17-годишно момиче стана първият доброволец в смолянската болница

2361
Момичето следи всяка една манипулация, която извършват лекарите и сестрите

„Научих, че да си лекар е изключително голяма отговорност“, казва Мария Малецова

Смолянската болница вече си има първия доброволец. Казва се Мария Малецова и е на 17 години. Младата смолянчанка ни посреща с усмивка в Отделението по ендокринология. Разказва за себе си с увереност и не скрива амбициите си за живота.

„Буквално от много, много време мечтая да стана лекар. И дано да се случи това“, издава мечтите си Мария. Тя е ученичка в ППМГ „Васил Левски“ в Смолян, учи специалност „Биология и химия“ и на есен ще бъде в 11 клас.

С д-р Емилия Апостолова

От понеделник тя е доброволец в смолянската болница. Идва на работа в 8 часа и до 12 е неотлъчно сред пациентите, сестрите, санитарките и лекарите. Попива всяко тяхно действие, за да може след няколко години да стане един добър лекар, който спасява хората. Едва от три дни е в отделението, чийто началник е д-р Емилия Апостолова, която е и зам.-директор на болницата, и вече е решила, че когато завърши медицина ще специализира ендокринология, като на този етап загърбва първоначалното си желание да бъде хирург.

„Виждате ли ефектът на контакта още на тази възраст, когато професионално се насочват младежите“, вметна д-р Апостолова и сподели, че нейното решение да учи медицина и да стане лекар, е било провокирано след среща в часът на класния ръководител с водещия хирург в девинската болница по онова време д-р Калнев. „Той се появи пред нас с бяла коса, бяла престилка, с някакъв ореол и това беше моментът аз да реша да уча медицина“, допълни д-р Апостолова.

Според нея изключително важно е кой ще те учи и не скри, че е станала лекар благодарение на първия й началник на отделението д-р Йончев в Мадан, а е избрала да стане ендокринолог благодарение на главния лекар на маданската болница.

„Майка ми ми предложи да стана доброволец в болницата и аз с радост се съгласих. Много често съм си мислила да прекарвам повече време тук, за да усетя атмосферата и да видя дали ще ми хареса. Засега много ми харесва и разбрах, че това е моето нещо. Искам да се занимавам с медицина. Екипът на отделението е много професионален и много ми харесва“, с усмивка сподели единайсетокласничката.

Първият ден Мария много се притеснявала, но бързо свикнала с обстановката и с болните.

„Лекарите и сестрите са изключително мили. Много ми помагат, развеждат ме навсякъде. Ходя с тях на визитация при пациентите, показват ми какво точно правят при приемането и изписването“, допълва момичето.

По-възрастните пациенти дори я приемат като тяхна внучка и я търсят, за да си поговорят с нея. Макар и от толкова малко дни в болничното отделение, Мария вече знае тънкостите при прислушване на пациентите. Д-р Бабаджанова й е обяснила и показала нагледно как се прави, какво да очаква да чуе, как се поставя стетоскопа и пр. Мария приема много присърце всички поставени задачи и ги изпълнява с огромно желание. Щастлива е, че досега няма нещо, което да я е притеснило, или да е изпитала страх или стрес. Още в началото била запозната с правилата в болницата – носенето на униформа, поставянето на стерилни ръкавици и т.н. Тя е наясно, че след като е решила да учи медицина, трябва да свикне с всичко, което става пред очите на лекарите. А за нея работещите в отделението казват, че е бойно момиче, което би се справило с всичко. И действително Мария навлиза с бързи стъпки в океанът от знания, медицински понятия и диагнози. Знае за ендокринологията, за диабетът. „Постоянно чета списания и литература на медицинска тематика, и научавам все нови и нови неща“, казва още гимназистката.

Мария (вляво) със старшата сестра Звезда Кисьова

Младата доброволка е отлична ученичка. Участва в олимпиади и състезания по биология. Знанията й по биология се открояват още през 2013 година, когато е в четвърти клас и печели областния кръг на олимпиадата „Знам и мога“ и се класира за националния етап.

„Като цяло биологията ми е любим предмет от малка. Обичам да уча. В ПМГ се учи много. Скоро ще започнем училище и ще трябва още по-сериозно да залегна над учебниците“, не скрива интереса си към учението момичето.

Тя е убедена, че и следващото лято отново ще бъде доброволец в смолянската болница и се надява нейният пример да бъде последван от още млади смолянчани, независимо дали искат или не да учат медицина.

„Споделих на всичките ми приятели и те също изявиха желание да станат доброволци. За тези три дни научих, че да си лекар е изключително голяма отговорност. Няма нищо общо с приказките – трябва сам да видиш и да се убедиш, какво всъщност представлява тази професия. Научих много неща и със сигурност не съм се отказала от мечтата си!“, категорична е Мария.

Д-р Емилия Апостолова: Надявам се тази наша инициатива да добие по-голяма популярност

Д-р Апостлова, за първи път ли в отделението влиза доброволец?
За първи път в МБАЛ Смолян успяхме да реализираме една идея във връзка с професионалното ориентиране и активирането на интереса на младите хора към смолянската болница, и с цел осигуряване на кадри. Мария е ученичка в райковската гимназия. Тя проявява голям интерес да види какво точно се случва в болницата, тъй като нейното желание е да учи медицина и да работи като лекар. Така че доброволците, или волонтерите, както се наричат в Европа и света, са един почин, който може би е добре да бъде разпространен във всички училища и да се даде възможност на тези ученици, на тези деца, да бъдат при нас.

Каква дейност възлагате на Мария?
Тя не изпълнява никакви самостоятелни дейности по отношение на обслужването на пациентите. Но заедно с нас вижда различни страни от работата ни, контактите с пациентите, манипулациите. Но в същото време използваме нейните познания – младите хора са компютърно грамотни, знаят езици и т.н. Тя като доброволец наблюдава и помага и на санитарките, които трябва, например да транспортират с количка пациент за консултация. Помага на медицинските сестри, с които отива за медикаменти до болничната аптека. А също така помага и на нас лекарите. Тъй като тя е с перфектно владеене на английски език съм й поставила задача да преведе един гайдлайн за лечението на захарния диабет от едно от най-квалитетните списания в света. Така че мисля, че много пълноценно си прекарва времето. Всичко, което прави е единствено в наше присъствие и под контрол.

Надявате ли се Мария да „отвори“ вратите и на други доброволци?
Надявам се, че тя като разкаже на нейните приятели и съученици, и с ваша помощ, тази инициатива на болничното ръководство, ще добие по-голяма популярност. И наистина, с един съвсем доброволен труд, без никакви финансови обвързвания, доброволците биха успели да бъдат полезни в дейността си. В същото време политиката на МБАЛ Смолян по отношение на осигуряване на кадри е трайно стабилизирана от няколко години, както е известно вече имаме доста специализанти. Имаме и много колеги успешно положили изпит за специалност през последната година. Днес (сряда -б.а.) бях на консултация в Отделението по анестезия и интензивно лечение (ОАИЛ), където имаме специализанти студенти, които карат стажа си при нас. По принцип присъствието на млади хора е изключително задължително във всяко едно учреждение и дава един много добър стимул за работа. А нашият личен пример е много важен, както за тях – доброволците, така и за колегите, които специализират.

Елена Павлова

Коментари

коментара

Реклама