БСП винаги участва във властта, независимо кой управлява

329
Лъчезар Заркин

Интервю с Лъчезар Заркин, син на убитият от комунистите дисидент и поет Георги Заркин

Г-н Заркин, как виждате събитията у нас след 09.09.1944 година и 10.11.1989 година?
Обществото в нашата родина се дели на „наши“ и „ваши“ хора. Две трети от моите сънародници са свързани с бившата комунистическа партия и са „наши“, а останалите хора нямат никаква обществена или политическа подкрепа. А преминаването от едната категория в другата е невъзможно. Това ограничение е много сериозно посегателство върху личността. И по този начин хората се принуждават да приемат най-тежката духовна и икономическа зависимост. В резултат на тази дискриминация има мъже без достойнство, жени без чест, младежи без идеали, а възрастни без надежда. Комунизмът беше психическо отклонение, а сегашният “преход“ върти в безпътица, като целта е младото поколение да не разбере нищо съществено от истинската съвременна история. За да успее комунистическата кауза в България, след 09.09.1944 година бяха избити над 300 хиляди достойни българи. А друга огромна група българи в продължение на десетилетия, бяха осъждани, малтретирани и убивани в комунистическите лагери и затвори. Много хора бяха убити без съд и присъда, други безследно изчезнаха, а по техен адрес в последствие умишлено се разпространяваха гнусни лъжи и клевети. А близките на всички жертви и пострадали от комунизма бяха преследвани и унижавани като трета категория хора в собствената си държава и още се третират като такива.
Кадрите на Държавна сигурност и техните наследници овладяваха всичко, което беше собственост на тоталитарната държава. Източиха всички парични фондове.
ДС създаде опитомена опозиция с техните явни и тайни подлоги, които излъгаха гласоподавателите, че ще се потърси сметка на бившите управляващи и че ще бъдат лустрирани, а се получи точно обратното.
Всички кадри на БСП заемат престижни държавни и общински длъжности, независимо коя партия е на власт. Те винаги участват във властта.
Това е най-кратката анотация, която мога да направя за съвременна България, като наследник на убитите от народната милиция дядо ми Атанас Лазаров Заркин и баща ми Георги Атанасов Заркин.

Моля, споделете сагата за Вашите родственици, избити след 1944 г.?
В края на месец септември 1944 г. дядо ми Атанас Заркин, заедно с още 67 достойни български граждани от Самоковска околия, след като са жестоко бити са хвърлени живи от една 138 метрова пропаст, наречена Черната скала, намираща се над курорта Боровец.
Измъкнати са посред нощ от домовете им от новосъздадената народна милиция, за да не се върнат никога вече. След убийството всеки един от убийците разпространява най-отвратителни лъжи. А наследниците на жертвите и техните близки са обявени за неблагонадеждни за цял живот и търпят големи мъки и неволи, докато са живи, от убийците и техните наследници.

Какво се случва с Вашия изключителен баща и творец?
Баща ми Георги Заркин е четвъртото дете в осиротялото неблагонадеждно семейство. С големи усилия и лишения завършва Селскостопанския техникум в Ихтиман, а след това и задочно кинематография. Създава семейство през 1961 година в гр. Самоков. От 1964 г. работи като журналист във вестник „Земеделско знаме“. В журналистическата си дейност се запознава с Иван Тодоров – Горуня и е детайлно запознат с готвения преврат срещу Тодор Живков. След убийството на Горуня баща ми създава нелегална група, която разпространява позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу тоталитарната власт. Разкрит е и осъден за организиране на група и подготовка за сваляне на комунистическия режим в България. Присъдите си изтърпява в Старозагорския и Пазарджишкия затвор, където през 1977 г. е жестоко убит.
През месец август 1968 г. в Старозагорския затвор баща ми написва протест против нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия и провежда 28 дневна гладна стачка в знак па солидарност с чехословашкия народ, за което е осъден с вътрешна присъда.

Господин Заркин, удивен съм, от изключителния дух на Вашия баща. Споделете нещо и за Вас!
Аз съм роден през 1962 г. в гр. Самоков. Средното си образование завърших там, след което отбих редовна военна служба в Строителни войски. След казармата завърших учителския институт в гр. Дупница. Впоследствие работих като треньор, учител и директор в родният си град. След 10.11.1989 г. активно се включих в работата за демократични промени в нашата страна, бях областен координатор на СДС, Демократическата партия и Клуб на репресираните. Задочно завърших две специалности в Софийския университет. Семеен съм и имам три големи деца. В момента съм кандидат за евродепутат от коалиция „Възход“. Смятам, че имам необходимия професионален, личен и организационен опит в живота и смятам, че мога да бъда многостранно полезен за реализация на много полезно осъществими идеи за нашето общество. Издател и автор съм на документални книги и книги от творчеството на моя баща.
От началото на 90-те години с моя близък приятел и съратник Стоян Шиеков работихме в ресторант „Синият лъв“ в гр. София, където беше неформалната централа на демократичните сили в България. Там организирахме и провеждахме стачки, блокади и подготовки за избори. Познавам се лично с много хора, които представляваха демократичното лице на България. Последните няколко години активно работя с истинския патриот и директор на вестник „Свободно слово“ г-н Димитър Николов.

Господин Заркин, книгоиздаването е труден и сложен проблем. Вашият баща има изключителна драматургия. Желаете ли да Ви помогна в тяхното издаване? Контактувам с редица издателства, при това от най-реномираните у нас.
Да, г-н Барбов, ще Ви бъда признателен, а и мисля че за родопчани ще бъде много интересно, особено като се има предвид, че той е написал трагедията „Орфей и Евридика“ в стихове, а също и трагедията „Васил Левски“, отново в стихове. Мисля, че тези творби ще предизвикат интерес, а и са актуални към днешния ден.
Интервю на Анастас Барбов

Коментари

коментара

Реклама