400 000 лева обезщетение за миньор, останал за цял живот инвалид

6892
Административната сграда на "Горубсо - Мадан" АД

Смолянският окръжен съд осъди „Горубсо Мадан“ да плати 401 75.92 лв. на пострадал при трудова злополука миньор. Съдебният състав намали с 260 000 лв. рекордното обезщетение, присъдено през пролетта от Маданския районен съд с мотив, че на 35-годишния Селви Кондакчиев са изплатени от застраховател 168 241,08 лв.

Селви Кондакчиев пострада тежко при злополука в рудник „Крушев дол“. Злополуката, която стана на 17 ноември 2017 г., се оказа фатална за младият мъж. Към 10,30 часа по време на първа смяна в хоризонт 450 на рудник „Крушев дол“ върху него падат 10 куб.м. земна маса от неукрепен участък. Скалните късове го удрят по главата и гърба. Двама от колегите му успяват да се отдръпнат, но камъните падат върху Селви и 38-годишния му колега Захри Демиров от рудоземското село Чепинци, който получава по-леки наранявания. Премазаният миньор е транспортиран в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Същия ден е опериран по спешност. Изписан е на 12 декември напълно неподвижен, с никаква надежда за подобряване, въпреки положените усилия на лекарите. На 21 май 2018 година ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ му определя 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ.

В исковата си молба до съда Селви разказва, че от получените травми цялото му тяло е обездвижено, прикован е на легло, без и най-малка възможност да извършва движения, не може и чаша вода да държи в ръката си На 35-годишна възраст животът за него спира, няма да може никога да работи, да се грижи и да обича съпругата си. Няма да може да се радва и да участва пълноценно в грижите и възпитанието на сина му. Заявява, че е в тежест на семейството си – прикован на легло с катетър, нуждаещ се от постоянни грижи, с рани от залежаването, очакващ да му бъде подадена чаша вода, храна, лекарства. Затруднява съпругата си да го вдигне от леглото, чака да отвори прозореца, за да вдиша чист въздух. Мечтае да го изведе извън стаята да се порадва на небето и вятъра, но когато това се случи е на инвалиден стол, което го притеснява и измъчва. Кара го да мисли, че е по-добре да го няма.

„Не си чувствам краката и не мога да ги движа. Ръцете мога да движа в раменете и по-слабо в лактите, но в пръстите нямам никакви движения. Като съм легнал на леглото, не мога сам да се обърна настрани, не мога да седна. И за всичко разчитам на съпругата ми“, разказва Селви.

По време на делото е изготвена медицинска експертиза от неврохирург, който посочва, че миньорът е получил тежка съчетана гръбначно-мозъчна травма с контузия на главата, тялото и врата, фрактура с изкълчване на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, пълно обездвижване на долните крайници и значително на горните. А прогнозата за възстановяване на гръбначномозъчната шийна травма е крайно песимистична. От страна на „Горубсо Мадан“ е направено възражение, че за смърт на работник са присъждани доста по-ниски размери на обезщетение. Според Окръжния съд обаче такова обезщетение се присъжда на лицата, понесли загуба от смъртта на работника. А в случая трябва да се има предвид, че Селви Кондакчиев е в още по-лошо положение, защото търпи и ще търпи големи мъки и е изгубил желанието си за живот.

Смолянският окръжен съд осъди „Горубсо Мадан“ да плати 9 565,18 лв. за адвокатско възнаграждение и 11 470,36 лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Елена Павлова

Коментари

коментара

Реклама