Адв. Александър Мишев: Предупредиха ме, че се захващам с много тежка мисия, защото в Доспат цари феодализъм

1949
Адв. Александър Мишев

Адв. Мишев, вече е факт решението на Окръжния съд по делото на семейство Локови и макар да печелите на пострадалите не се присъжда исканото обезщетение, ще обжалвате ли?
Запознах се днес (сряда – б.а.) с решението и мнението ми е, че със сигурност ще обжалваме. Това, което чета като решение ми харесва. Очевидно е, че съдът приема всичко, което сме представили като доказателства, като обстоятелствена част – какво и как се е случило. Нещо повече, имаше такъв момент по делото, че от страната на ответника – Община Доспат, бяха разпитани двама свидетели, единият от които е кметът на селото, а другият – служител в администрацията, който дойде да заяви, че бащата и синът били пияници. Първо, той не ги познава, и второ – изобщо хабер си няма за какво става въпрос. Дали пиели, или не пиели, това по делото е без никакво значение. На кмета на селото също това му беше задачата – да каже, че те често употребявали алкохол. Единият – синът Светлозар, е диабетик, и то много отдавна, и не може да употребява алкохол. Бащата изобщо не пие. Човекът е възрастен, немощен, болен. Но те явно мислеха, че ще ги очернят пред съда и по този начин ще стигнат до някакво снижаване на исковете. На практика обаче се получи така, че когато зададох един-два въпроса на кмета на селото дали знае, че въпросният парапет е в окаяно състояние, понеже всичко му беше предварително написано на листче, той каза: „Да, знаем отдавна, и други хора са казвали, че е опасен, предвиден е за поправяне „. Факт е, че за по-малко от месец след злополуката, парапетът е поправен. Съдията е записал в решението, че не приема показанията точно на тези двама свидетели. Съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото е очевидно, че са недостоверни. В същото време съдът приема всички наши доказателства и факти. Не се спори бащата Веселин Локов какви травми е имал, доказано е, че лечението му е продължило 210 дни. Сами разбирате за пенсионер с толкова травми, какво означава това. Голяма част от това време е бил на легло. Това не са болки и страдания, които минават за 30 дни, каквито са, да речем, при една счупена ръка. За възрастен човек такива наранявания не отшумяват и остават до края на живота му. Синът Светлозар от датата на злополуката до завеждане на исковата молба е претърпял 6 операции, като борбата е за спасяването на крака му, защото има гангрена. Беше на преглед в „Пирогов“ и лекарите настояха за ампутиране на крака му, но понеже не Светлозар не се съгласи, потърси и второ мнение в болница в Пловдив, където хората се ангажираха със спасяването на неговия крак. Впоследствие той претърпя още една операция, предстоят му още. Той е диабетик и всяка рана означава едно много бавно възстановяване.

Да разбирам ли, че единственото, от което не сте доволни, е обезщетението?
Съдията много добре е обсъдил доказателствата по делото. Но да, единственото, от което не сме доволни е, че той приема едно изключително занижено обезщетение и за двамата. Имал съм дела за много по-леки травми на пострадали хора, които взимат в пъти по-големи обезщетения. Това е една всеобща тенденция, която е не само по делата срещу застрахователите, но този принцип се възприема и по делата срещу държавата и общините. Масово страданията на хората се занижават до степен на мизерни обезщетения. Не може човек, който е бил на легло и 210 дни е продължило лечението му да получи само 15 000 лв. А синът – с шест операции, с некротирали тъкани, които са отстранени, с некротирала част от костта, която също е отстранена в резултат на гангрената и това не е просто някаква средна телесна повреда, а нараняване, което ще го съпътства до края на живота му, да му бъдат присъдени 40 000 лв. На този фон това е обидно малко обезщетение. Светлозар продължава да страда. И по делото е ясно, че с тези операции нищо не е приключило. Оставете чисто физическите страдания. Това ще му остави кожни дефекти до края на живота. Казах за отстраняването на тъканите, отстраняването на костта. Мога да дам десетки примери, при които за счупен крак дават 40 000 лв. обезщетение. Имам дело на момиче с козметични дефекти, получени при ПТП, на което му дадоха 116 000 лв. Смятам, че това е нереално малко.

Описвате една много тъжна картина. Злополуката е станала преди две години, а се оказва, че за това време никой от администрацията в Доспат не е подал ръка за помощ на хората. Как си го обяснявате това?
Наистина в семейството преживяват голяма трагедия. Светлозар не е семеен, майка му също е с доста заболявания и е изключително трудноподвижна. След злополуката техен братовчед – комшия, е идвал да им помага, заради което те са му плащали. Това го представихме като доказателство по време на делото и съдът го прие. Няма как да стане, при условия, че и тримата са в тежко състояние, те да се оправят сами. От Общината нищо не са им помогнали. Ако са искали, е можело да го направят. Те са знаели, че той е много потрошен, синът е минал множество операции. Ако имаха доброто желание, можеха да се намесят, и по някоя програма да им предоставят някаква помощ. Вместо това семейството са ползвали човек, който не е компетентен, но все пак е нещо като помощ. А кметът на селото е повече от добре запознат с тази работа. Той си казва и в хода на делото, че знае за станалото. Ако е имал доброто желание, най-малкото да си изпълни функциите като кмет, знаейки, че има хора, които страдат, тънат в мизерия, е могъл да вземе някакво решение. А вместо това идва на делото да ги очерни. Видя ми се интелигентен човек, но ме учуди поведението му пред съда. Не дойде да каже, тези хора – моите съселяни, страдат. А относно Община Доспат, тя има задължение да осигури един добър живот, добри условия на всички, които живеят там, независимо дали са трезви, пияни, куци, сакати, млади, стари, немощни. Тя трябва да им осигури добри пътища, добри пешеходни пътеки. В Доспатския край навсякъде има остри дерета и трябва да е обезопасено, за да не се пребие човек. Злополуката е станала в селото. Те падат в двора на някакъв човек, от повече от шест метра. Дворът е стръмен и те са се търкаляли по ливадата и са спрели в едни складирани дърва за огрев.

Според вас тенденция ли е да се присъждат по-ниски обезщетения?
Да, това е всеобща тенденция. За съжаление станаха масово делата срещу държавата и общините, при които са дават ниски обезщетения. Имам клиент от Гоце Делчев – шест години са го съдили за извършено някакво престъпление. На петата година се оказа, че неправилно са му повдигнали обвинението. Водихме дело, като първоначално съдът в Благоевград му присъди 5 500 лв, а Апелативният съд намали обезщетението на 500 лв. Почти същия пример имам и в Плевен, където полицай бе обвинен за подкуп. Съдиха го шест години, а сега съдим държавата и му дадоха 10 000 лв. Искам отново да подчертая, че решението на Смолянския окръжен съд е много хубаво, като обсъждане на фактите, на материалите по делото. Перфектно е. Правилно съдът не приема показанията на двамата свидетели – кметът на селото и общинския служител. Те трябва да се засрамят. Предупредиха ме хора от вашия регион, че се захващам с една много тежка мисия, защото в Доспат цари феодализъм в общи линии. Знаех, че ще срещна сериозен отпор. Тепърва ще завеждам ново дело.

За какво ще е?
След като внесохме исковата молба Светлозар продължава да търпи болки и страдания. Няма как, ще търсим и за тях. От 2017 г. той близо две години е само по болници и операции.

Повече за случая http://www.otzvuk.bg/obshtina-be-osadena-za-nezakrepen-parapet/

Елена Павлова

Коментари

коментара