности в родния ни край, почтен политик и патриот. Най-същественото е, че личности като него, със сътвореното от тях остават надхвърлени в изумителния български пантеон на родолюбието и борбата за българщина. … С делата си Коста Чилингиров и днес върви с нас, по-скоро – пред нас. И показва пътя, по който трябва да вървим в тези изпитателни и нелеки за всички ни дни.“

Надарен е щедро с физическа красота (по А. П.), но и с невероятно богата вътрешна душевност, с неизмерими хуманност и човеколюбие. Изумителен интелект, той впечатлява с многостранните си изяви на творец – театрал, музикант, фолклорист-събирач на народно творчество и старини, които дарява на музеите, поклонник на изобразителното изкуство, сказчик оратор, поет и журналист. Неговите одарености благодатно и благородно намират осъществяване, съпричастие.

Вдъхновен организатор, инициативен общественик, той увлича и въвлича в своята народополезна дейност много и много съмишленици. За краткия си 35-годишен земен път, сякаш и природата е предвидила това, той проявява и осъществява многостранните си дарби. И биографията му и днес е една изумителна летопис на човек, който за този кратък отрязък от време успява да реализира и остави на поколенията неимоверните си дела. Които на други не ни е по силите и за много повече години.

Къща-музей „Димчо Дебелянов“ – Копривщица

Но каквото и да се каже и напише за тази достойна и достолепна книга, няма да може да я разкаже и обясни. Тя просто трябва да бъде прочетена. Впечатлява доброто структуриране, подредба, много прецизното и обективно излагане на фактите, събитията. Повествованието дава не само живия образ на К. Чилингиров – естествен, обаятелен и възхитителен. Но и една вярна и многообразна и въздействаща картина за онези времена. Още и ни докосва до редица значими и интересни личности от епохата, строители на Родопския край и на България.

Прецизно, обективно и безпристрастно е представена и политическата фигура на К. Чилингиров – без внушения и показност, без преиначаване, без изкривяване и тълкуване според личните вкусове. Което изкушава и спъва мнозина създатели на подобни текстове. В тази книга авторът убедително показва един наистина народен политик, предал се безкористно в служба на народа – искрено и всецяло. При всичката му разнообразна и широко мащабна дейност, впечатлява и умението му строго да разграничава и да не смесва работата си в различните му проявления. А политиката винаги е оставял пред прага на кооперацията, читалището, училището.
И естествено, за личност като К. Чилингиров е да поставя над всичко обичта и горещата деятелност за родния край. Той е инициатор и заедно със свои приятели полагат клетвата: „Всеки младеж, завършил науките си, да работи за преуспяване на своя роден край!“

С Андрей Печилков ни свързва едно „Димчово“ приятелство. През 2004 г. той осъществи ново издание на книгата на Мария-Дебелянова-Григорова – сестра на Димчо Дебелянов. Близък негов приятел е бил нейният син Димчо Григоров – талантлив и много продуктивен фотограф. Живял пълноценно и запомнящо се и в Смолян. Където и завършва земният му път месеци преди отпечатването на книгата. За нейното оформяне и дообогатяване със снимки, текстове и документи скромен дял имам и аз. За премиерата й бях поканен от г-н Печилков. И в читалището в Райково ме просълзиха изпълненията на голям състав от певци и гайдари. Трогна ме изключително силно и сърдечността, топлотата и широките души на новите за мене хора. А всъщност – душевността, която ще те преизпълни само в Родопите…

Докосвал съм се и до други текстове на Андрей Печилков. И всякога съм се наслаждавал на вдъхновеното му перо на талантлив публицист, ерудиран и много прецизен изследовател-историк, документалист и летописец, боравещ вещо и отговорно с фактите и документите.

А тази негова книга показва, че и днес Родопа планина ражда достойни чада. Достойни продължители на титани като Коста Чилингиров. Книги като тази и личности като автора вдъхват вяра, надежда и просветление. Че ще ни има. Че ще пребъде България! И се надявам, и вярвам тя вече да е настолно четиво, незаменим помощник на учители и общественици за възпитаване на родолюбие и отговорност за родния край.

Дойчо Иванов, уредник на музей „Димчо Дебелянов“, Копривщица

Коментари

коментара