100 години от рождението на бай Дафо Трендафилов – властелинът на каба гайдата

507
Бай Дафо Трендафилов. Снимка: Сашо Сарандалиев

Вчера се навършиха 100 години от рождението на магьосника с вълшебни пръсти, ненадминатия майстор, народен учител и кумир на поколения родопчани, на гайдари и ценители на чудодейната родопска каба гайда – Дафо Манолов Трендафилов, известен като бай Дафо.

Роден е на 17 януари 1919 година в село Гела в бедно семейство. Учил до трети клас (сега седми – б. а.). Когато поискал да се запише в Райковската гимназия, по-големите му братя Ангел и Георги възразили. Как той ще учи, пък те ще се бъхтят на село. Така и Дафо тръгнал да пасе овцете.

„Свирех с една пищялка, окаринка. А с гайда започнах на 16-годишна възраст. Дотогава не бях помирисвал гайда. Брат ми Ангел посвирваше и беше донесъл тук една гайда от един наш братовчед. И като замина войник на 1 март 1935 г., аз я взех и за кратко време се научих повече от него да свиря. Чу ме на Радка Кушлева дядо й, той ми беше калеко. Та той ми даде кураж. На Св. Неделя, на 20 юли, братовчедът си поиска гайдата и аз нямаше какво да правя. Занесох си му я. И се зачудих какво да правя. Поисках от баща ми да ми купи гайда, а той се развика: „На Георги купих гайда, той научи ли се, на Ангел купих, и той не се научи. Няма да купувам повече!“ – разказа в интервю за „Отзвук“ бай Дафо.

Но късметът му се усмихва. Един ден при него на ливадата дошъл човек от Мугла и го попитал дали няма някоя овца за печене. „Имахме една кропичка, яловица, дадох му я и взех 280 лева на ония пари, за нея. И на Малка Богородица поръчах на братовчеда да ми донесе същата гайда да я купя. Ходя с овцете и свиря. Всеки ден си носех гайдата.“ – спомняше си гайдарят. Но му я откраднали и пак останал без любимия си инструмент. Започнал работа като горски работник и като изкарал някой лев пак си купил гайда – този път от най-големия майстор по тия места – Тодор Шишков от Солища. С неговата гайдуница свиреше до 88-годишната си възраст, когато артритът надвива мерака му да свири. След като Шишков се споминал при злополуга, бай Дафо отишъл при жена му и купил инструментите му. С тях почнал да майстори гайди. През живота си направил най-малко 500, продадени и разнесени по целия свят.

Славата на виртуозния гайдар се разчува. Негов голям почитател става и Тодор Живков, който често идвал в любимата му Широка лъка. При едно от гостуванията му в селото (според бай Дафо на 26 август 1969 г. – б. а.) управлявалият страната в продължение на 34 години Живков казва: „Другари, в много страни съм ходил, на много тържества съм присъствал, но тая хубава задушевна атмосфера с тая каба гайда никъде я няма. Аз ще разреша тук да се направи средно музикално училище за изучаване и разпространяване на родопската песен.“ Ползвайте ме докато съм тук на този пост, и аз имам връзки, пошегувал се той. И гайдарят се шегуваше с Тато. Наричаше го баджанак. Защото двамата с Живков харесвали две булки – сестри от Широка лъка.

Така бай Дафо става първият учител по гайда в музикалното училище в Широка лъка, и в страната, тъй като до това време не е имало организирано обучение на гайдари. От откриването на училището през 1971 г. до чак до 1992 г. в продължение на 21 години той обучава около 250 души по „слухово-подражателния метод“. Сред тях има ученици, с които приживе бай Дафо се гордееше – Костадин Иванов от ансамбъл „Филип Кутев“, Васил Бебелеков и Кирил Кетев, които са в Америка, Ивайло Кучев – в Япония, Стоян Колаков – в Швейцария и прочутия в страната и по света Петър Янев. Веднъж предложили на Янев да свири в присъствието на бай Дафо на гайда, а той рекъл: „Когато владика пее, попът мълчи!“

Гайдата е мой спътник, тя ми отвори вратите и прозорците към света, казваше бай Дафо. Свирил е в Полша, Унгария, Германия, Холандия, Китай. Където е надувал гайдата на състезателни начала, все е вземал първи места. Някои са падали на колене и са плакали като чуят гайдата му. 25-30 пъти е свирил по покана на Тодор Живков по най-различни поводи, веднъж и на министър-председателя на Индия Индира Ганди. „Не съм имал случай през тия години, откак съм взел да надувам гайда, да не ми се свири. Нямам насита. Само дето насън не съм свирил.“ – споделяше виртуозният гайдар.

Където и да ходеше по света, винаги се връщаше в Родопа планина, в родното Гела. През 1953 г., когато Филип Кутев създава своя ансамбъл, по препоръка на Радка Кушлева, самият Кутев пристига в Широка лъка да го чуе как свири. След това му изпраща телеграма с покана да отиде на работа в ансамбъла в София. Бай Дафо получава и втора телеграма със съобщение, че му е уредено и софийско жителство, което в онези години се получава много трудно, но пак не заминава. По-хубаво си ми е на село, отсича родопчанинът. А и знае, че най-хубавият звук на гайдата излиза в планината. Веднъж една германка му дава поръчка за гайда. Идва в Гела да си я вземе. И тя го кара да иде отсреща. Тя седи в неговия двор, той – отсреща. Така искала да чуе гайдата му и да я оцени – отдалече.

В златния фонд на Националното радио се съхраняват записи на гайдата на бай Дафо с народната певица Радка Кушлева и сестри Кушлеви, правени преди повече от 60 години. Негов е съпроводът на гайда в два албума на Радка Кушлева. През 2005 г. излиза и албумът „Думай, гайдо, думай“, в който са поместени 25 негови инструментални изпълнения на родопска каба-гайда. Неговият образ е съхранен и във филмите „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ и „Време разделно“, където Дафо Трендафилов изпълнява малки роли.

Днес е почти невъзможно да срещнеш планинец като бай Дафо от Гела. Въпреки че бе знаменитост, у него нямаше и капка суета. Истински родопчанин – силен, мъдър, открит, прям. Такъв го запечатва за поколенията и майсторът на обектива Сашо Сарандалиев. Когато научава от медиите, че главният прокурор на страната Иван Татарчев седнал на една маса с Иво Карамански – известен бос от престъпния свят, пише писмо на президента Петър Стоянов, в което му казва, че докато управляващи сядат на една маса с големи престъпници, България няма да се оправи. Чувството му за справедливост изригва и когато научава, че на пенсионерите дават по 150 лв. надбавка за Коледа, а депутатите си заделят по 3000 лв. И пише на президента Георги Първанов, че в парламента има 240 души изедници.

Бай Дафо си отиде на 4 декември 2010 г. малко преди да навърши 92 години. 5-6 години по-рано се спомина съпругата му. Въпреки молбите на децата му да отиде да живее при тях, той за нищо на света не пожела да напусне родната си къща. Най-му беше мъчно, че заради болезнения артрит на пръстите, в последните години от живота си не можеше да свири на любимия си инструмент. Затова я слагаше близо до себе си до възглавницата, да я гушка.

Зарко Маринов

Коментари

коментара

Реклама