Даниел Кадик: Българите трябва да се ядосат и да настояват за промяна

739

През последните 10 години, години на членство в Европейския съюз, кои са успешно проведените ключови реформи? – пита ръководителят на Фондация  „Фридрих Науман“ за Югоизточна Европа

Даниел Кадик е ръководител на офиса за Югоизточна Европа на германската фондация за свобода „Фридрих Науман“. Фондацията е организация с идеална цел, която поддържа либералните ценности, върховенството на закона и икономическата свобода чрез политически консултации и образователни програми в над 60 държави в цял свят.

Г-н Кадик, от коя страна на желязната завеса бяхте при падането на Берлинската стена?
Семейството ми живееше в Хамбург, в западната част на Германия. Въпреки това, дядо ми беше от град Кьонигсберг и имахме роднини там. Бях наясно, че част от семейството ми е там, но не можех да отида и да ги посетя. След падането на стената най-накрая можехме да ги посетим. И това беше шок. Наскоро дори писах по тази тема. Пътувайки с хондата на дядо си, имах впечатлението, че оператор постави сив филтър на света около мен веднага щом прекосихме границата. Изглеждаше като че ли цветовете са били изцедени от реалността.  Този ефект се създаваше не единствено за замърсяването на въздуха, което беше 15 пъти по-високо от това в западната част, но също така и от типичните социалистически сиви къщи. Селата стояха изоставени в разруха, като че ли никой не беше инвестирал в тях от края на войната, което в някои случаи беше и факт.
Пристигайки при роднините ни, като че ли разликата между нашия и техния дом не можеше да бъде по-голяма. Вместо апартамент в характерния за 80-те години стил, ние влязохме в къща с тоалетна на двора. Това, което видях, беше далеч от рая на работника или земеделеца, който социалистическата пропаганда се беше опитвала да налага.

Неотдавна телевизия ZDF излъчи документален филм за бягството на немски граждани от Източна Германия през нашата южна граница. Те бяха избивани по престъпен начин. Запознат ли сте с тези неща?
Да, напълно. През 2016 г. помогнахме за издаването на книга за това как германски граждани бягат от ГДР през България. Това е една много лична история на сегашния германски посланик в Русия, който е помогнал на приятели и близък роднина да избягат от диктаторския решим. Напълно съм съгласен с Вас – това което се случваше беше престъпление.  Хора бяха убивани, защото искаха да се измъкнат от системата в стремеж към по-добър живот на свобода. Бяха им отнемани свободите, достойнството и убивани. Никога не трябва да забравяме това, както и че не трябва да позволяваме на изкривеното чувство на носталгия, изкривено желание за „подреден и сигурен живот“ да заслепи очите ни от социалистическата система, която караше хората и в двете ни страни да страдат.

Доналд Тръмп премести Берлинската стена между САЩ и Мексико. Моля Ви коментирайте тази ситуация?
Според мен, тази аналогия е погрешна. Стената с Мексико има за цел да раздели две държави и да задържи хората навън. Стената в Германия беше изградена, за да държи хората затворени вътре.

Известно ли Ви е какво се случи у нас на 10.11.1989 г.? Тук се крие и генетиката на случващото се в България.
Гледайки протестите, които доведоха до падането на диктатора Живков, ми се иска хората в България отново да въстанат, но срещу случващото се днес. За съжаление обаче е налице чувство за незавършен преход, което се вижда от факта, че не се взеха мерки за лустрация и това, че наследникът на Българската комунистическата партия все още е втората по сила политическа партия с страната.

Как възникна идеята за написването на Черната книга за разхищенията на българското правителство през 2016 г., и каква е целта на написването й?
Този проект бе вдъхновен от германската Черна книга и за целта си сътрудничихме с германската Асоциация на данъкоплатците, която издава книгата в Германия. Навсякъде из България се виждат случаи на неправилно използване на парите, за които всички българи са работили толкова много.
И именно това искаме да напомним на всички в страната. Всяка стотинка, похарчена от държавата, от общините или администрацията трябва първо да бъде изкарана от самите граждани, а след това им е вземана под формата на данъци и такси. Това означава, че това са парите на самите българи и те не само трябва да знаят какво се случва с тях, но също така и заслужават да видят парите си изразходвани по разумен и полезен начин. Книгата представя само няколко примера, при които последното не се случва. И българите наистина трябва да се ядосат за това. Трябва да се ядосат толкова, че да настояват за промяна.

