Българи и роми, газещи кал от 40 години, заедно на протест

895

Българи и роми, живеещи на улица „Младост“ в Смолян, излязоха вчера заедно на протест. „Търпението ни вече се е изчерпало. Настояваме да се довърши пътя, за да не газим постоянно в кал. Елате, вижте какво е. Според вас нормално ли се живее в такава среда“, негодуват хората.

„И това, което виждате тук е върху асфалт. Да не говорим какво е нагоре. Всички отпадни води се стичат на пътя. Изкарваме децата чисти. Докато стигнат до детската градина и училището, вече са станали половината в кал. Просто е ужас. Нямаме контейнери за боклука. Принудени сме да го събираме на купчини до къщите си, от където идват да го събират камионите на „Титан“, гневи се Александър Георгиев.
Не асфалтираната част от улица „Младост“ е дълга не повече от 400 метра. Там обаче живеят над 500 възрастни и още толкова деца. И всички до един настояват да им се направи нормален път, за да не газят в кал.

Ни е не сме втора категория хора, трудим се и сами изкарваме прехраната си и искаме да сме чисти и спретнати, казва Александър Георгиев

„Идват от „Титан“, изчистват улицата до асфалт и при следващия дъжд отново газим в кал. „Дори и ние сами сме си почиствали. Бяхме събрали на купчини пясъка и пръстта. Вижте, при всеки дъжд какво става“, казва Тодор Николов. Единственото решение на проблема е да се асфалтира горната част на улицата, където живеят ромите.

Тодор Николов се ядосва, че при всеки дъжд положението с улицата става ужасно

„Първо трябва да се хванат водите в дерето, което вече се е запълнило с пръст и не може да ги отвежда. Голяма част от къщите на ромите са хванати в канализация. Но от ливадите водите се стичат при всеки дъжд и топене на снеговете надолу и вървят по шосето. Камъни, чакъл, пръст, всичко върви надолу. На всеки избори малко им пооправят пътя, замажат им очите, за да гласуват. И после ги забравят“, коментира Тодор Николов.

Според потърпевшите причината е в наслагани наноси в дерето отгоре. Хората са на мнение, че първо трябва с багер се издълбае дерето, за да може да отвежда водите. А сега вместо да върви в корубите, водата се стича по пътя.

Колкото по-нагоре се качва човек, калта става още по-голяма

„Много народ сме, вижте в какво сме принудени да ходим. Миналия ден хванаха няколко роми да режат незаконно няколко паднали дървета. Идваха от горското и МВР и тогава пробиха пътя с високопроходими коли. Добре че не се наложи пожарна или линейка да влиза, защото нямаше да може. Ужас е. И това, което виждате тук е върху асфалт. Да не говорим какво е нагоре. Всички отпадни води се стичат на пътя“, допълва още Николов.

„Изкарваме децата чисти. Докато стигнат до детската градина и училището, вече са станали половината в кал“, гневи се Александър Георгиев, който живее в една от къщите на махалата.

Малки и големи ежедневно газят в калта на неасфалтираната част на улицата

Хората от района са инициирали подписка с над 300 подписи. Жалбата им е внесена в Община Смолян, като им било обещано още миналия понеделник да изпратят комисия, която да огледа проблемната улица и да се обсъди какво решение да се вземе. До сега обаче никой от администрацията не е пристигнал. „Когато заваля снегът ни блокира напълно. Болни деца, възрастни хора, нямаше изобщо излизане навън. При нас линейка не се качва, чака до гаражите, шофьорите отказват, защото ще разбият колите. Аз също имам кола, но с нея не мога да стигна до дома си“, посочи още Георгиев.

Проблемът с улицата не е от сега. Хората 40 години чакат асфалт и да им се оправи достъпът до домовете им. „Сещат се за нас само преди избори. Тук живеят над 1 000 човека заедно с децата, а от тях избирателите са над 400. Когато дойде време да се гласува всички идват, обещават, замазват ни с нещо очите и после никой не се сеща, че има да се изпълняват обещания. Въобще ние не съществуваме на картата. Погледнете г-жо, вижте го със собствените си очи по какво сме принудени всеки ден да вървим. И това е в един областен град, един курортен град. Едно село Турян, в което живеят 7 човека е асфалтирано. Тук живеят над 1 000 човека и газим в кал. Правим бани, тоалетни, опитваме се да живеем нормално, пък нямаме канализация. Нормално ли е това“, питат живеещите на ул. „Младост“.

Те са възмутени от бездействието на общинската администрация по отношение на техните проблеми. Хората се чувстват като втора категория хора, дискриминирани в собствената си държава и в родния си град. Дават дори пример, че там където живеят българи горе долу има асфалт, не е идеален, но има, а при тях няма нищо. Ядосват се, че управляващите все се хвалят какво са направили, а в днешния 21 век все още има квартали, в които няма асфалт. През калта прозират тръбите на питейната вода, които много лесно могат да бъдат прекъснати и хората да останат без вода.

Три пъти писали до кмета Николай Мелемов. Искали са да се срещнат и с него, но никой не им е обърнал внимание. По техни думи той е идвал при тях само един път, през първия мандат. „Още в началото дойде, каза че ще се опита да постави асфалт. И с тези думи той приключи с нас, остана само с опитването. Пристигна да види къде се намира махалата, да се запознаем и до там“, добави Емилия. Тя е семейна с две деца, едното е първолаче, другото ходи на детска градина. Детето й е отлична ученичка, но само тя си знае как ги закарва до училището и детската градина. Хвалят се, че всичките им деца в махалата ходят на училище и детска градина. Нито едно не е останало в къщи.

Емилия (в ляво) всяка сутрин води децата си на градина и училище, обути с гумени ботуши, за да останат чисти краката им

Ромите на улица „Младост“ са кротки и се надяват, че няма да се стигне до там, че да предприемат крайни мерки. Според тях много лесно може да се организират и да протестират пред сградата на Общината. „Но ние искаме да стане така както е редно. Пуснахме една жалба, после втора и трета. Имаме входящ номер. Сега викнахме вас. И ако не вземат някакви мерки, вече ще прибегнем до други способи“, посочи Георгиев. Той добави, че си плащат съвестно данъците за къщите, за колите. Плащат си и сметките за вода и електричество. Когато трябва да дават пари са третирани като равноправни българи, но когато трябва да им се направи нещо в квартала, са забравени от Бога. „И аз искам да си карам детенцето чисто и спретнато от училище до вкъщи. А не да носим гумени ботуши, за да не се измокрим и нацапаме. Защо си мислят българите, че всички цигани са мизерници, прости и не заслужаваме нормален живот. Това не е така“, казва Александър, който учи задочно за електротехник.

Живеещите там си спомнят, че единствено Данчо Киряков, когато бил кмет е направил нещо реално за тях. „Тогава положиха чакъл, изравниха нивото, но след него Дора Янкова не го асфалтира и чакълът се изнесе от дъждовете. За два мандата по нейно време са сложени само две коруби. Настоящият кмет обаче нищо не е направил. „Ако го бяха запечатали сега щеше да бъде чисто и нямаше да газим кал“, допълват хората. Те са убедени, че ежедневно са изправени пред риска от епидемия. „Пак идват избори, пак ще дойдат и ще обещаят, ще ни свалят звезди, но ние вече няма да се излъжем“, заканиха се хората.

Елена Павлова

Коментари

коментара