500 родопски песни, записани от Алексей Шулговски през 1904 г., са изчезнали безследно

577
Бригита Шулговски (влюво), Нина Грънчарова и историкът Андрей Печилков

Внучката на първия изследовател на родопското творчество 30 години събира данни за живота на дядо си

За живота на Алексей Шулговски в Родопите се знае малко. Факт е обаче, че украинецът е първият изследовател на родопската музика и е успял да запише с фонограф на восъчни цилиндри около 500 народни песни.

Шулговски е музикален деец, учител по пеене, събирач на песни. Роден е в Украйна в семейство на благородници. Поканен е в България като музикален деец и учител по музика след Освобождението. С издирване на парченца от живота му се е заела внучката Бригита Шулговски – Монхамър, която близо 30 години нарежда пъзела на дядо си. Липсващите парчета са годините прекарани в Смолян и Чепеларе. Преди около 20 дни Бригита пристига в Родопите по стъпките на Алексей Шулговски . Заедно с нея са Нина Грънчарова, която е доктор на биологичните науки, любител етнограф и от 10 години обикаля из родопските села със съпруга си Георг Шубер – етнограф и специалист по унгарски гайдарски фолклор и майстор на каба-гайда. Георг е участвал 7-8 пъти в надпяването на събора в Гела.

„За съжаление нямаме връзка с Родопите, но сърцата ни са тук и в планината прекарваме всяко свободно време“, казва д-р Грънчарова. Тя е предложила на Бригита да организират пътуването в нашия край.

Внучката на Алексей Шулговски с приятелите си д-р Грънчарова, съпругът й Георг Шубер и Андрей Печилков

Внучката си е поставила за цел да открие безследно изчезналите цилиндри, на които са записани родопските песни, както и нотирани тетрадки, изписани от дядо й. Била е в България много пъти. За първи път обаче е в Родопите, където ще продължи издирването на следите от живота на Шулговски.

Алексей Шулговски пристига в България през 1884 г. със задачата да основава многогласни хорове и оркестри. Почти навсякъде, където е бил, е създал хор или оркестър. В България е работил повече от 40 години. Оженил се във Враца за своя хористка. Резултат от брака е бащата на Бригита, който пък се жени за шведка и известно време живее в Швеция. Умира 1926 г. в София.

Той е първият събирач на родопски песни. Бил е много преди времето си и е създал първите записи в Родопите. Носел е навсякъде със себе си единственият за времето звукозаписен уред – фонограф. Бригита и приятелите й д-р Грънчарова и Георг Шубер, се свързват в Смолян и с историка Андрей Печилков, който е изследвал делото и живота на дядо й.

По данни на Печилков Алексей Шулговски пристигнал в Чепеларе на 1 септември 1904 г. като учител. След четири месеца е пенсиониран, но остава да работи като волнонаемен учител. Занимавал се е с родопските народни песни около две и половина години. Особен интерес проявявал към местните българо-мохамедански песни. През 1906 г. той съобщил на Настоятелството на Българското книжовно дружество, че след проучване е намерил „следа на старо-българското пеене у помаците, които са запазили и до сега народната песен биз никакво вънкашно влияние било гръцко или турско“. На фонографа е записал песни с восъчни цилиндри от село Богутево, Зорница, Забърдо, Дряново, Павелско, Влахово, Пашмакли, Девин и др.

Бригита Шулговски: Дядо ми е открил връзката между старобългарското черковно-славянско пеене с фолклорът на българомохамеданите в Родопите

Бригита Шулговски

Г-жо Шулговски, за първи път ли сте в Родопите?
Да, за първи път съм в Родопите. Планината е прекрасна. Свързах се през април с Нина и Георг и те ми помогнаха много. През последните 30 години съм обиколила цяла България. Била съм в архиви, музеи, библиотеки, училища във всичките около 15 града, където е работил дядо ми. Намерила съм много материали за учителската му дейност във Велико Търново, Шумен, Разград, Русе, Враца, Пазарджик, Пловдив, София, Асеновград и др. градове. Сред тях са и неговите партитури като хоров диригент. Единственото, което съм открила от живота му в Родопите са 60 страници нотни тетрадки от работата му в Родопите, открити в Института за изследване на изкуствата в София. Посетихме местата, където е живял Шулговски, бяхме в Чепеларе, в Държавния архив в Смолян, в библиотеката и така се свързахме с г-н Андрей Печилков, който е изследвал живота му.

