Актрисата Десислава Минчева-Тодорова: Няма пораснали възрастни, има пораснали деца!

619
Десислава Минчева - Тодорова

Деси, на 21 март ще отбележим Световния ден на кукления театър, а ти си в момента единствената в Смолян, която се занимава с този вид изкуство. Как започна всичко?
Към 30 години се занимавам с театър, от малка започнах. В началото само с пеене – тръгнах с оперетата в читалището в Устово. Направихме няколко спектакъла и те ми бяха първата крачка към театъра. Работихме с композитори, режисьори, съвсем професионално. Когато играхме в София имах много хубава среща с диригентката Росица Баталова, която дойде и ми каза: „Трябва да кандидатстваш в Музикалната консерватория и после ще дойдеш тук в музикалния театър и ще бъдеш прима“.

Така и не си я послушала, но как се насочи точно към кукления театър?
След като гледах един спектакъл на пловдивския куклен театър в Смолян. Казваше се „Дон Кихот“. Когато го видях си казах, че точно това искам да правя. Те пееха, играеха – в актьорски план и с кукли от хартия. Правеха всичко, което аз мога да правя. За мен това беше изкуство. Знаеш ли, че три пъти кандидатствах във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ – б.а.). В онези години не беше лесно да те приемат. Сега, който не е решил, той не приет, а Академията няма тази сила и качеството, което даваше. И така обучението ми във ВИТИЗ, а след това и като попаднах на Петър Тодоров (съпругът на Деси – б.а.), който е завършил при Юлия Огнянова също куклена режисура, определиха бъдещето ми. Когато завърших Петър направи една трупа Театър за нови форми „Щрих“ и се заехме с експериментални неща. Бяхме едни от първите, които правихме т.нар. визуален движенчески театър. Пътувахме много – по целия свят. С първият спектакъл „Алиса точка Любовта“ бяхме в Англия, Казабланка, Америка. След това започнах да работя с хореографи и в един момент правихме само т.нар. физически театър. Оказа се, че това, което може да каже тялото е много повече отколкото едни думи. Сега знам как да работя с цялото тяло, с глас и визия. Много от колегите разбраха, че трябва да се търсят нови форми. Не е само да изкараш кукличките и да играеш на параванчето. Когато използваш цялото тяло като кукла и вкараш визуална среда, правиш много повече.

Кадър от постановката „Аз душата“. Снимката е правена на голяма преспа сняг на езерата

Основната ви публика са децата, но в последно време започнаха да се правят и постановки за възрастни, защо?
Да, последните години в България започна да се прави куклен театър за възрастни. С „Аз, душата“ бяхме едни от първите. Аз играя с една огромна кукла и ми се чудеха как изобщо я вдигам. И тя е примерът за това как физически, заедно с куклата можем да играем и да завъртаме цялото действие. Сега във всички по-големи куклени театри има програма за възрастни. В Стара Загора е „Страх“, в Пловдив „Вграждане“, в София мюзикълът „Авеню Кю“. Сега най-новият спектакъл, който направихме, и с който сме номинирани за „ИКАР 2019“ е „Филифьонката, която вярваше в бедствия“ по разказ на Туве Янсон на Бургаския куклен театър. Бях поканена като гост-актриса и Петър като гост-режисьор. Играя заедно с моята колежка Неделина Роселинова и в нейно лице си намерих партньор, и е голям кеф.

С Неделина Роселинова във „Филифьонката, която вярваше в бедствия“

Спектакълът е с номинации за „ИКАР 2019“ в две категории?
Да, за актьорски дует и за спектакъл. Но това не са ни първите номинации за „ИКАР“. Първата беше за „Кокошка с брошка“ за спектакъл, след това „Сливи за смет“ за актьорско майсторство. Но тогава според регламента имаше само една награда и ние бяхме номинирани заедно с композитор и сценограф, което не е сравнимо.

Деси в „Кокошка с брошка“ в Англия

Възрастните захласват ли се по куклите?
Да, определено се захласват. Тази форма, която е нова за България и публиката, се оказва привлекателна. Когато видят един актьор с три кукли и една история, която е сериозна като тема, обаче пресъздадена малко по-различно, се възприема по друг начин. И по този начин провокираме. Но има и нещо друго – няма пораснали възрастни, има пораснали деца. Ако си запазил детското вътре в себе си, всичко ще ти е интересно и любопитно.

