127 наследници на Герджиковия род се събраха на родова среща

1194
Участници в родовата среща на Герджиковия род пред параклиса "Св. Спас" в местността Варадил Снимки: Росица Примовска

Из историята на параклиса „Св. Възнесение Господне” („Св. Спас”)

В последно време интересът към родовата принадлежност, за отбелязване, все повече се засилва. Както семействата, така и отделните представители на родата се интересуват от родословната си памет, която изгражда историята на селището. По информация на Държавен архив в гр. Смолян, десетки са селата в Смолянския регион, което имат своя монография.

По случай 80-годишнината от откриването на параклис ”Св. Възнесение Господне”, на мястото на старо светилище, на високия свеж хълм, над смолянския квартал Райково, се състоя поредна среща на Герджиковия род. Д-р Никола Герджиков, женевски  гражданин, представител на рода, изпраща средства за изграждане на параклис със църковна утвар и украса, като през 1937 г. присъства на откриването на Божия храм, който се числи към църквата „Св. Теодор Стратилат” в кв. Райково. Новият параклис е построен върху мястото на старо дървено светилище от 1637 г., когато в Райково върлувала страшната чума и цели родове измират. Но твърдата християнска вяра побеждава, болестта отшумява и избягалите в гората се завръщат като построяват дървен параклис, посветен на Спасителя, наречен „Св. Спас”. Впоследствие, по време на прехода, този храм се иновира от успели райковски бизнесмени като Михаил Бодуров,  Васил Стайков, Райчо Радев, Никола Свирков и др.  Михаил издейства разрешение от Пловдивската митрополия, в лицето на митрополит Арсений и започват разширението на параклиса – с преустрояването му в църква. Християни, мохамедани, турци – всички в едно, работят на обекта по проект на двама архитекти от кв. Устово, за да се завърши за празника „Възнесение Господне”. Всеки ден М. Бодуров им носи храна и ракия. Изравняват обекта, обрасъл с дървета, правят и първото покрито помещение над масите и пейките. На 1 юни, 1995 г. – Спасовден, става освещаване на разширението – пристройката, камбанарията и готварната – от пловдивския митрополит Арсений, с участието на архиерейския наместник Михаил Михайлов, кмета Димитър Михайлов и енорийския свещеник отец Методи Клинчев, както и на министерски гости…

Литургията бе осветена от нови полилеи и стотици свещи, които придаваха нова светлина на подобрения параклис. С водосвет, хора и песни бе обявен и Ден на шофьора.  Оттам насетне майсторите на волана подготвят курбана за здраве и безопасно движение по пътищата. Тухлите за стената зад казаните са докарани чак от Хасково от Георги Миховски. За останалите екологични „сапарета” се явяват нови спонсори. МВР дава пари за изграждане на свое, фирма „Дюлгер” направи друго. През следващите години в инициативния комитет се включват Никола Граматиков и Иван Цочев. Изгражда се и магерницата. Оградата на официалния вход я прави Иван Маргаритов, строителен техник. Стефан Сабрутев чрез своята фирма „Чечосан” дава плочките за магерницата и църквата, както и материали за покрива й. Нонка Бодурова, също строителен техник, предоставя ламарината. Миховски иновира и църковните прозорци като им поставя цветни стъкла. За покрива на камбанарията парите дава смолянски зет, а камбаната е дарение от бургаско семейство. Зъболекарят Тодор Коруев поставя паметна плоча за ктитора д-р Никола Герджиков. Оформя се широко зелено пространство, изравнено с багера на Радослав Сабрутев. Чешмата със студена изворна вода, взета  от „майката” на „Керимска вода”, осветена от Константийски епископ Антоний през 1910 г. – на храмовия празник, е изградена с дарения от Николай Бояджиев, Слави Дърмонев, Стефан Сабрутев, Спиро Чавдаров и граждани от махалата. Използвани са здравите тръби от крайпътната чешма, построена и поддържана преди от Георги Папратилов и Васил Мераков.

Много са райковските граждани, дали своята лепта! Но не може да се отмине инициативата на бившия член на църковното настоятелство Георги Близнаков – Бидо, който задели пари от върнати църковни земи и от завещани дарения като подпомогна и този мини-манастир. И още много имена могат да се споменат, но не е необходимо. Хората ги помнят. Важното е, че всяка година на това място, известно с името „Св. Спас”, се отслужва Света литургия в преобразения храм „Възнесение Господне” и молебен за здраве и спасение с многобройни поклонници от Смолян и околните села. Провежда се традиционен  народен събор, подготвян главно от майсторите на волана…

Тук, на това свежо прохладно място, Герджиковското родословие, което наброява близо 500 души, на 29 юли, 2017 г. организира среща за почитане паметта на родоначалника – прочутият в цялата Смолянска област и в Беломорието, Хаджи Герджик Кехая, на ктитора д-р Никола Герджиков, на неговите братя и сестри, на всички починали сродници, които носят харизмата на своя родоначалник.

Отец Живко Желев

Енорийският свещеник, отец Живко Желев отслужи водосвет за здраве, раздаде се жито – за починалите души и благословен хляб – за благополучие на живите. Седнали в сепаретата – всичките, изработено от дърво, където инициативният комитет, с председател Костадин Чаталбашев, беше организирал кетъринг, участниците се доопознаваха, изказваха се благопожелания, разказваха се случки – едновремешни истории, свързани с нашите баби и дядовци…

Подредената богата фотоизложба започваше с дузия мелодични чанове, донесени от родственичката Елена Манолева

Микрофонът беше наш! Подредената богата фотоизложба започваше с дузия мелодични чанове, донесени от родственичката Елена Манолева, запазен спомен от едновремешните овчарски стада на прочути кехаи, какъвто е бил и нашият родственик дядо Ташо. Братовчедите – внуци от четири поколения извиха кръшни хора, под звуците на музиката на оркестър „Рожен”. Най-малките тичаха на воля из поляната, показваха спортни умения, веселяха се. Веселбата обхвана всички, защото всеки от нас носеше частица от гена на нашия родоначалник – образец за поведение и възпитание в трудолюбие, жизненост и жизнелюбие, почит и уважение към близкия и към чуждия човек, печат в сърцето си от харизматичните ни, патриотично настроени деди, чиято кръв тече в сегашните будни техни наследници – 42-ма – с висше медицинско образование, още по-голям брой инженери, строители, търговци, компютърни техници и специалисти, учители, служители, шьоьори, стопански и научни работници, журналисти… От 495 родонаследници на срещата присъстваха 127, които направиха много снимки и клипчета – за достояние на останалите (които не можаха да дойдат) и всички любители на родознанието и родинознанието.

доц. Елена Меракова, родственичка

Коментари

коментара

Реклама