Има ли резултат от експедицията ви?
Основно животът на дядо ми е минал в Северна България. Но по някаква причина се е влюбил най-много в родопския фолклор, особено във фолклора на българо-мохамеданите. Събирал е песни от Чепеларе до Девин. Вчера ( 17 юли – ба.а) открихме, че уволнен от училището в Чепеларе по политически причини, заради приятелските си отношения с Васил Дечев, който е бил директор на училището, кмет на града, краевед. Двамата били учители по едно и също време и техни колеги от партията на Радославов са ги нарочили за врагове. Стою Шишков е бил извикан спешно в министерството да дава обяснения на Иван Шишманов. За времето си е бил много напредничав човек. Имал е теория, върху която работил като научен изследовател, и това е за връзката между старобългарското черковно-славянско пеене с фолклорът на българомохамеданите в Родопите, които са запазили първичния родопски фолклор. И той е открил пряка връзка с черковното пеене. На свои разноски е финансирал няколко пътувания до Киев да събира материали, написал е монография. Трудът му не е приет от тогавашната Академия на науките. Редакторът е заявил, че не може да се гарантира истинността на събраните материали. И този труд е изчезнал.
В Родопите намерихме много материали за живота му и дейността му. Тази една седмица тук в планината ми се подреди пъзела и последните житейски парченца намериха своето място. Много съм доволна от това, което успяхме да разберем както в Смолян, така и в Чепеларе. В библиографията на Стою Шишков се откриха невероятни неща. Българският книжовник е публикувал и около 20 от събраните от дядо ми песни. В библиографията има и писмо до проф. Иван Шишманов, в което пише, че има един учител в Чепеларе, наскоро пенсиониран, който след двугодишно щурене из помашките колиби в чепеларско е събрал 500 песни на фонограф и на ноти и текстове. Стою Шишков казва, че ако Шулговски продаде всичко това, ще бъде голям удар по честа на България и моли министъра да се направи нещо и записите да останат в Родината. Накрая намерих и книгата на г-н Печилков „Българо-руски и българо-сръбски отношения в Средните Родопи“ (факти, имена, събития), в която има четири страници за дядо ми, и е написано семейството, в което е живял в Чепеларе. Отидохме там, намерихме останките от къщата. Живял е при Ружа и Костадин Учикови. Показаха ни къде най-вероятно е била старата къща преди 110 години. Много интересни факти има и в книгата на г-н Печилков, който е написал за децата на семейство Учикови, как те са възприели фонографа: „Руснакът ходел по дворовете на съседите из Сивсковската махала, разнасял кутия с фуния и карал стари хора и жени да пеят пред фунията, а после същата, изпята от тях песен, се разнасяла от фонографа с гласа на певеца, като че той пак пеел“. За хората апаратът е било едно чудо и децата са запомнили дядо ми като руснакът с фунията.

Надявате ли се да откриете още следи от живота му?
Най-важното, на което се надявам, е да се открие апаратът и цилиндрите, на които е записвал песните. За фонографът се знае, че е дарен от баща й на Музея към Институтът по музика в БАН, приема го доц. Иван Качулев. И от тогава апаратът изчезва безследно, а с него и всичките 500 цилиндъра със звучаща родопска музика. Мечтата ми е да намеря цилиндрите, фонографа и страниците с текстове и ноти. Затова искам да отправя и призив към хора, които четат и интересуват да се помогне и намерят тези материали, които сигурно събират някъде прах.

Ще се върнете ли отново в Родопите?
Да, ще се върна непременно. В Родопите има страхотни хора. Моята внучка Мария, която е на 23 години учи етномузикология в Санкт Петербург и е поела по стъпките на прадядо си. Имаме намерение догодина заедно да повторим тази експедиция.

Елена Павлова

Коментари

коментара

Реклама