Д-р Мохаммед: Искрено съжалявам за катастрофата, но не мога да върна времето назад

8640
д-р Васим Мохаммед

В петък, 23 август, „Отзвук“ публикува информацията „Лекар от Индия едва не уби семейството си при катастрофа в Грохотно“, която предизвика висок обществен интерес. В понеделник в кратък имейл до редакцията съпругата на лекаря Силвана Горова разказа нейната версия (Съпругата на д-р Васим Мохаммед: Спирачките му отказаха). В интерес на обективността и представяне на всички гледни точки днес публикуваме и разказа на д-р Васим Замаир Мохаммед.

Уважаема г-жо Павлова,
Уважаеми г-н Маринов,

Мисля, че сме се виждали няколко пъти в офиса ви в Смолян, когато бях дошъл в района, за първи път. Познаваме се, и все още съм същият. Все още съм лекар, все още съм лечител, все още помагам на всеки, който е дошъл при мен, за помощ.

Както би случило с всеки, който сяда зад волана, така и на мене, катастрофата! Неочаквана, и не на правилно място. СЪЖАЛЯВАМ ЗА ТОВА, искрено много съжалявам, но нито мога да върна времето назад, нито мога да поправя грешката, която се случи. Но си взех поука и ще бъда нащрек всеки път, когато съм зад волана.

Аз наистина имам семейни проблеми, но трябва да ги решавам спокойно, а не по време на движение. В петък имах много ангажименти, но най-важният беше да отида да помогна на погребението на едно дете, починало в близкото село, и не исках да закъснея.

Карах детето си на задната седалка, но с промяната на настроението на майка му то се прехвърли отпред и дойде да гушка при мен, за да спре майка му да крещи и да се хвърля върху мене.

Последните 30-40 секунди преди катастрофа не помня какво се случи, защото бях ранен и пазех себе си, НО СЛЕД ПЪРВИЯ СБЛЪСЪК в бордюра, стената и коша, поех контрола над себе си и опитах да спра колата, или поне да пазя пешеходците. За съжаление, нито ръчната спирачка, нито скоростния лост, нито педалите работеха, но след като угасих колата от таблото, вече извън селото, колата спря сама. Аз веднага обадих на КАТ – Девин, на г-н Бразгов, и чаках до колата си, докато не дойдоха полицаите. Изпратих с хора, които дойдоха от селото, жена ми и детето ми, след като установих, че няма външни рани или вреди върху тях.

Изобщо не знам къде отиде жена ми, с кой е разговаряла и кой какво направи.

След като взех разрешение от полицай отидох до джамия за петъчен намаз в селото и после в полицейската кола чаках докато те приключиха с разпитите и огледа в селото. После те ме закараха до РПУ – Девин и чак тогава се осъзна, къде съм, какво се случило и какво направих.

От петък до днес не съм в себе си, но продължавам да си върша ежедневните дела и професионалния дълг. Виждам че в района съм предизвикал доста напрежение, недоверие и омраза след вашата статия, която наистина ме показва, че съм като някакъв изрод или терорист.

За това ви моля, ако може, да пишете истината, както е. Бях в полицията над 4-5 часа на разпит, и обяснения пред 10-12 полицаи. Ако са виждали някакъв проблем в мен или в моето психическо състояние, нямаше да ме пуснат да си тръгна, нито да ми върнат книжката и щяха да ми забранят да сядам зад волана.

На 39 години съм, и притежавам шофьорска книжка от няколко държави (включително от САЩ) след като успешно положих изпити (тест и кормуване) във всяка една държава.

Колкото и да съм лош човек, НИКОГА НЯМА ДА ПОСЕГНА НА МОЕТО СОБСТВЕНО ДЕТЕ!!!

Моята молба е да бъдете точни и праведни, и да ми дадете шанс да оцелея в тази красива държава и да бъда полезен с моята дарба и знания на хората, които се нуждаят. Или поне да не ми посегнат по пътя някъде заради непроверени факти, публикувани от вас.

Искрено,
д-р Васим Замаир Мохаммед
Девин

 

 

Коментари

коментара

Реклама