Борис Влахов: В Чепеларе направихме най-добрата детска школа по тенис на маса в България

1057
Борис Влахов

Визитка: Борис Влахов е роден в село Розово, община Брацигово. Още на 15 години е напуснал родното място, за да учи в Електротехникум „Ленин“ в Пловдив. Впоследствие завършва Националната спортна академия специалност „Тенис на маса“. От дете се занимава със спорт. Играл е известно време футбол във ФК „Тракия“. След казармата съдбата го изпраща в Панагюрище като млад треньор по футбол. Бил е и физкултурен организатор. По-късно започва да играе тенис на маса професионално и като състезател печели много медали. На 35-годишна възраст поема отбора по тенис на маса в Панагюрище. През 90-те години става старши-треньор на националния отбор за девойки. „Смея да кажа, че беше успешна моята треньорска дейност на национално ниво. Бяхме между първите десет в Европа“, споделя Влахов. Като клубен треньор в Панагюрище отборът печели множество титли. През 2005 г., след като отборите на Панагюрище стават шампиони във всички възрасти, е поканен да работи в Чепеларе, където е и до днес. След възстановяване на спортното училище той става и преподавател.
Борис Влахов има две дъщери, които също са били състезателки по тенис на маса. Елена Монева (Влахова) в момента е старши преподавател по тенис на маса в УНСС. Малката дъщеря – Мариета Димитрова, е учител по физкултура в Панагюрище.

Г-н Влахов, от колко години съществува клубът в Чепеларе?
Клубът съществува от 1993 година. Печелили сме много награди през годините. В последно време по-малко, но такива са сега събитията. Името ни е Спортен клуб по тенис на маса „Амер Спортс“ – Чепеларе. Три са факторите, които го правят един от сериозните в България. Той съществува с подкрепата на предприятието „Амер спортс“. Във времето назад имахме представителен отбор в „А“ група жени, много сериозен, печелили сме бронзови медали и сме играли за Европейска купа. Сега това не е мираж, идеята е възродена. От десет години насам спортната политика на клуба беше променена. След възстановяване на спортното училище в града идеята беше спортният клуб да бъде поставен на масова основа, така че да се развива стабилна детска школа. Няма да изброявам отличията ни, те са твърде много. Бих казал не по-малко от 30 шампионски титли в различните възрасти. Началото беше изключително стабилно. Бях поканен от тогавашния кмет Тодор Бозуков, на когото няма как да не благодаря, и от Емил Трифонов – един от изпълнителните директори на „Амер спортс“. Запретнахме ръкави и направихме сериозен клуб, със сериозна база. Благодарение на общината и фабриката до ден-днешен Чепеларе има една от най-хубавите зали за тенис на маса.

Колко години сте в Чепеларе?
Вече 12 години съм в града. Идеята беше да съм тук за две-три години. По онова време бях треньор на националния отбор девойки. Прегърна ме идеята и това, че може да се работи добре. И резултатите не закъсняха. Направихме тук може би най-добрата детска школа в България. И така останах в Чепеларе.

Някои от шампионите продължават ли да играят?
Времето минава, децата порастват. Много ми се иска да спомена част от имената и на тези, които поставиха основата на този спорт в града – Каролина Лилова – неколкократна шампионка на България, Еди Негалов – сериозно име в българския тенис, Нелина Петришка. Те са възпитаници на спортното училище и изключително помогнаха на децата от детската школа и тогава излязоха имена като Христо Христев, който направи сериозно име и все още играе. За него може да се каже, че е спечелил най-много титли за Чепеларе. Геогри Губеров и брат му Иван Губеров, които тази година заминаха за Дания и вече играят там. Красимира Ардинска в момента е гръбнак на школата, дълго време игра преотстъпена за панагюрския клуб. Евдокия Янкова, която в момента живее в Германия с майка си и също играе там. Можем да изброяваме много.

Талантливи деца в Чепеларе има, има ли сега такива, които могат да продължат с нови успехи?
На практика талантливи деца винаги е имало и аз се надявам, че винаги ще ги има. Има в момента попълнения, на които залагаме много надежди. Много хора си помислиха, че излизайки на големите състезатели, в Чепеларе повече няма да има тенис на маса. Нещата не са такива – тежки са, няма да скрия. Но през тази година клубът ще участва с представителни отбори жени в „А“ републиканска група. Върнахме мечтата на някои хора. Красимира Ардинска се връща в Чепеларе, бившият капитан на женския отбор Гергана Атанасова също, и разбира се, имаме няколко млади попълнения от детската школа. Ще се състезаваме също с представителни отбори за девойки – старша и младша възраст, юноши – старша и младша възраст и мъже във „В“ републиканска група 1. В Спортното училище учат 18 ученика с профил „Тенис на маса“, детската школа набира нови таланти. Няма да крия, че всичко е много трудно, има обективни фактори, които оказват влияние. Искам отново да подчертая, че „Амер спортс“ помага много. Благодарение на фабриката основно издържаме клуба. Спортното училище също има своя принос, със своето ръководство в лицето на директора Слав Аговски, общината със своята намеса в спортната база от миналата година насам. Сега е удоволствие да се влезе в залата, защото има ред, поддържа се хигиена. От там нататък нещата опират до трудолюбие и ред. За съжаление факторът родители – общество, както навсякъде другаде, и при нас се оказва важен. Може би аз имам голяма вина, че наложих още с идването си тук едно начинание, което не е от най-популярните. В Чепеларе се спортува без никакви финансови задължения на родителите. Моето мнение е, че когато родителят, макар и малко, си плаща, той търси отговорност за това, което се случва. Обществото сме ние, но като че ли то не приобщава както трябва децата. Ние сме длъжници на децата.

Какви са амбициите ви за настоящата спортна година?
Спортната и учебна година започна на 1 септември и ни предстои много работа. Амбициите ни са първо да съхраним това, което имаме. Второ – отборът в „А“ републиканска група да не е буфер, а да бъде един добър тим. Надявам се останалите също да играят важна роля в групите. Но истината е, че трябва да издирваме отново таланти, да накараме обществото, а и самите родители да знаят, че мястото на децата е в спортните зали, на спортните полета и да приобщаваме подрастващите към спорт и здраве, а не да ги пращаме на улицата сами.

Коментари

коментара