Какво е да си от една страна кукловод, а от друга актьор и да успееш да завладееш публиката?
Този процес е взаимен. Отдаваш една енергия на публиката, те я преработват и връщат. Това е като сеанс, както казва една приятелка – психиатър. Публиката не го разбира, но участва и накрая тези хора излизат и не знаят защо им е толкова добре. А те са пречистени, ти си им дал нещо различно – храна за размисъл. Имах случай, при който една жена след спектакъла ми каза: „Толкова много ми хареса, че нищо не разбрах“. Постановката се казва „Кълбо“ и в нея си партнирам с хореограф-танцьор от Словакия. В кукления театър не е като в драматичния – информацията да ти е сдъвчена. Аз оставям неща за размисъл, подхвърлям образи, музика или дума.

В кукления театър основното са куклите, кой се занимава с тяхната визия и изработка?
Поръчват се за всеки спектакъл. В София има кукломайстор, който ми изработва куклите. Той прави основните неща, а допълнителните неща и поддръжката я правя аз.

Имаш ли любими кукли?
Куклите са част от моя живот. Нямам любими кукли, всичките са част от мен. Прекалено много ги обичам, целувам ги като живи. Случвало ми се е да ме питат дали сама играя, защото виждат на сцената двама-трима. Отговарям им, че сме били аз и още две-три кукли. Когато пътуваме със самолет изобщо не ми пука за личния багаж, въпросът е да ми дойдат куклите и декорчето. За „Кокошка с брошка“ имам един сандък, който е 21 кг. и може би за това съм много освободена да пътувам. Малко повече багаж имам за „Сливи за смет“ – три кукли и магаре.

Имате ли нови проекти?
Да, подготвяме нов проект за „Пловдив 2019“. Премиерата ще бъде в началото на юни месец от 1-ви до 5-ти. Включени сме в официалната програма с четири представления и премиера. Спектакълът се казва „Концертът“. Няма да издавам повече за него, освен, че куклите са повече от предните постановки и е доста по-различно. Тази година ще отбележим 15 години откакто създадохме Фондация „За Родопите“ от името, на която правим нашите спектакли. Смятаме да отбележим годишнината в рамките на фестивала „Забранено за възрастни“, който ще се проведе от 30.09 до 4.10, или със специален спектакъл в Смолян с изложба, показваща пътят, по който сме минали и всичко, което сме направили. Мисля, че ще е едно хубаво събитие за града. В Смолян не си дават сметка, но ние направихме популярен този град в целия свят. Много горда съм с това.

И в тази връзка със съпруга ти Петър Тодоров обиколихте доста международни сцени, стигнахте чак до Перу. Как ви приемат в чужбина?
Дадох си сметка, че сме били почти на всички континенти – от Азия, Африка, Северна Америка, Австралия, Европа и сега в Южна Америка. Мога да кажа, че чисто емоционално за мен най-готината публика е в Индия и Перу. В Индия играеш сам на сцената, а хората срещу теб са към 2 000. Беше леко стряскащо. В началото се чувстваш все едно си на футболен стадион, но когато излезеш всички замират и настава пълна тишина. Невероятно емоционална публика. На любовната сцена в тишината се чува само едно „Оооох“, като в сапунен сериал. Много им хареса нашата българска музика. И в Индия и в Перу хората са много ритмични и се влюбиха в нашата музика. В Перу направих и уъркшоп с българска музика и танци. Учих ги да пеят и танцуват. А накрая дойде една жена и ме попита къде може да научи нашия език, защото много й харесал.

Любовната сцена в „Сливи за смет“

Как преодоляваш езиковата бариера по време на спектакъла?
На всякакви езици съм играла – китайски, турски, руски, иврит, испански, но винаги вкарвам и по някоя българска дума, за да чуят разликата. „Сливи за смет“ е най-лесна, защото са пет изречения. Докато „Кокошка с брошка“ има текст и него го научих на четири езика – английски, словенски, турски и български.

Какво ще си пожелаеш?
Пожелавам на всички да са здрави и аз да съм здрава. Да съм с това оптимистично мислене – да харесвам, да обичам, да не се ядосвам за глупости. Искам да провокирам хората, да имам достатъчно физическа сила, вътрешна енергия и да продължавам да правя това, което обичам.

Елена Павлова

Коментари

коментара