Адв. Екатерина Станчева: Живеем във време, в което усещането за справедливост намалява с потресаваща скорост!

864

Екатерина Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право. Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.

Г-жо Станчева, 16 април е Денят на българската Конституция. Днес 140 години след създаването й спазва ли се тя, и хората имат ли защита от нея?

Българската Конституция е онзи основен закон, за който винаги се сещаме когато устремът за опазване на правата и законните интереси, както на обществото като цяло, така и на отделния гражданин, е възпрян. Това означава само едно, че възвишените идеи на големите български възрожденци за постигане на демократичност и напредничавост на младата ни държава с многовековна история през далечната 1879 година, все още са живи. Тези възвишени идеи и в днешно време олицетворяват защитата на изконните права и свободи на българските граждани, залегнали в Конституцията и определящи я като символ на съществуването на държавата ни като правова. Днес живеем динамично в едно сложно време, което непрестанно поставя на изпитание уменията ни да различаваме доброто и злото, а въпросът за наличието на лична свобода да направим справедливия избор не винаги зависи само от отличните професионални умения, от добре оборудваната кантора или от продължителния стаж. Не случайно, за нас юристите е крайно наложително да прибавим допълнително към горните качества и условия, огромни дози кураж, смелост и почтеност. Затова, от изключително значение е стожерите на Конституцията да бъдат преди всичко хора с високи морални ценности и устои.

Все по-често политиците говорят за ремонт на Конституцията. Има ли такава нужда?

В отговор на бързо променящите се икономически и конюнктурни условия не е невежество и/или дефект да промениш дори такъв основен закон, какъвто е върховния закон на една държава. Невежество е обаче, когато инициативата за тези промени е предпоставена от скандали на политическо ниво, свързани с висши съдебни структури, като Висшия съдебен съвет и Прокуратура, например. При тази фактическа обстановка, опасността от неизбежната употреба на политкоректност е значителна, а тя е доказано един от най-вредните механизми при изменение на всеки един нормативен акт, особено когато целта на промяната е възвръщането на доверието в съдебната система. В държавническите среди отдавна се дебатират някои смислени конституционни промени по отношение на вида избирателна система и броя на народните представители, отпадането на фигурата на Великото народно събрание с оглед своевременността на коригиране на основния закон, промяна в конструкцията на въведените права на „безплатно“ образование и здравеопазване, които не намират фактическа опора в днешно време и реално възпрепятстват реформите в тези два сектора и т.н.

Съумява ли съдебната система да отстоява правата на хората?

Съдебната система като съвкупност и взаимовръзка от институции е правораздаващ и правоохранителен орган, имащ за цел безпристрастно да въздаде справедливост въз основа на истината и да осъществи превенция. За огромно съжаление, трябва да признаем, че живеем във време, в което усещането за справедливост намалява с потресаваща скорост. Гражданите – участници в съдебни производства, все по-често стават притежатели на съдебни актове, които в следствие не се изпълняват, в които липсват мотиви или мотивите са такива, които самите те спонтанно определят с думите „сякаш съшити с бели конци“. Също така стават свидетели на избирателна комуникация в досъдебните производства, на неуважителна атмосфера в съдебните зали между съдии, адвокати и прокурори, на условни присъди за тежки престъпления, на прекратяване на досъдебни производства въпреки представени безспорни доказателства, на вещи лица, чиито експертизи не са обективни, както и на извършители на престъпления с множество условни присъди в биографията си, разхождащи се свободно край децата ни.

Скандалите по високите етажи на властта разтърсват ежедневно обществото. Какво показва това?

Видимо, те разтърсват болезнено българското общество заради усещането, че държавата се владее от арогантен олигархичен кръг, а държавността е застрашена от обсебваща корупция. „Суджукгейт“, инструкции по телефоните към иначе независима власт, видимо некачествени ремонти, изпълнени със средства по оперативни програми, явни роднински назначения в държавната администрация и т. н. „Апартаментгейт“ е поредната дискредитация на правото и законността у нас и това е така, не защото една имотна сделка не отговаря като механизъм на една законосъобразна сделка, а защото точно такава сделка с точно такива параметри е приоритет единствено на хора от изпълнителната власт или от тяхното обкръжение. Очевадно е, че са напазарувани мълчание и протекция. Трябва да си припомним, че в развитите правови държави, предполагаема сфера на влияние или съмнение за корупция се разследва не само в публично-частните взаимоотношения, но и само в частните такива. Вярвам, че е време, юристите да започнат да утвърждават духа на закона. Считам, че предизвикателство за всеки един от нас е извършването на проучване и анализ на подобен вид казус, който освен правните изводи, следващи се от прочита на буквата на закона, следва да приобщи в огромна степен и констатации, породени както от духа на нормите, така и от общоприетите в цивилизованите правови общества, очаквания за морал от определени лица и институции.

Успявате ли адвокатите да се преборите с тежката и тромава държавна машина?