Бихте ли приели покана за представянето на Фондацията на свободата „Фридрих Науман“ в Смолян, като уточним и мои идеи във връзка със същото? Уверявам Ви, че ще изпаднете във възхита от красотата на нашата планина!
Разбира се, с удоволствие! Обичам да пътувам из прекрасната ви страна. Аз и моите колеги обичаме България, грижа ни е за случващото се тук и това е причината поради която посочваме нещата, които не се случват така както трябва.

Бихте ли включили Смолян в следващото издание на Черната книга, ако са налице необходимите доказателства и случай за това?
Разбира се, защото се стремим към случаи от цялата страна. Читателите трябва да могат да се свържат лично към случаите и поради тази причина досега сме публикували такива от цялата страна и на различно ниво: европейски средства, национално и местно ниво. Единственото, от което се нуждаем, са доказателства. Всички наши случаи са проучени и потвърдени.

За разлика от медиите, книгоиздаването у нас бележи невероятни успехи, естествено за тези, които се интересуват от ИСТИНАТА, ПОЗНАНИЕТО, ДЕМОКРАЦИЯТА и СВОБОДАТА. Как се приемат в Германия книгите на Тило Сарацин?
Книгите са един много силен инструмент за въздействие и влияние както за добро, така и за лошо. Пример е книгата на г-н Сарацин. Въпреки че в нея са описани интересни факти, книгата е използвана от новото дясно крило в Германия, за да аргументира своите възгледи. Вместо да съдейства за обществения дебат, книгата бе използвана за аргументиране и насаждане на конфликти.  Вместо да представи реалните проблеми, който отчасти бяха правилно описани, тя породи дискусия за предполагаема ксенофобия…

Намираме се на едно незавидно място в класацията по свобода на словото в света. На какво се дължи това според Вас?
Нивото на свобода на медиите в България наистина е притеснително. Със своята 113-та позиция в класацията на Репортери без граници страната се намира между Малдивите и Замбия.Тук се сблъскваме с най-различни проблеми. Неясната собственост на медиите създава липса на прозрачност, но също така и липса на отчетност от страна на медиите. Това естествено води и до вътрешна цензура. В допълнение са налице явно монополизиране и липса на възможности на пазара, както и ограничени възможности за реклама. Това означава, че се вземат редакционни решения, които са в полза не само на собствениците, но и на финансиращите институции. В България това доста често е самото правителство, което субсидира медиите с парите на европейските данъкоплатци и е създало различни зависимости. Не на последно място, налице е липса на журналистически стандарти, особено ако погледнете как биват обучавани журналистите и правилата, които самите журналисти поставят за себе си. Налице е нездравословна система, която поставя ограничения на обективната журналистика. За щастие, виждаме противопоставяща се тенденция, особено онлайн.

Уловил съм тревогата Ви при участието Ви в телевизия TV+, БНР и неколкократно в BiT. Често ми е задаван въпроса за различни процеси и явления у нас, въз основа на моя личен опит. Моля простете моята нескромност, но намирам за нужно и отговорно да предупредя обществото, че то отново има настройката да участва в поредните неуспешни избори – вече 27 години. Споделяте ли тази моя теза?
Не се притеснявам толкова от самите избори, колкото от неефективните правителства, които биват формирани. През последните 10 години, години на членство в Европейския съюз, кои са успешно проведените ключови реформи? Корупция, правосъдие, икономика, бюрокрация, организирана престъпност – на нито една от тези сфери не бе обърнато необходимото внимание през всички тези години и се опасявам, че и следващото правителство би продължило по този начин.

Анастас Барбов

Коментари

коментара