За 55 години Държавният архив в Смолян има 5 достигнати върха

376
Зоя Начева

Интервю с началника на Държавния архив Зоя Начева

Г-жо Начева, отбелязвате 55-годишнина от създаването на архива в Смолян, Вие сте най-дългогодишния служител с 37 години стаж. С какво се промени работата ви през всичките тези години?
През годините архивът наистина много се промени. Въпреки крехката си възраст, защото за един човешки живот това е зряла възраст, но за архив е младежка, въпреки, че е един от последните създадени в България, има с какво да се гордеем. Ние успяваме много бързо да настигнем останалите, дори и да ги изпреварим по доста показатели. За тези 55 години имаме пет първи места – пет достигнати върха в историята на архива. Първият е, че имаме най-богатата колекция от османо-турски документи – над 10 000, от всички архиви в страната, разбира се, с изключение на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Второто е, че имаме най-голямата снимкова колекция – над 50 000. Третото ни постижение е от стъклени плаки – също най-много от всички архиви в страната – над 2 000. Четвъртото е, че имаме най-много лични архивни фондове – 270. Последното ни постижение, че първи в страната успяхме да приключим с въвеждането на новата информационна система на архивите. Още преди три години приключихме и качихме в интернет цялата фондова наличност, включително, фондове, исторически справки, инвентарни описи, до ниво заглавие на архивна единица.

Как става достъпът до дигитализираните архиви?
На официалната страница на Държавна агенция „Архиви“ има поле в горния десен край с надпис информационна система. Влизайки в търсачката се изписва съответния архив, след което ключови думи. Излизат всички записи, които имаме по търсената тема или за определена личност. За тези 55 години ние притежаваме 2 030 архивни фонда. От тях 1 750 са учрежденски или 1 560 л. м. дължина на папките, но изправени по височина, не по дължина. Информационният архив обхваща документи от 17 век – 1615 г., до наши дни. Това са множество ръкописи – османо-турски документи, гръцки, фотоснимки, карти, планове, чертежи, множество видео и звукозаписи. Много успешно върви дигитализацията на снимковия архив. Преди седем години започнахме да сканираме най-ценните снимки и те могат да се видят в снимковия сайт на агенцията във фейсбук. Вече сме качили близо 3 000 снимки.

Кои са най-ценните и интересни архиви, които съхранявате?
Голям интерес представляват документите, характеризиращи борбите за националното освобождение до 1912 г. Ценни са документите за Балканската война, тук е фондът на полк. Серафимов, на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, на Пейо Шишманов, на другите участници в национално-освободителните борби. Имаме много фондове и документи, свързани с първите промишлени предприятия в нашия край – с дърводобива, горското стопанство, рудодобива и т.н. Това е едно огромно богатство, което мисля, че съхраняваме при много добри условия, и информация за цялата тази наличност може всеки да получи дори от домашния си компютър. Фондовете, които съхраняваме, не са само от местно значение, но и от национален мащаб. Христо Попконстантинов е един от тях – стенограф на Народното събрание. Притежаваме документи от започването му на работа до смъртта му, защото той е работил до сетния си дъх. При нас са фондовете на Илия Белковски – съратник на Васил Левски, на Калин Найденов – министъра на войната, роден в Широка лъка, на Екзарх Стефан, на Георги Вулджев – родоизследователят, който събра над 300 родопски песни от района на Рупчос и направи родословие на всички родове. При нас е първата биография на капитан Петко войвода от 1895 г. и много други. Мисля, че архивът се превърна в една разпознаваема институция.

През годините увеличава ли се интересът на хората?
Този интерес е непрекъснат. Търсят се и нашите издания, посещават се изложбите. През тези 55 години сме направили 55 документални сборници, десетки изложби, стотици публикации в пресата. Работим със студенти, ученици, с административните, съдебните структури. Всичко това спомогна много за утвърждаването на архива и през последните години той се наложи като един търсен партньор. И мисля, че успяваме да помогнем на всички, които се обръщат към нас. Над 3 000 са и нашите приятели във фейсбук. Това не е за пренебрегване, защото там са младите хора. Само по този показател не може да кажем, че сме първи, защото Перник ни изпреварва с 6 000 приятели. Ние сме втори, но се надявам за 60-годишнината да имаме шест върха. Мисля, че сме успели да осигурим свободен достъп за всички, които са жадни да научат нещо повече за миналото и искат да пият вода от извора.

По какъв начин мотивирате гражданите да даряват ценни документи и лични архиви?
На всеки наш празник правим срещи с обществеността, с дарителите и връчваме грамоти. Това е първия жест на внимание към тях – грамота за съпричастност към нашата работа, за това че подпомагат нашата дейност. Контактите с медиите също са много ползотворни и допринасят за популяризирането на дарителската дейност. Обществото се отнася много положително и дава своето одобрение за такива жестове. Днес (вторник – б.а.) сутринта донесоха една оригинална снимка, благодарение на това, че са видели, че друг е направил същото. Хората, които ценят паметта, намират начин да стигнат до нас. Освен дарители имаме и сътрудници, които постоянно ни подпомагат за разкриване на личности върху снимките, събитията и пр. Контактът с медиите е много ползотворен, защото допринася истината за нашето минало да достигне до всички хора, да се почувстваме един общ организъм и да преодолеем най-сетне това празнословие и противопоставяне в обществото.

С какви трудности се сблъсквате в ежедневието си?
Трудностите са повече материални – все нещо не достига. В ежедневието, когато обичаш работата си, тя не ти тежи, колкото и да е голяма. Всичко е преодолимо, когато разчиташ на собствените сили и способности, но понякога материални неща ни затормозяват работата.

Какво е да работиш толкова десетилетия сред архивни документи, не се ли губи връзката с настоящето?
Лично за мен не се губи. Смятам, че да работиш в архива трябва да си ентусиаст. Освен любовта към документите и мисията, която те изпълняват в живота на хората, трябва също да не си много зависим от категорията време. По-скоро да си склонен да го възприемаш като триединство – минало, настояще, бъдеще, защото времето в архива е относително понятие. Въпреки тези почти 40 години работа, имам усещането, че скоро съм започнала и тепърва трябва още много неща да свърша. Удовлетворение ти дава това, че имаш възможността непрекъснато да правиш някакви откривателства. Днес сутринта (вторник – б.а.) получих много ценни документи от Христо Беров от Германия, който търси в архивите на Третия райх информация за своя роднина д-р Атанас Беров, чието име носи стоматологичната поликлиника. Той изпрати материали, които коренно променят това, което знаем – документи за начина, по който е загинал и снимки. С това коренно се промени тази история за единствения загинал в концлагер от нашата област. Тази ежедневна работа с документите в един такъв широк времеви диапазон от няколко века, и получаването на информация от първоизточника, без да е преминала през някаква деформация, дава възможност да се сдобиеш със знания, които ти помагат да достигнеш по-лесно до самата същност на събитието.
Архивът работи с миналото и за бъдещето. Това, което сега събираме, го пазим, за да може следващите поколения, връщайки се назад, да извлекат поуките от нашето време. Страстите ще отшумят, но ще остане това, което сме съхранили.

Елена Павлова

Коментари

коментара