Смея да споделя, че адвокатите сме смели и дейни хора. Ежедневието ни преминава в непрекъснати усилия да защитим по достоен начин правата и законните интереси на нашите доверители. Много колеги ще потвърдят, че нямаме установено работно време. Дори безсънните нощи се превръщат в работен процес. Преживяваме не само казусите, но и личните истории на нашите клиенти. Разбира се, често се сблъскваме с административна некомпетентност, неправилни вътрешноорганизационни актове – инструкции, указания, методики, които чиновниците раболепно изпълняват, въпреки че представяме доказателства за действия в обратна посока. Един касателен пример за това е упоритото изискване за предоставяне на удостоверение за актуално състояние на дружествата, въпреки публичността на Търговския регистър в Агенцията по вписванията. Липсващото работещо електронно правителство също е един сериозен и утежняващ работните процеси фактор. Понякога имам усещането, че държавната администрация не работи в услуга на хората и не е с обърнато лице към тях. Истината е, че призванието на адвокатите е да водят битки за справедливост и да изискват такава, и явно се справяме отлично, щом често срещу гилдията се водят кампании за нейното дискредитиране и за уронване на престижа на адвокатската професия. Но, ние ще продължаваме, защото за нас истината трябва да се отстоява, а и страхът не ни е присъщ. Един от основните стълбове на правовата държава е адвокатурата. Ако имаме мълчалива и зависима адвокатура, правовата държава е застрашена. Като единствената свободна професия, регламентирана в Конституцията носим отговорността да отстояваме върховните принципи на независимост, свобода и самоуправление, за да гарантираме в максимална степен спазването на законността и човешките права във всяка сфера на обществения ни живот. Не сме безучастни към случващото се в държавата ни. Борим се с порочни практики, като насрочване в едни ден на множество съдебни заседания, невъзможността по електронен път да получаваме документи, инициирането на дисциплинарни производства срещу нас от ответна страни в настоящ съдебен процес и липсата на съответен съдебен контрол за дисциплинарното производство. Изискваме все повече отчетност и прозрачност от ръководните ни органи. Възразяваме срещу липсата на специални познания и умения, и работим усилено да регламентираме забрана за упражняване на адвокатска дейност от лица с неюридическо образование посредством промени в Закона за адвокатурата. Всички тези наши усилия са насочени единствено, за да защитим в максимална степен гражданите и техните права, защото това е отражение на нашата работа, нейното качество и престижа на професията ни като цяло. Обществото трябва да знае, че една силна и независима българска адвокатура предпоставя абсолютната гаранция за опазването на законността, човешките права и свободи.

Гилдията излезе на протест срещу законовите промени, които задължават адвокатите да информират службите за клиентите си. Според вас това форма за натиск върху защитниците ли е?

Безспорно е натиск върху адвокатурата. За да я направят зависима, послушна и страхлива. Факт е, че промените в Закона за мерките срещу пране на пари взривиха адвокатската гилдия. Неправилно и неточно транспонирана в закона, една директива на практика създаде предел на адвокатската тайна – съмнението за изпиране на пари или за финансиране на тероризъм. Тази имплементация на европейското право доведе до механичното натрупване на правни норми, които не могат да бъдат прилагани от адвокатите. Националните протести в страната, организирани по места от всички колегии ясно демонстрираха, че адвокатите не могат да се превърнат в доносници и нещатни сътрудници на службите. Грешките от законотворците в този аспект са признати и очакваме изправянето им. Нашите доверители и подзащитни трябва да са уверени, че ние още по-ревностно ще опазваме адвокатските права и тайната и доверителността в отношенията адвокат – клиент. Те трябва да са информирани, че според Закона за българската адвокатура, адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността му поверително сведение и изисква опазването на професионалната тайна.

Има ли репресия срещу адвокатите?

Да, има. Масово колеги коментират произвол от страна на прокурорски, полицейски и данъчни служби. Нарушава се неприкосновеността на адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация. Записват се и се подслушват разговорите между клиент и адвокат. Притискат се адвокати да разкриват обстоятелства, информация и кореспонденция, поверени от техни клиенти. Неоснователно се затруднява правото на адвоката да се среща насаме с клиент в отделно помещение, да му предава и да получава позволени писмени материали. Извършват се обиски в домовете на адвокатите и в техните кантори. Завеждат се дисциплинарни производства срещу тях, като дори порочно се дава ход на дисциплинарни производства, инициирани от страна в един висящ съдебен процес, в който защитник на другата страна е подведения под отговорност адвокат. Основателни са притесненията ни за груба намеса в професионалния, респективно личния живот заради действията, които извършваме по закон. В защита на нашите клиенти – физически и юридически лица.

Как виждате мисията на адвокатите занапред?

Неуморно да отстояваме върховенството на закона. Все по-често да търсим логиката в него или това, за което си струва да живееш — силата на морала, на свободата, на справедливостта. Да събудим човечността в нас, като изначална предпоставка, за да бъдем всичко останало. Да загърбим суетата, защото е пагубно разрушителна. Да се постараем да бъдем стожери на истината. Да забравим израза „политическата коректност“, дори когато експертно консултираме организации.
Нека с висок морал и вяра за силна правова държава и демократичен ред, да прилагаме мъдро правото и в интерес на хората.
Честит професионален празник!

Интервю на Елена Павлова

Коментари

коментара